Индиец се влюбва в Катя Попова от снимка в списание


Катя Попова, първата оперна певица от времето на социализма, чието изкуство се прочува далеч извън границите на България, загива при самолетна катастрофа на 24 ноември 1966 година. В същата машина с 82-а пътници като стюардеса пътува и първата съпруга на Иван Славков, с която са женени една от 18 дни. 

Трагедията, разгоряла се край Братислава потапя в печал не само България, а и меломаните в странство, полудели по чистия и изящен сопран на певицата, която е едва на 42.

За личния живот на незабравимата Маргарита от „Фауст” няма много сведения, но затова пък в музея й в родния й Плевен съхраняват с романтичен трепет спомена за безнадеждно влюбен в нея индиец. Той никога не я е срещал, дори не я е чувал да пее на живо. Няма сведения дали изобщо някъга е имал щастието да се наслади на богатия й глас, но историята на чувствата му наистина е трогателна.

Според предоставените през 1987 година в музея от сестрата на певицата – Диана Попова писма и спомени, Говинда Рао вижда за първи път Катя на политнала от вятъра страница от списание. През ноември 1958 година индиецът върви през полето край родното си село Венкаташалам. Денят е необичайно дъждовен – мусоните са свършили, но небето очевидно не знае това. Заклетият ерген е тръгнал на гости при приятел. Изведнъж погледът му е примамен от пъстро парче хартия, което се вее закачено на трънлив храст. Навежда се и съзира образа на най-красивата жена ,която е виждал в живота си.

Забравил всичко на света Рао се втурва към къщи. Грижливо изсушава страницата от списание и не може да откъсне очи от младата жена. За него тя е не само красива, а и одухотворена. Струва му се, че през очите може да надникне в душата й, че сякаш двамата са настроени на едва мелодия, която струи отвсякъде.

Когато се опомня от омаята, прочита текста под снимката: “Катя Попова, оперна певица от България, дебютира с ролята на Манон от едноименната опера на Масне в Комик опера в Париж. Завладяващото певческо изкуство бе посрещнато с ентусиазъм от парижката публика. Гостенката от България е певица и актриса от висок ранг. Емануел Бондил, директор на Гранд опера, лично поздрави певицата за големия успех и я покани да гастролира като Маргарита във “Фауст” от Гуно" в оглавяваната от него опера”.

На по-плътен картон Говинда Рао залепва снимката и отзива за таланта на Катя Попова. За да доближи хартиената си любима до своя свят, с химикалка той й нарисува характерната точка „бинди” между веждите. Така прилича много повече на индийка. Поклонникът е убеден, че е срещнал жената на живота си, а съдбата го е изненадала с най-голумия подарък – да се влюби в неземна певица от другия край на Земята.

Той дълго се колебае дали да й признае чувствата си, но четири месеца по-късно събира кураж и през февруари 1959 година изпраща писмо с почти чеховски надпис – понеже няма представа нито къде живее любимата му, нито дори от кой град е: “За Катя Попова, певица от първи ранг, България”.
Слава Богу, по онова време изпълнителката е изключително популярна у нас . Ариите й звучат по радиото, телевизията пуска опери с нейно участие, затова някой досетлив пощенски служител изпраща писмото в Националната опера и то стига до адресата си.

А в него пише: “Снимката ме привлече от пръв поглед. Духът ми бе пленен. Но не съм способен да проумея силното въздействие. Накрая реших, че между нашите две тела е имало някакво привличане в предишния ни живот. Ако това не е било, възможно ли е в мене да се породи любов?”, реди трогателни слова индиецът.

Той признава, че е разглеждал безброй снимки на жени от Северна и Южна Индия - нито една не е докоснала сърцето му с такова всепобеждаващо въздействие. И все по-убедено повтаря, че дължи влюбването си на “кръвна връзка между двамата в предишния ни живот”.

“Почти нищо не знам за вас - дали имате семейство и деца”, добавя още Рао. Индиецът споделя, че за него е непостижима мечта да зърне някогя на живо обичаната жена. Затова я моли да му изпрати друга своя фотография. Накрая се зарича: “Ще пазя снимката ви до края на дните си - тя е кръвно свързана с мене. Докато съм жив, няма да ви забравя!
Искрено Ваш: Говинда Рао, 5.2. 1959 г.”
И дописва: “Бих искал да знаете, че съм заклет ерген на 67 г.” Този факт у доста изненадващ за индийските нрави, където и до ден днешен едва 3 на сто от населението се жени без предварително уговорен брак. И се смята едва ли не за морален недъг да останеш неженен.

Фактът, че писмото съществува в архивите на музея, доказва, че Катя Попова е получила разтърсващата изповед от далечни земи. Незнайно защо, обаче тя не е отговорила на писмото.
По принцип тя е била лоялна към почитателите си и лично отговаряла на всички. Може би по същото време е била на гастрол в чужбина и затова не е успяла да напише отговор на Рао.

