Радиация за масите


Къде бяхте на 1 май 1986 г.? На манифестация, вероятно ще кажете вие. Лошо, ще кажа аз. Или пък - било е събота, излезли сте на чист въздух. Още по-лошо, ще ви отговоря.

Всъщност единственото, което е било добре да направите на този 1 май, е да си останете вкъщи, да облепите прозорците, да сложите мокър парцал под вратата, да отворите консервите и да не излизате поне седмица.

Но не сте го направили. Вместо това сте излезли, дъждът ви е намокрил, купили сте „току-що ги откъснах“ марули от пазара, направили сте голяма салата, проветрили сте вкъщи... И така още седмица. На 7 май (ако слуховете не са ви достиг­нали преждевременно) с изненада сте чули как от телевизионния екран някакви държавни мъже обясняват, че радиационният фон е в процес на нормализиране. Моля? Какъв фон?

Оттам и вицът: „Какво е радиация? Онова, което го няма, но непрекъснато намалява.“

Облакът от Чернобил достига България именно на 1 май. На 2 май в района на София са отложени толкова радиоактивни вещества, колкото са се утаили през целия период между 6 юли 1969 г. и 31 март 1986 г. За периода 30 април - 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията. Обикновено при такива ситуации населението веднага е предупредено да ограничи излизанията поне в първите няколко дни, да не яде зеленолистни зеленчуци, да не пие мляко... Не и в България. С цел „да не се всява паника“ на хората не се казва ни-що.

Същевременно в първите дни на май ген. Илия Кашев, началник на Управлението за безопасност и охрана (УБО), което се грижи за „първите“ в държавата, издава заповед „снабдяването с хранителни продукти, плодове и напитки да се извършва от наши снабдителни бази след дозиметричен контрол“; да се осигури натурална минерална вода, а за хигиенно-битови нужди да се използва дълбоко сондирана вода. Със заповедта се забранява изхранването на животните от фермата „Врана“ със зелена маса „до второ нареждане“. Докато хората практически се тъпчат с радиация, по линия на УБО в няколко лаборатории в страната започва изследването на… всичко, което

„Богоизбраните“

предстои да консумират. В интервю за 24 часа от 2001 г. Христо Борисов, който е бил шеф на химико-бактериологичната лаборатория на УБО през 1986 г., разказва за „кошмара“ си да намери чисти продукти. Оказва се, че стопанство „Врана“ е замърсено, дори яйцата са радиоактивни. За известно време хората от Политбюро ядат предимно консерви и сухо мляко.

„Череши, ягоди... в нашата лаборатория идваха много храни за изследване, знаеше се кои са по линия на УБО“, казва Петър Делчев, който през 1986 г. е работил като компютърен специалист в нискофоновата лаборатория към експерименталния ядрен реактор в София. Тази лаборатория е една от многото, които решават да изследват замърсяването на територията на държавата. В първите дни на май към Министерския съвет, ЦК на БКП и Политбюро потичат реки тревожна информация. Отговорът? Преувеличавате. „А беше страшно, с тъжна усмивка обобщава Делчев - единственият, който се вслуша в думите на специалистите, беше генерал Добри Джуров. По негово разпореждане армията моментално мина на консерви.“

„Разбрахме почти веднага. В „Работническо дело“ се появи мъничко съобщение за аварията в чернобилската АЕЦ. И ние взехме да се оглеждаме и да проучваме“, казва доцент Иван Манджуков, ръководител на катедра „Атомна физика“ към физическия факултет на Софийския университет. „Първо се обадиха шведите. Между другото такъв тип замърсявания първо се откриват в атомните електроцентрали. Те имат много строг контрол на радиоактивността. Когато шведите разбират, че не е от тях, започват да съобщават“, спомня си доцент Манджуков. На 3 май става ясно, че в замърсяванията присъстват т.нар. горещи частици - първите са открити до изтривалката на дома на тогавашния ръководител на катедрата Цветан Бончев. Тези частици - прашинки от ядреното гориво, са особено радиоактивни и представляват сериозна опасност при вдишване. Още на 4 май Бончев праща до щаба на Гражданска отбрана доклад, в който разказва за частиците и заедно с това предлага да бъде предупредено населението за необходимостта от: щателно измиване на пресните зеленчуци, измиване на улиците със силна струя вода, йодна профилактика при децата, която рязко ще намали съдържанието на радиоактивността в щитовидната жлеза. Властта предпочита да

