За да се разведе, Вазов нарочва жена си за луда



Православието учи, че брачната връзка е договор на двама души пред Бога, че семейството е „малката църква“. Затова на разводите се гледа като на падение и грях, липса на вяра и липса на доверие в тайнствата на Църквата. И мъжът, и жената, наречени „парясник“ и „парясница“ някога, губели след развода място в своята социална среда, не били допускани до „почтените“ семейства, никой не искал нито да се сродява, нито да се сортачва с тях.

Нещо повече – техните сестри, дъщери и синове, ако са несемейни, трудно можели да си намерят подходящи партньори. Социалният им живот бил накърнен дори в случаите, когато вината не е тяхна, а на отсрещната страна.

До Освобождението в България почти няма разводи, а и в първите десетилетия на м.в. са нарядко – не само заради религиозните догми, но и заради общественото неодобрение. Църквата смята за

най-сериозно основание за развод прелюбодеянието и блудството, но допуска и „тиранските обноски“ спрямо жената и пиянството на мъжа,

при което „тиранското поведение“ е притурка.

Венета Ботева и синът й Димитър

Известно е, че Венета Ботева е напуснала първия си съпруг през 1868 г. с детето си и една бохча багаж. Причина: той се бил отнасял с нея като с "някаква там ханъма", твърди тя, тоест пренебрежително и собственически. Богатият търговец избухвал, когато тя проявявала интерес към бизнеса му и троснато й отговарял “да не се бърка в мъжките работи и да си гледа тенджерите”. И заради това ТЯ ГО НАПУСКА! Каква смелост се е искало за това, днес не можем да си представим! Венета била късметлия с “вуйчо владика”: тя отива при Панарет Рашев, брат на майка й, който бил митрополит в Букурещ.

В копирната книга на градската община в Търново е изведено писмо с дата 30 август 1870 г., изпратено до Букурещката българска община: “От нашите съграждани из енорията на църквата “Св. Спас” някой си Дончо Петров и неговата жена Венета Минчева (племенница на Негово Преосвещенство Господина Панарета), бракосъчетана в 1864 г. и в малко време след бракосъчетанието си, като поживяха в мир и съгласие, отпосле нагрозени (скарани – П.А.) помежду си остават и до днес разногласни и непримирими… Жената се отдели от мъжа си, намирва се сега в града ви при Негово Преосвещенство. Нейният мъж, поменатият Дончо… моли да я допита каква е целта на жена му... и ще (му) бъде ли жена занапред или не… Общината в Търново ще чака за отговор, след което ще даде отпустително писмо на Дончо Петров”. Изглежда, общината е дала отговор и

бракът бил анулиран,

защото по-късно Дончо се жени за търновката Мариола. В книгата за Ботев на Захарий Стоянов обаче Венета е представена като вдовица. Май всички така мислели. Венета никога не опровергава това твърдение. Знаела е, че в онези времена “парясването” й не стои добре в биографията на героя и ще й попречи в претенциите за пенсия.

Много любопитен случай е разводът на Сава Доброплодни (1820-1894г.), първият в Сливен. С името на Сава Илиев (Доброплодни е псевдоним) са свързани много първи събития за България: първото българско девическо училище, първото читалище, първата българска драма и първото театрално представление, първият хор, въвеждането за първи път на френския език в българските училища, първата книга за опазване на здравето “Игиономия”… Той имал самочувствието и на пръв радетел на “европейската цивилизация в Шумен”, като заявявал малко нескромно, че “оттам се разпръсна и в други градове из България”. Бил женен за шуменката Фотина Хадживичева, но тя явно не била достатъчно цивилизована за него. Сава Доброплодни се развел през 1958 г., за да се ожени няколко години след това за петнайсетгодишната хаджи Мария Хаджигенчева от Сливен. И разводът, и повторната му женитба пораждат голям скандал за онези времена.

За втората си изгора Доброплодни донася и първите “европейски дрехи”

в Сливен – малакоф, т.е. рокля с кринолин, чиято долна обиколка на полата била десетина метра, а диаметърът на обръча – 2 метра, и шапка.

