Българинът, който възхитил самият Айнщайн


Стане ли въпрос за именити майстори в изобразителното изкуство първите имена, които ни идват на ум са Леонардо да Винчи, Рембранд ван Райн, Винсент ван Гог, Пабло Пикасо, Салвадор Дали и много други. Съзнанието ни някак автоматично и несъзнателно асоциира изброените с известността в сферата на изкуството. И как няма, нали? Все пак всеки може да извика в съзнанието си образът на Мона Лиза или да си представи „Звездната нощ“ на Гог, лесно да визуализира „Авиньонските момичета“ на Пикасо, „Персистенция на паметта” от Дали, както и „Нощната стража“ на Рембранд… Популярността на тези картини и техните създатели е световна и милиони се редят на опашки, дори само за да зърнат картините, представляващи олицетворението на талантът на тези легенди. България обаче е родила не по-малко даровити хора, чийто живот и постижения, за жалост, тънат в обща забрава. Когато въпросът опре до български художници, повечето хора биха изброили Владимир Димитров – Майтора, Златьо Бояджиев и Захарий Зограф. Това са най-често срещаните имена останали в съзнанието на съвременния българин, а спорно е до колко той ще успее да си припомни творбите им. Освен тези титани дали много на родината ни, има още заслужаващи вниманието и възхищението ни, като един от тях е човекът, пред чийто талант са се прекланяли хора като Анщайн и Махатма Ганди. Да, точно така – съвсем правилно четете! Сънародникът ни е спечелил възхитата на тези исторически имена, но както и на още много други хора.

Борис Георгиев ди Варна е роден през далечната 1888 година на първи ноември, както сигурно вече се досещате в морската ни столица – Варна. Първите си стъпки в изобразителното изкуство той прави в художествено училище в Санкт Петербург, под ръководството на видния руски художник Николай Рьорих. Следването му продължава в баварска Германия и по-точно в Мюнхен където през 1909 година се записва да учи при майсторите Анжело Як и Петер фон Холм, но още през първата си ваканция Георгиев усеща притегателната сила на света, която го тегли към нови места. Пътник по душа, той заминава за Неапол. Като почти всеки млад художник средствата му са ограничени, затова изминава пътя до италианското градче пеш. В Италия той създава едни от най-прекрасните си шедьоври, но въпреки вдъхновението си, не се задържа дълго на едно място. Странстванията му продължават из цяла Европа, а разстоянието от точка „А“ до точка „Б“ взема по познатия ни начин отвел го в Неапол. Свободния му дух е непреклонен, а волята му е желязна и именно те го тласкат напред, без да се спира или отказва. Яде каквото намери и докато обикаля работи за по няколко дена на местата, в които се озове, като напуска след като му бъде платено. Бил е монтьор и дърводелец, а понякога дори е настройвал пиана.
Големите градове са го потискали, което го е накарало да потърси уюта сред природата, установявайки се в малка къщурка построена от дъски и камъни в планината. Там той заживява със сестра си Катя, която е била негов верен спътник в европейското му приключение и странстване. За съжаление именно в този планински дом издъхва сестра му, едва на 19 години от туберкулоза.  След случилото се, тя често присъства в творчеството на художника, като той я изобразява като сянка или силует.

През 1922 г. се завръща в България, където се среща с Петър Дънов. Портретът, който той прави на Учителя, е запазен и до днес. През 1923 г. прави първата си самостоятелна изложба във Варна. Около него неизменно има тълпа привърженици, които неуморно го следва и всячески се опитва да попие от таланта и мислите му.  Признават го за един от малкото творци на времето си достигнал огромна слава, а с това идва и уважението, съпроводено от финансова подкрепа, с чиято помощ води добър живот и дори успява да подпомогне свои близки и роднини.
1928 година е съдбоносна за Борис Георгиев, защото на посещение в Берлин се запознава с Алберт Айнщайн, с който стават добри приятели. Айнщайн не само искрено се е възхищавал на таланта на българинът, но дори е съдействал за изложбата му в галерията „Шулте“, Берлин. В знак на благодарност Георгиев подарява портрет на известния учен.

Пътешествията му далеч не приключват тук. През 31-ва година устремен към Индия, на кораба, с който пътува, художникът се среща и сприятелява с Махатма Ганди и съпругата му, които също са очаровани от творбите му и в последствие го приемат в дома си.
Именно в Индия Георгиев среща голямата любов в лицето на  една от най-великите и влиятелни жени на двадесети век –принцеса Амрит Куар. Но пътя му продължава и той се завръща за кратко в България, от където отпътува за Рим. 1952-ра година се установява в Бразилия, където прекарва четири години. През тези 48 месеца той е високо ценен и признат. През 1956 се връща в Италия където живее до самия край на дните си. Умира във Флоренция на 73-годишна възраст.

За да подчертае, че е от Варна, Борис Георгиев подписва платната си като Boris Georgiev di Varna. Дори на надгробната му плоча е поставен този надпис. Дълго време художникът е забравен в България. През 1990 г. с решение на Градския съвет на Варна Художествената галерия е преименувана на Борис Георгиев.

Стелиян Стоименов,
в. „България СЕГА“


Какво четем:

🔴 Ето го 7-метровия Свети Георги, който ще бди над Поморие (СНИМКИ)

🔴 Чудо на Гергьовден – ето как пловдивският Моцарт намери портмоне и го върна на красивата Мартина

🔴 Планинска арника – за лечение на травми

Източник: България сега



Коментари



горе