Мария – на четка разстояние от Него


На кухненската й маса се раждат светци. Тайнството е дълго, понякога мъчително, винаги мълчаливо. От петнайсет години Мария Шегунова рисува икони. Света Богородица, Христос, Кръстителя Йоан, архангел Михаил, светците Георги, Димитър, Кирил и Методий, Николай и още и още... - между Мария и небесните покровители разстоянието е една четка и една молитва.

Срещнеш ли я, тутакси разпознаваш човека, постигнал мир със себе си и света. Лицето й е чисто не само от труфила, но и от битките за бита. Не че Мария ги няма – и тя има съпруг, син тинейджър, родители пенсионери и сметки за плащане, но тази 39-годишна жена

не позволява камъчетата от ежедневието

да тежат като камъни на душата й.

Завършила е „Мода“ в НАТФИЗ в края на 90-те, но оттогава насам не е работила нищо, свързано с предизвикателствата на котешката пътечка. В момента участва в изработката на декорите за някои от  продукциите на „Ню Бояна филм“. Палитрата на Мария ражда и великолепни картини, но рядко – колкото да покаже, че освен на иконите, е майсторка и на светския портрет, натюрморта и пейзажа.

„Нямам потребност да рисувам картини. Предпочитам икони“, лаконично обяснява художничката. Първото образ, към който „посегнала“ преди години, бил на Божията майка. „Смятах, че ще ми е много лесно, защото си мислех, че е просто прерисуване. После се оказа, че е съвсем друго. Не само, че беше трудно, но стана и много интересно и това ме въведе в Църквата. Преди това съм си мислела, че съм вярваща, но нямах познание за нещата. Влизах в църква, палех свещичка и толкова...“, разказва Мария.

Втората икона била на братята безсребърници Козма и Дамян. Появила се „по поръчка“ на нейната кръщелница, която сънувала, че трябва да кръсти детето си Дамян. „Така се започна. Кумата ми видя, че рисувам икона и ме заведе при Петър Шалъфов – много добър иконописец. Видя първите ми неща и...не че не бяха по канон, но бяха правени без разбиране. Полека-лека започнах да се интересувам, да гледам, да се уча, да се задълбочавам...“, връща лентата майсторката на икони.

Оттогава е направила много – колко точно не знае, но и не е важно. „Трябва да си искрен в това, което правиш. Има много хубави наивистични икони – те са такива, не защото художникът е решил да ги прави нарочно в този стил. Толкова може да рисува, но е дал най-доброто от себе си. Бил е много искрен, когато е правил иконата и като гледаш този образ, той те настройва молитвено. Когато е от сърце, то се вижда. Останалото е практика“, казва Мария.

През годините тя е познала и опита на гафа и с днешна дата с усмивка на неудобство разказва как преди време нарисувала съвсем друг образ от този на поръчания светец. Човекът, направил поръчката не разбрал, но Мария се усетила след време, че е направила грешка. Направих я отново и занесох верния вариант. Затова има канон, в който е указано, че даден светия се рисува с определена дреха, с някакъв характерен за него знак, уточнява се дали е млад или стар, каква е косата му, има ли брада“.

Самата тя не се моли пред икона, излязла от нейната четка. Свежда поглед пред снимково копие на Йерусалимската икона на Света Богородица. Светинята стигнала до нея точно на Божи гроб, където Мария била на поклонение. „На Божи гроб „случайно“ срещнахме отец Димитрий от Зографския манастир. Зарадвахме се много, защото там няма български монаси и свещеници и да срещнеш българин и то от Зограф на Божи гроб, е впечатляващо. Поговорихме си, той беше осветил копия на иконата и ни даде. А на Божи гроб всеки си носи някакви неща, които освещава, като ги допре до мястото. Когато се прибрах, си сложих тази икона. Свети Паисий Атонски казва, че именно тя е най-близкият образ до истинския на Света Богородица. Като я видях, имах чувството, че седя пред нея. Като жива е“, казва Мария.  И приключва разговора със съвет, че Света Богородица трябва да я има във всеки дом. Защото тя най-много се застъпва за нас...





ЕДНО КЪМ ЕДНО

- Мария, какво е усещането да видиш окачена твоя икона?

-  Нямам усещане, че аз съм я рисувала, но е приятно, защото си знам, че е моя и се радвам. Особено се радвам, ако е в църква или във вярващи хора, които знам, че я използват за молитва. А иначе,  ако е окачена като сувенир, бих се натъжила. Предназначението на иконата е да те настройва за молитва. Да ти е кътчето като я погледнеш.

- Ако някой иска в домашни условия да си направи икона, възможно ли е?

Да. Но е добре да се поинтересува, да не подходи така безотговорно като мен в началото. Има курсове, в интернет вече има доста клипове.

- Иконата е богословие в образ и ако правиш богословие по собствен вкус е равносилно на ерес. Ако си православен християнин и искаш да правиш православни икони, трябва да спазиш канона. Изображението само по себе си говори на гледащия го за богословието въобще. Много е възможно човек да се обърка, ако не е запознат. Например католиците правят икона на Светото семейство и рисуват Света Богородица, Свети Йосиф и Младенеца. Но рисуват свети Йосиф като млад мъж, който е прегърнал Света Богородциа и младенец между тях. Това е неканонично! Човек като види тази икона, ще реши свети Йосиф е млад мъж, че са живели като семейство. А ние в Православието знаем, че свети Йосиф е бил стар. Той затова е взел Света Богородица, дали са му я да се грижи за нея, защото тя е искала да остане в девство. Тогава е нямало манастири и е трябвало да живее при родителите си, но те са починали  нямало при кого. Затова е избран този възрастен праведен човек, вдовец, да се грижи за нея. Когато не знаеш тези неща, възприемаш директно образа от иконата. Затова човек трябва да внимава какво рисува, защото може да заблуди хората.


Какво четем:

🔴 Зодиите - Какъв цвят е вашето яйце?

🔴 Колко яйца е здравословно да ядем

🔴 Раздадоха огромен козунак - дълъг 65 м и тежък 125 кг

Източник: Монитор



Коментари



горе