"Ставайте робове, аз не щем ярем!"
На 2 май 1876 г. Георги Бенковски обявява началото на Априлското въстание в Панагюрище. Наблюдавайки
по-късно от връх Лисец горящото Панагюрище, той възкликва: „Моята цел е постигната вече. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта
рана, която никога няма да заздравее. А Русия — нека тя да заповяда“.
Една от най- ярките фигури в Априлското въстание и българската история е Георги Бенковски, на чиято саможертва българите дължат своето освобождение.
Той е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г в семейството на дребния, но почтен търговец Грую Хлътев. Баща му умира през 1848 и Гаврил не може да учи повече от 3-ти клас. Майка му го изпраща да се изучи за терзия и абаджия. По-късно се отделя от майстора си и се залавя с търговия.
На 23-годишна възраст е известен абаджия, търгуващ с всички краища на Османската
империя, стига до Египет. Потръгва му, печели добре и харчи много. В продължение
на десет години живее на различни места в Ориента – Смирна, Анадола, Цариград,
Александрия, работейки всевъзможни неща. Бил е гавазин на персийския консул
и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел
седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски.
Животът му изглеждал предначертан до битовото охолство и уменията да излъже купувачите. През цялото време обаче, една мисъл не му дава покой – мисълта, че българите трябва да възвърнат независимостта си. Участва в организацията на неуспялото Старозагорско въстание през 1875 г. Участва в подготовката и на Априлското въстание като ръководител на IV революционен окръг. Само в този окръг въстанието избухва истински, а жестокото му потушаване получава отглас в цяла Европа и води до избухването на Руско-турската освободителна за българите война.
Захарий Стоянов разказва историята на името Георги Бенковски
Фамилията Бенковски не се появява случайно, преди това е притежание на полски патриот, заточен от руското царско правителство на остров Сахалин. Успява да избяга от каторгата и заминава за Япония. Френският посланик в Едо го взел под своя опека, защото французите винаги са изпитвали състрадателни чувства към поляците. Дал му френски паспорт с името Антон Бенковски, за да се върне с него в Европа. Антон Бенковски решава да се установи в Турция и тръгва за Цариград. В Диарбекир среща случайно Стоян Заимов, който бил заточен там от турските власти, и искал да избяга в Букурещ. Заимов предложил на А. Бенковски да му продаде френския си паспорт, а самият той да си извади турско тескере. Срещу 5 лири получава паспорта и през 1875 година заминава за Румъния. Там среща Гаврил Хлътев. Малка група, начело със Стоян Заимов, е натоварена да сти по море до Цариград, да убие султан Абдул Азис, както и да подпали цял Цариград, за да привлече вниманието на Великите сили върху проблема на поробените народи от Балканския полуостров. Гаврил заминава с група от 30-40 души за Цариград, но Христо Ботев педупреждава, че подобен акт би компрометирал българското освободително движение, и изпълнението на задачата е отменено. За да се върне в Букурещ, той получава от Заимов паспорта на полския революционер Антон Бенковски. Гаврил променя първото име на Георги и остава в българската история с това име.
Априлското въстание
В началото на 1876 година Бенковски вече е помощник на главния апостол на Четвърти революционен окръг – Панайот Волов. През януари двамата преминават Дунава и се заемат с организацията на въстанието в поверения им окръг. Волов правилно оценява качествата на младия Бенковски и му преотстъпва ръководството. Бенковски събира въстаници в региона на Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, дори и до Пещера, Брацигово и Самоков. Той е всеотдаен в делото си, изповядва принципа: “Никой не ще ни помогне, ако не си помогнем сами”.
По време на обявяването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище с повечето други апостоли. Когато получава „Кървавото писмо” от Каблешков, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище. След което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион, успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. В село Петрич Хвърковатата чета влиза в бой, а на Еледжик подпомага активно отрядите на въстанието. Бенковски безстрашно се впуска в бой, сякаш разбрал историческата важност на момента, предвидил своята роля, усещайки, че това битка на живот и смърт. При вида на обхванатото в пламъци Панагюрище, малко преди окончателния погром на въстанието и своята смърт, Бенковски казва: “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее! А Русия — нека тя да заповяда“.
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май, след предателство, на мостче на река Костина той пада, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград , а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. Самият автор се спасява по чудо от организираната им засада.
Родният дом на Бенковски в град Копривщица е превърнат в музей. Паметникът на войводата над града е проектиран през 1971 година от скулптора Христо Танев и архитекта П. Татаров.
На скалите в основата му са издялани думите на Бенковски: “Ставайте робове, аз не ща ярем!“
Какво четем:
🔴 Роженски манастир "Свето Рождество Богородично"🔴 Методи Андонов – рицарят на "Козият рог"
🔴 Идеи за разходка до 5 малко познати манастира
Източник: budnaera
Коментари
Последвайте ни във facebook!
