Кирил Маринов- човекът с огромно сърце, дарил повече от един милион лева за хората в Монтанско


Днес в "Другата истина" ще ви разкажа за добрите дела на един прокуден българин към неговата Родина. Той е роден в монтанското село Винище и наистина дава повод за гордост, че е от Северозапада. Независимо че целия си съзнателен живот е прекарал извън България, той и за миг не е спрял да се интересува от живота тук, от 70 години живее в Германия, но не е забравил българския език и само за родния си край в Монтана, е дарил повече от един милион лева. Тази седмица ще дари нови 100 000 евро за благото на земляците си.
Най-големият частен дарител в Монтанско се казва Кирил Маринов и много от днешните политици, държавни служители и бизнесмени, които ежедневно обясняват по медиите колко милеят за народа си, биха могли поне малко да се поучат от него.

В Монтана Кирил Маринов е дал средства за изграждане на спортен комплекс с изкуствена настилка за около 800 хиляди лева, детски площадки, изпраща помощи на деца без родители, Домове за възрастни хора и такива с увреждания. А в родното му Винище, една часовникова кула напомня за своя дарител. И това са само част от финансираните от Кирил Маринов обекти.

Що се отнася до живота му, той е като за филмова лента- превратностите на съдбата изобщо не са го щадили. Въпреки това, от съвсем крехка възраст, оформя своя мироглед и идеи, на които не изменя и до днес. Прокуден от родния край още като ученик, преминал през емигрантските лагери, лежал по затвори и познал не една неволи, накрая успява да се установи в следвоенна Германия и да започне да гради живота си наново:

"Тежестите, които съм преживял, ме крепят. В Германия се свързах с брат ми, който също бе избягал от България и станахме амбулантни търговци- започнахме търговия по улицата. С една количка продавах картофи- един чувал с картофи за 4 марки го продавах до обяд, за 8 и след обяд взимах втори. След това намерихме един малък магазин и отворихме магазин за зарзават. Спечелихме пари и отворихме по-голям магазин за амбулантна търговия. После се свързахме с един българин от Щутгард, който ни снабдяваше с български вина и ние станахме негови представители- продавахме българско вино, българско сирене и други стоки. Имахме вече голяма клиентела... Навремето във Франкфурт беше много лошо, защото градът бе бомбандиран и всичко бе в руини. А по това време идваха хиляди немци, т.нар. "фолкс дойче" от Югославия, от СнимкаРумъния, от Русия, от Унгария, от Чехия и затова другите емигранти не бяха добре дошли. Ние трябваше да се доказваме ежедневно. Аз работих 30 години по 17 часа на ден и спечелих доста пари. С течение на времето, те се увеличаваха. Аз не пия алкохол, не пуша и не съм се срамувал да бъда без кола или да не се обличам по последна мода. Имах дарбата да живея с пари, а не само да ги харча. Имах добри познати, които ме съветваха как да инвестирам парите си, за да ги увелича. Деца нямам и искам името ми да остане "во веки веков" в СнимкаБългария. Доста съм направил и съм готов в момента най-малко 200 000 лева да дам да се направи нещо в Монтана. Направил съм някои неща и в София, но за тях не говоря. Съсредоточавам се с даренията си в Монтана, защото това е моят роден край. В Монтана има три буса, които са купени от мен- единият е за Кукления театър, другият е за детската градина и третият- за старческия дом в Горна Вереница. И на трите пише- "Дарение от Кирил Маринов". Направил съм стадиона, направил съм и две игрища за деца. Изпращам и помощи за детската градина. Църквата във Винище я възстанових, направих и часовникова кула...

Що се отнася до наблюденията ми за живота в България, там повече от 10 години няма правителство, което да подстрекава хората да работят. Там всеки краде и краде, ако може и с краката си, не само с ръце. Статистиката сочи, че в България има не по-малко милионери, отколкото в Германия. Доста хора забогатяха от кражби и най-лошото е, че когато един види, че друг забогатява чрез кражба, и той започва да краде...

СнимкаЩо се отнася до помощта, която изпращам, аз пак ще повторя: "За обществото- да, за частни лица- не!". Ако помогна на един, останалите ще кажат- защо точно на него... Всички търсят работа и аз в Германия помогнах на двама българи, но след два месеца хората, при които работеха, бяха от тях недоволни, а и българите не бяха доволни... Затова не искам по този начин да помагам- стар съм и това не е за мойте нерви. На младото поколение пожелавам да има здрави нерви, защото България е хубава, но управниците й не я заслужават...", разказа политическият емигрант Кирил Маринов, избягал от комунизма на времето, за да стигне и до тези тежки думи днес.

Кирил Маринов е отличен от Националното сдружение на общините за огромната си благотворителна дейност със специална грамота като най-голям частен дарител на Осмата годишна среща на местните власти в Пловдив. За многобройни заслуги към община Монтана и дарителство в големи размери, той е удостоен със званието "Почетен гражданин на Монтана". Високото отличие му бе връчено на 8 юни 2009 г., когато бе празникът на града - Свети Дух.

Каква е причината Кирил Маринов да стане политически емигрант, кои са спомените му от детството и младостта, какво е било да минеш през емигрантските лагери в Италия, как са действали с бегълците в бивша Югославия, какво е следвало, ако откажеш да си диверсант и как емигрантите са се адаптирали към живота в следвоенна Германия? Отговорите на тези въпроси и цялото интервю с Кирил Маринов, можете да чуете в звуковия файл.


Какво четем:

🔴 Какво пък ви пречат народните танци бе, идиоти не-полезни

🔴 Идеи за семейни забавления

🔴 Български студенти биха се върнали от чужбина при заплата 2000 лева

Източник: bnr



Коментари



горе