С "Ода за метресата" се подигравам с медийния си образ


 - Елен, светли Великденски празници! Какво се случва при теб?

- Много нови неща и все хубави. Доброто при мен е, че след дълъг застой в театрален план получих хубави предложения. Напълно частният проект „Застреляй идиотите“ от Емил Йотовски имаше премиера на 10 април във Варна.

Софийската ще бъда не 26 май в „Сълза и смях“. Не казвам, че пиесата е хубава само, защото играя в нея. Комедията е безумно смешна. Хуморът, обаче не е просташки от типа „покажеш пръст и се смееш“.  Той е по-скоро ала „Монти пайтън“ - малко идиотски, но със стил.

И под пластовете смях разбираш, че е... тъжно. Много хора дори се разплакват. Защото осъзнават, че времената и държавата, в които живеем ни превръщат в идиоти, които поради невъзможността да се справят с бита – откачат. Те са много симпатични и сладки, но и трогателни.

Тъжно е, когато един от персонажите казва, че не може да купи костенурка-нинджа на детето си за Коледа. Или моята героиня, която е служителка в бюро по труда и самата тя не получава почти никакви пари, но я побъркват и всеки иска нещо от нея. Тя не може да оправи собствения си живот и седи в едно студено помещение, където от сутрин до вечер се занимава с идиоти, а има мечти. Играем „Застреляй идиотите“ с Ивайло Калоянчев, Ани Михайлова,  Веселин Цанев под режисурата на Рада Арбашева.

- А какво репетираш в момента с Влади Въргала?

- Това е копродукция между Шуменския театър и луксозния нов „Сити Марк Арт Център"  в бившото кино „Левски“. Двамата с Въргала играем главните роли в много хубавата комедия от Дарио Фо „Едно на лице, две наопаки“. Режисьор е Михаил Петров, който е известен с това, че е много голям актьор и един от най-отдавнашните артисти в Народния театър.

Той ни събра с идеята два пъти в месеца да го представяме в София, а тъй като останалият екип са актьори от шуменския театър, през другата част от месеца ще го играем там.  На 21 юни е премиерата в Шумен. От есента ще го играем и в „Сити Марк Арт Център". 

Може да се каже, че е черна комедия в типичния за Дарио Фо стил – мафиоти, корупция. Много е актуална.  Винаги съм искала да играя комедийни роли. Освен това в „Две на лице, едно наопаки“ ще има много песни и танци, като мюзикъл.  Аз играя страстна и шумна италианка! Съпруга на Въргала, който е мафиот, но аз го поставям на мястото му. И него ще видите в изненадваща светлина.

Третият ми проект също е театрален, но като жанр не е комедия.  За него, обаче още не искам да говоря.

Така съм си подредила нещата, че целият юли ще репетирам, а през август влизам в телевизионно риалити, което със сигурност няма да бъде „Биг брадър“,  много по-стойностно.

- И никакъв ашрам не ти се очертава на хоризонта? Нали искаше да се усамотяваш на остров Бали?

- Уви, не. Дадох си сметка, че не мога да изпусна този работен период, защото имам да наваксвам.

- Наистина дълго време беше в професионална безтегловност.

- Времето, в което не работех ми беше дадено да се развивам духовно и да се осъзнавам. Сега трябва да работя и това ми е спасението.

Репетициите и представленията очевидно не ти пречат на писането, защото и втората ти книга е готова.

Да, аз съм театрална актриса. Всичко останало е препитание. Освен поезията. Втората ми книга пак ще бъде със стихове. Казва се „Бездната, в която скочих“.

- Защо ли си мисля, че е посветена на Калин Терзийски?

- Тя е му е посветена, да.

- В нея, предполагам, не е включена „Ода за метресата“, с която ти разбуни Фейсбук?

- Не, не е включена.  Тя е за друг период от живота ми. Намигване към „обществената“ ми репутация. 

„Бездната, в която скочих“ се написа от само себе си, поради (усмихва се)... бездната, в която скочих.  Наистина!

 

- А как се развива самата „бездна“?

- Не се развива. Всеки върви по пътя си. Имаме от време на време общи проекти. Последният беше в бар „Дак“. Двамата четохме свои нови стихове. 

Виждаме се само по работа. Уморих се все да ме питат за Калин. Не съм му нито, адвокат, нито пресаташе. За мен трябва да има етика. С когото и да съм, не искам да коментирам. В случая – нямам информация. В момента искам да наблегна на работата си. 

- Това означава ли, че втората ти книга няма да е илюстрирана с рисунки на Калин Терзийски както първата?

- Не, този път ще бъдат черно-бели фотоси.  Така си го представям.  Трябва да реша кой да е редактор. Когато става дума за поезия,  е нужно да се пипа много фино. Това е моят ритъм, моето сърце. Това му е хубавото на поезията, че се излива и се ражда. И ти дава право да се изразиш изцяло в нея. 

 

- Е, сега поне няма да ти казват, че някой друг ти е писал стиховете.

- О, то не се знае. 

 

- Кажи сега „Ода за метресата“ някакъв катарзис ли се оказа? - Какъв катарзис, бе мила! Аз се подиграх с медийния си образ. Защото ми писна! И си казах „На глава с тези хора няма да изляза. Те винаги ще печелят от мен. Поне да си направя кефа да се бъзикам със себе си и с тях“. Написах го една сутрин, ей така. А му обърнаха твърде голямо внимание. Защото има елемент на пикантност.  Това бе един експеримент, който извърших несъзнателно.

 

- Дай да го пуснем това стихотворение, че ако някой не го е чел има да се чуди.

Ода за метресата...

