За спасяването на хижа "Кикиш" и благодатния огън


Почти нереална, но истинска  история на Разпети петък по пътеката от сивата тъга до светлия оптимизъм

Васил на Кикиш

Васил Лазаров на Разпети петък на Кикиш.

 

Ще ви разкажа една истинска случка от вчера,  толкова неочаквана, че звучи почти библейски. Такива неща стават рядко и се помнят дълго.

Вчера по обяд, на Разпети петък поех сам към Драгалевския манастир. Времето беше като празна душа-мрачно, свъсено и сиво. Пръскаше тънък, почти незабележим дъжд, клоните на дърветата се бяха свели умислено натежали от дъждовните капки. Мъглата откъм Витоша заплашваше да погълне всичко.

Въпреки това на манастира имаше доста хора, дошли предимно с коли. Запалих свещ, минах под плащеницата и с благодарност взех китка здравец от мила жена пред църквата.

 

Манастирът

Драгалевският манастир край София

 

Не ме питайте защо в това отвратително време поех нагоре. Не знам. Понякога човек търси самотата напълно безпричинно. Или защото планината винаги ти предлага онова необяснимо желание да вървиш по вечния и труден път нагоре, за още и още. Или защото планинарската душа не трае?

Нямах конкретна цел и крайна точка. Но от години не бях минавал покрай занемарената хижа (или заслон, спорно е) „Кикиш”. И поех натам може би именно заради това, че е изоставена, самотна и непотребна, превърнала се само в спомен и име от планинските табелки.

 

Кикиш пътека

Пътеката към „Кикиш“ в мрачния и дъждовен следобед на 29 април.

 

Напълно в духа на мрачното време, тъжният ден и суровия пейзаж.

Разбира се, не очаквах да срещна никого по разкаляната пътека, непрекъснатият ситен дъжд , притихналата гора и мъглата, в която бавно навлизах. И не срещнах.

 

Кикиш корони на дървета

 

А пейзажът наистина беше извънземен. Сякаш човек се намира в основата на купол, от който струи равномерна сива светлина, стелеща се мъгла през тънките стволове на дърветата, побити като маждраци и пътека,  застлана с червеникаво-кафявата мокра маса от миналогодишни листа.

От цялата среда струеше усещане за безвремие и душевна безтегловност.

След близо час от мъглата бавно изплува заслонът. Пуст и самотен, като изоставена малка спирка край отдавна обезлюдено село. И също толкова ненужна.

 

Кикиш в мъглата

Хижа „Кикиш“ в мъглата и планинската самота.

 

Приседнах на паянтовата пейка, скована под навеса до самата стена на хижата да отдъхна и тогава отвътре се чу глас: „Можете да влезете вътре, ако искате”.

Кучето да ми беше проговорило, нямаше да се учудя толкова. Обърнах се изумен към прозореца зад гърба ми и видях зад мръсното стъкло размазана фигура, която се движеше.

Влязох в заслона, мокър, уморен, леко премръзнал и много изненадан, а вътре – млад, около 30-годишен човек с рулетка вземаше някакви размери. В дясно голямата чугунена планинска печка излъчваше топло, а на нея – тенджерка с чай.

Благодатен огън и топлина.

Онова, което научих после ме върна към доброто у човека.

Младият мъж, слаб, висок, с живо лице и открит поглед,  се казва Васил Лазаров. Планинар и любител на природата. Млад баща. През есента със съпругата си Елена взели разрешение от БТС (никой не знае към кое туристическо дружество е „Кикиш”) да стопанисват и да се опитат да възстановят занемарената от 20-тина години малка хижа, която отдавна прилича на коптор. И с помощта на приятели-ентусиасти и доброволци като тях започват.

 

Васил с дете на Кикиш

На поредната бригада в началото на април. Снимка: Фейсбук

 

Цялото възстановяване на „Кикиш” е с доброволен труд и лични средства. Всеки идва когато може и  помага с каквото може. Няма  финансиране по оперативни програми, няма дарения, няма договори с общината или парк „Витоша”.

Не става дума за някакъв бизнес. Нито е историческо място, нито туристите са толкова много, нито е хижа – изходно място към по към известен връх.  Не са обявявали дарителски сметки, не са търсили публична помощ. Нищо…Просто една каменно-дървена постройка в планината, която си отива, а група млади хора не искат да я пуснат.

И култово място за старите туристи и любители на Витоша, до която не можеш да отидеш с кола, да разтовариш багажника и да седнеш на теферич. Само пеш по пътеката.

А плачевният вид и състояние на заслона предполагат сизифовски труд и много средства, за да придобие поне малко приличен вид.

 

Кикиш отвътре

Дневната на х. Кикиш в началото на ремонта. Снимка: Фейсбук

Васил разказва, че като постегнат хижичката, ще предлагат чай и топла супа на туристите, ако някой  се отбие там. За връщане на средства и дума не може да става. А ако някой иска да помогне с каквото и да е, е добре дошъл.

Всъщност единственото, с което популяризират дейността си е страничка във Фейсбук с около 500 читатели, която им служи за виртуален офис и място за организация. Казва се „х. Кикиш“ и е общодостъпна.

Не искам да ви описвам безкористния ентусиазъм на тази група млади хора. Просто влезте в тази група и се уверете сами. Изумително е. https://www.facebook.com/groups/194384884229251/?fref=ts

 

Кикиш почистване

Доброволци почистват пред х. Кикиш на 10 април. Снимка от Фейсбук

 

А за който иска да помогне както и с каквото може – телефонът на Васил Лазаров е 0885 928 475.

Аз вече съм член на тази фейсбук-общност. И ще помогна с каквото мога.

Казват, че Бог е навсякъде, дори и в стръкчето трева, която тъпчем. Е, добре, тогава защо да не е в тази почти нереална случка?

Евгени Петров Снимки: Авторът.


Какво четем:

🔴 "В Двореца" в Балчик

🔴 Вълната срещу бурките се разраства: В Хасково и Харманли също искат забрана

🔴 "Ню Йоркър" за БГ филм: Съкровище на съвременното кино

Източник: Вести



Коментари



горе