Запази мълчание

Каква е ролята на Тодор Живков? В свое интервю във вестник „Стандарт“ през 2005 г. ръководителят на Националната следствена служба Ангел Александров твърди, че „на 4 май, когато докладват на Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва: „Ще си мълчим.“

„На 30 април с жена ми пътувахме за Северна България, на гости на приятели, които имат вила в Плевенско. Заваля един силен дъжд и хубаво ни намокри. Този ден ядохме салати с марули, лук и други подобни. Което означава, че с оглед първоначалното натрупване на нуклиди сме се нахранили добре“, спомня си със смях професор Георги Василев. Той е автор на няколко книги (последните са „Радио­екология“ и „За живота и радиацията“). През 1986 г. е бил завеждащ секция радиационна защита към Института по радиобиология и радиационна хигиена. „На 1 май вечерта звъни телефонът, обажда се една от моите колежки, която тогава работеше в Комитета по атомна енергия, и вика „я да вземеш да се върнеш“. Питам „що да се върна, бе“, тя казва „някакво замърсяване се получи“. Какво замърсяване? От някакъв облак. Тук е моментът да спомена, че една от характеристиките на естествения радиационен фон е нивото на гама-лъчението. Та колежката ме пита: „Ти като си мерил гама-фона в София, колко е?“ Ами 70-80-90 наногрей на час. „А сега знаеш ли колко е?“ Не - „700“. Разговорът там приключи, ние се качихме на колата и се прибрахме в София. На 2 май сутринта.“

Професор Василев разпалено разяснява как „на 23 май БТА почти тържествено информира, че „всички ограничения се отменят“. Това обаче бе абсолютно необосновано и прибързано, защото до този момент си беше почти отишъл само йод 131, а много други радионуклиди начело с цезий-137 (с период на полуразпад 30 години) и цезий-134 (2 години) си бяха тук“. Той споменава и за

Втория радиационен пик

в края на 1986 - началото на 1987 г., получил се, защото „народното стопанство“ не се съобразява с препоръките на експертите да изхвърли първия пролетен откос от зелените фуражи, и така радионуклидите попадат в месото и млякото. Чрез храните цезият в орга­низма на хората се увелича­ва силно, като на места достига стойности, по-високи от май 1986 г. Това е т.нар. втори Чернобил за България.

Равносметката? След 1990 г. екип от катедра „Атомна физика“ издава книга „Истината за чернобилските замърсявания в България“. Изследванията показват, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през чист период, както следва - 90 до 1400 пъти в Северна България; 340 до 1700 пъти в Южна България, 1300 до 31 000 пъти в планинските райони. По степен на замърсяване (ако не броим Русия, Украйна и Белорус) България е на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година, обаче е на първо място на Стария континент - заради липсата на информация, оттам и на предпазни мерки.

Ядосахте ли се? Нека ви ядосам още малко. В началото на май, докато българите ядат своите радиоактивни салати, а децата тичат в прахта, из страната лети специален правителствен хеликоптер с хипертайна мисия. Той е снабден със свръхчувствителна апаратура и разузнава къде има по-чисти райони, където да се разположат безопасно ръководните кадри.


Четете още:

🔴 140 години по – късно Априлското въстание избухна отново (ВИДЕО)

🔴 В Смолян ученици се грижат за градините на самотни възрастни хора

🔴 ЗАБРАВЕТЕ ЗА СКЪПИТЕ ЛЕКАРСТВА! С домашната рецепта на Бай Добри се сбогувате с ВИСОКОТО КРЪВНО!





Източник: Капитал





Коментари

горе