Аз съм бивша метреса

алчна, страстна и добра

от метреса се превърнах в поетеса

с чуден мозък съм сега

роклите захвърлих в гардероба

диамантите дарих със лекота..

няма вече мерцедеси

пръстени с рубини

няма майонеза

няма прах и суета

има поезия и супа

ах каква съдба

ах поезия е тва!

Няма нищо скандално. Просто словото е голяма сила. Не всеки има силата да се надсмее над медийния си образ. Има хора с прекалено голямо его. А на мен не ми пука.

-  Как така актриса без его?

- Аз имам достойнство, но его – да ходя да се доказвам, не. Не е его да издадеш стихосбирка. Това е потребност.  Потребността да покажа на света другото си лице като творец.  Е, може пак да е някаква форма на его, не не е болна амбиция.

 

- Това усещане може би е резултат от онова време на безтегловност, в което си се „осъзнавала“?

- Най-вероятно – да.

 

- И как върви метаморфозата?

- Какво значи метаморфоза?! Нали в „Одата“ имам един израз „С чуден мозък съм сега“, което иронизира „внезапната“ промяна на съзнанието ми. 

Но в новата стихосбирка няма такива неща. Тя не е катарзис, а наблюдение, чувства и преживявания.

Обаче ако започна периодично да пиша такива осмиващи (най-вече мен самата) стихове, може да излезе друга книга.

 

- Внимавай! Знаеш от личен опит, че някои твои бивши връзки нямат чувство за хумор.

- Но аз имам. Когато си позволиш да се надсмееш над себе си, ставаш неуязвим. Когато човек се страхува „Какво ще кажат хората, обществото“, тогава му е трудно.  А сега – да, била съм метреса. И какво?!

 

- Ами мислеха, че си „птичка в златна клетка, която пее по заповед на стопанина си”?       

- Елен не е птичка в златна клетка. Ако бях, шях да направя същия избор с друг човек. А аз предпочетох трудния път. Ако реша да бъда с богат мъж мога да го направя, но не искам, защото за мен това не е модел на поведение.

Това е моят жизнен, опит, за който съм си платила цената и съм си получила урока. Защото това, което съм днес, е благодарение на всичко, през което съм минала. 

- Любопитното при теб е, че си сменяш не само живота, ами и психиката.

- Да, правя неочаквани ходове. И околните не могат да разберат коя съм. Играя ли, на интересна ли се правя... А това е част от моя път и аз преминавам през тези състояния, етапи, метаморфози.  Просто се случва.

Ако следвах модела на поведение, който е „метреса“ (макар да не съм била такава никога), щяха да ме вкарат в калъпа и да не се занимават повече с мен. В един момент, обаче направих рязък завой и мнозина си казаха, че играя роля. А то не е. Нищо, че животът е сцена, както е казал Шекспир.

 

- Какъв ти е новият завой? Ти вече показа преминаването си към духовното, че си прегърнала Бог, който ти говори?

- Дай Боже, това да си ме съпътства до последно. Ако човек наистина го е открил, той трябва да е най-големият глупак, за да се откаже от това блаженство. Това е все едно да се хванеш за нещо много стабилно и да знаеш, че това ти е основата.  Ако се откажеш от нея, ще потънеш.

 

- Oо каква степен разклати основата ти тази разтърсваща любовна история с Калин?

- (замисля се) Не очаквах да е така. Бях изненадана. Обаче се случи. И трябва да го приема, щом не мога да го променя. Когато сме двама няма как да контролираш събитията. Но наистина се оказа повратна точка, ако щеш дори за писането. Мисля, че колкото и да е сложно и драматично за мен, е положително.

- Всяка любов е положителна, независимо как завършва.

И във финала й няма грозни неща. Двамата сме интелигентни хора. Уж тръгнахме от моите стихове, пък те ни заведоха в друга посока. 

 

- Нагази в дълбоки чувства? - Аз явно съм си дълбока, емоционална. При мен любовите, поне до тук са доста разтърсващи.  Убедих се, че когато много искаш нещо, не е вярно, че то ти се случва.

Ако ти е на всяка цена – вървиш към него, а то бяга от теб. Може би ако човек приеме, че няма да стане, пък да му се даде.

 

- Т.е. засега отклоняваш ухажорите?

- Какво значи да ги отклонявам? Когато съм отдала всичките си чувства,  имам нужда от време да се съвзема.  Пък и с годините нещата стават по-дълбоки.

 

- Как се лекуваш? Със стихове?

- С работа. Това че имам репетиции, че съм заета, нямам време да страдам, да се замислям. Писането е отдушник, но работата  е спасение.

Какво те питат хората, когато си представяш книгата из България?

Основните въпроси са „Как съм решила да пиша, какво ме е вдъхновило“. Не се е случвало да ме питат нещо прекалено лично или клюкарско. Тези, които идват на представянията са точните хора.

 

- Ще бъдат ли разочаровани читателите, които ще търсят нещо пикантно в „Бездната, в която скочих“?

- Може и да са разочаровани....Няма нищо пикантно. Но като поостарея повечко, ще напиша мемоари с раздиращи самопризнания и любовни истории (смее се).

 

- Имаш ли чувството, че най-сетне си намерила себе си. Или си в посока на търсене?

- По-скоро в посока на развитие. Това, което знам, че съм ,да го разгърна и да работи за мен. Най-вече в творчески план.


Какво четем:

🔴 Когато го гушнах, той заплака. Никога не бях виждал толкова големи, чисти и топли сълзи…

🔴 Специалната диета за корем: Прави го плосък завинаги!

🔴 Ето невзрачният бурен, най-мощният лек на майката природа!

Източник: epicenter



Коментари



горе