"Ню Йоркър" за БГ филм: Съкровище на съвременното кино


И само описанието на сюжета блести с изобретателността и емоционалния интензитет на филма, пише кинокритикът на „Ню Йоркър“ Ричард Броуди.

Българското кино рядко влиза в полезрението на големите критици, а още по-рядко се радва и на положителни рецензии. Въпреки че „една лястовица пролет не прави“, може би настават по-добри времена – американското издание „Ню Йоркър“ посвети обширна хвалебствена статия на „Виктория“ на режисьорката Майя Виткова – близо 2 години след премиерата у нас. В нея критикът Ричард Броуди, писал през годините за Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар и Самюъл Фулър, нарича заглавието „един от най-големите скорошни филми от жена за жени“ и „съкровище на днешното кино“.

„Виктория“ стига до „Ню Йоркър“ две години след премиерата си – на „Сънданс“, когато през 2014-а стана първият селектиран в програмата на фестивала български пълнометражен филм. Едва второ заглавие от нашата страна, закупено за разпространение зад Океана в последните 30 години, и получило представяне на редица фестивали по света – то почти не стигна до българските зрители със своя ограничен набор от прожекции в бутиковите кина чак към края на 2015-а.

„Виктория“ проследява живота на три поколения български жени през последните години на социализма в България и първите на прехода. В него става дума за бебе, родено в края на режима… без пъп, заради което бива обявено за бебе на десетилетието и аплодирано лично от Тодор Живков (във филма – Георги Спасов). Според него малката Виктория е аватар на новия комунистически ред, в който бебета може да се раждат и извън утробата, оставяйки жените свободни да работят без прекъсвания за „светлото социалистическо бъдеще“.

„И само описанието на сюжета блести с изобретателността и емоционалния интензитет на филма – пише Броуди в рецензията си за „Ню Йоркър“. – Това е страстно реалистична история, която в детайли описва животите на своите герои, но се базира на полети на фантазията, които Виткова реализира с помощта на прости, но радостно смели специални ефекти. Предвид цялата си основа на политически и исторически фрустрации и утвърждавания, „Виктория“ е изключително стилизиран филм, с прецизно съставени и навременни изображения на деликатни и объркани хрумвания; тихи и лаконични диалози, които дестилират житейски страсти и копнежи в ужасните полутонове на прости фрази с блясъка на слънчева светлина, проблясваща по острие.“

Критикът отбелязва като колко мощни естествени символи използва Майя Виткова телесните течности – кръв, кърма, околоплодна течност – с помощта на щателно наблюдение на ежедневните интимни дейности.

Броуди коментира като друг много силен момент във филма втъкаването на архивни кадри, като парада за Първи май в България от 1980-а, в който „участието на Боряна е умело интегрирано – заедно с части от вътрешния ѝ свят, които не се виждат, но които режисьорът въпреки това реализира с визуално и звуково въображение – прояви на рядка сила и усет“.

Кинокритикът описва „Виктория“ като история за любовта и нейните отклонения, които са резултат от титаничния сблъсък между външната сила на политиката и еднакво мощните императиви на тялото.

„Изглежда сякаш „Виктория“ е заснет в граматическия женски род; това е един от най-големите скорошни филми от жена за жени и той поставя Майя Виткова на преден план сред съвременните режисьори – казва в заключение Броуди. – Нейната изобретателност, изповедна и техническа смелост, емоционалният ѝ и исторически поглед, единството на драматургична и естетическа чувствителност – правят филма съкровище на днешното кино.

Още по-удивителното е, че това е първият игрален филм на Виткова и той е стоял на рафта две години преди да бъде представен на Сънданс през 2014-а. Това е първият български филм, показван на този фестивал, и един от малкото от страната, прожектирани в Съединените щати изобщо.

Може и да трябва цяла филмова индустрия, за да се роди кинотворец, но е необходим един голям режисьор да тръгне напред и да открие артистични пространства, в които други артисти могат да оставят въображението си да тече свободно. Въз основа само на „Виктория“, българското кино има светло бъдеще.“


Какво четем:

🔴 Стилиян Петров: Смело сърце

🔴 Триград

🔴 Спиращо дъха видео на Асеновата крепост от птичи поглед

Източник: Площад Славейков



Коментари



горе