Четири години след кончината й, през 1970 г. баща й Асен Попов докато подрежда архива на обичната си дъщеля попада на топлите думи на индиеца и решава да пише на Говинда Рао.

Между януари и март 1970 година двамата си разменят няколко писма. Първите пътуват дълго по пощата, други ги пренасят дипломати от посолството ни в Делхи. Чрез тях индиецът научава трагичната вест за самолетната катастрофа и че е изгубил любовта на живота си без да получи отговор от нея.

В писмата си до бащата на Катя Рао изказва съболезнованията си и споделя скръбта му. Той вярва в прераждането и е сигурен, че душите им ще се срещнат в някой следващ живот.. “Случайно намерената снимка на дъщеря ви Катя ни свързва като братя”, доверява Рао и затова почти всички писма до Асен Попов той започва с обръщението “Скъпи братко”.

“Умолявам ви, нека нашата връзка продължи до последния ми дъх”, пише на 27 януари 1970 Рао, който вече е на 78 г. Твърди, че е приел Катя Попова за своя дъщеря.
Според изследователката на живота на певицата в музея й в Плевен – Наташа Хинкова, цитирана от вестник „24 часа”, писмата са Говинда са на добър английски и говорят за солидното образование на автора. Е, разбира се, същестувва вероятността да са писани от негово име от друг човек.

 
За себе си Говинда Рао не дава подробни сведения. Единствено в писмо от 23 март 1970 г. разкрива, че е “роден в знатно семейство”. Той е тотално обсебен от личността на Катя Попова. Споделя с баща й, че събира пари, за да увековечи паметта й в Индия като й издигне паметник.
Няма сведения  дали е успял да създаде мемориала. Кореспонденцията между двамата мъже прекъсва в края на март 1970 г.

Коя е Катя Попова?

Родена е на 21 януари 1924 година. Пее откакто се помни, куклите й винаги са на сцена, а след часовете в началното училище разиграва театрални представление в двора на фамилната къща в центъра на Плевен. Сама създава сюжета, костюмите и реквизита, а за завеса служи закачено на простора одеало.

В книгата на Димитър Василев „Катя Попова – благословена от музиката” сестрата на певицата, която също учи пеене в Консерваторията си спомня: “Играехме популярните Снежанка, Пепеляшка, а когато се изчерпаха, тя пишеше пиеси с приказни сюжети на листчета от ученическата си тетрадка. По едно време превърна в сцена обърнат с дъното нагоре сандък с гасена вар. Катя намяташе майчиния шал с ресни като испанска мантия или го връзваше за циганска пола и танцуваше. Децата от квартала се трупаха да гледат представленията”.


Родителите й уважават нейните увлечения. Особено след като печели бурни аплодисменти като певица на училищно тържество в ролята на Пролетта. От 7-годишна Катя ходи на уроци по пиано и солфеж. През април 1942 г., вече като абитуриентка от девическата гимназия, тя се превъплъщава в принцеса Минехаха в оперетата “Хиавата” от Лонгфелоу. Не след дълго става студентка на проф. Мара Цибулка в Консерваторията.

Изключителният й глас е забелязан и оценен, но не без усилия от нейна страна. На конкурса за солистка на Софийската опера се класира първа сред 70 кандидати. Назначена е на 29 юли 1947 г.

За 12 години Катя Попова изиграва 20 роли в над 600 представления, гастролира в повече от 20 държави на 3 континента - Европа, Азия, Америка.  Нейните Наташа Ростова, Манон, Маргарита, Виолета, Мими, Чо-чо-сан са признати за върхове в оперното изкуство.

Френската музикална критика сипе суперлативи за дебюта й в Париж. “Една чудесна Манон. Блестящ успех! Щастливи сме да покажем на френската публика най-вярната, неповторима и очарователна Манон!”, твърди публикация в “Юманите” от 1958 г. “Това е истинската Манон, създадена от двама гении и претворена от една чудесна българска певица, която вдъхна втори живот”, присъединява се “Фигаро”. “20 години не съм чувал такава Манон”, възкликва внукът на Масне, музикалният критик Крушон.

Името на Катя Попова се почита и днес в родния й град чрез лауреатския фестивал за млади оперни певци. На нея са кръстени концертна зала в центъра на Плевен и улицата, където е била родната къща. Скулпторът Владимир Гиновски я е изваял от бронз в ролята на Татяна от “Евгений Онегин” на Чайковски.

Първото издание на Лауреатските дни започва на 22 октомври 1966 г., и продължава до 4 ноември – броени дни преди да загине. Катя Попова лично участва във фестивала. На следващата година той вече носи нейното име.

След самолетната катастрофа поетът Павел Матев й посвещава стихотворението "Сън ли си, или те има",  което придобива голяма популярност като шлагер на Лили Иванова.


Какво четем:

🔴 На почивка в Цигов чарк

🔴 Бургас става врата на Китай към Източна Европа

🔴 От месо

Източник: epicenter



Коментари



горе