Георги С. Раковски, който недолюбвал Доброплодни по политически причини, поместил по повод сватбата язвителна статия във в. “Дунавски лебед” (1860 г.): “едно знаменито лице отишло и обходило нарочно Влашка и Богданска земя, та купило един твърде голям малаков… и една по последная мода капелина с къдрави ресни… Малакова бил изложен на двора като един военен шатор. А капелина била покачена на една липова върлина до него. Сватба станала по европейски и по последна мода. Едно само не било европейско, че сливенски моми не знаели да играят полки и мазурки…” Как ли е успял да се разведе известният педагог в онези строги към разтурването на семейството времена? Отговорът е прозирен: Сава Доброплодни участвал активно в църковния живот и бил такъв сладкогласен църковен певец, че благодарение на него изхвърлили богослуженията на гръцки (той пеел на църковнославянски). С една дума - вътрешен, свой човек, направили му отстъпка.

Жертва на строгостта на църквата в случаите на развод е бил и самият патриарх на българската литература Иван Вазов. Много скоро след женитбата си за Атина Болярска той е разочарован и почва да мисли за развод. Някакъв дякон калоферец му казал, че “черквата не може да раздели хора, които живеят заедно”. Така се стига до идеята

да изгони насилствено съпругата си

Известно е как става това – в отсъствие на Атина вратата на къщата е заключена, а на чукането и тропането отвън се отзовава баба Съба, която от балкончето хвърля долу приготвен отнапред вързоп с дрехи и казва: „Върви си, Иванчо не те рачи!“. На заседанието си Епархийският духовен съвет, по молба на Вазов, призовал Атанас Илиев и д-р Хаканов да свидетелстват, че Атина е... луда! Което само по себе си не е претекст за развод, както е ясно на всеки, но Вазов търсел благовидно за пред хората обяснение, че почти младоженец още, вече не харесва булката си и безпричинно я гони от къщи. Атанас Илиев обаче заявил, че не е компетентен да се произнесе, защото не е психиатър. Така Вазов бил осъден да плаща на Атина по 90 лв. на месец. Двамата проживели докрай разделени, макар че Атина многократно правила постъпки да се съберат отново.

Срамът, общественото порицание, загубата на социален статус засягали преди всичко разведената жена, естествено. Както казваха доскоро в някои патриархални семейства – „парясницата“ не е вече

ни с момите мома, ни с женените женена

Тя обикновено ставала доброволна слугиня на брат или друг роднина, доволна, че има покрив над главата си и осигурена прехрана. Случаят с Ана Карима само потвърждава правилото. Изоставена от съпруга си Янко Сакъзов заради жената на Георги Стаматов, тя изцяло се посвещава на литературното си творчество и на реализирането на българката – създава женско образователно дружество, учредява Българския женски съюз и неговото печатно издание „Женски глас“, подава в Народното събрание петиция с настояване и момичетата да бъдат допуснати да следват в Софийския университет, пише романи, пиеси... Но в нейната трескава литературно-обществена дейност, особено в съдебната й разправа с Евгения Марс, прозират горчивина и озлобление, напълно обясними - веднъж завинаги е дамгосана като „парясница“ , изоставена, „мъжемразка“...

Перипетиите около развода на една от най-красивите и скандални жени в България – Султана Рачо-Петрова също са показателни

как този акт съсипва главно жената, която освен от доброто си име, често пъти е лишена от жилище, от средства за живот, от бъдеще.

Разводите, освен че били срам и позор за семейството, нерядко водели дотам, че на виновното лице налагали мярка “епитимия”, т.е. безбрачие. Тази опасност грозяла някога и Лора Каравелова, когато се развеждала с д-р Дрянков, но поради младостта й Софийският епархийски духовен съвет снизходително й позволил да влезе в нов брак две години след развода. Срок, който тя не спазва и още през есента на същата година тайно се венчава за Яворов. Как ли е преживяла това майка й, Екатерина Каравелова, която имала лошия жребий в онези времена да има две разведени дъщери с повторни бракове?


Какво четем:

🔴 Силвия Проданова: Татко е винаги до мен!

🔴 Татяна Лолова: Разсмивали са майка ми, докато ме е раждала

🔴 Родното: Българска народна приказка: Момче и вятър

Източник: Блиц



Коментари



горе