Малките неща


Дори не знам от къде да започна. Наскоро посетих за пореден път малкото китно градче Ивайловград. Никога не ми омръзва да ходя там. Сигурна съм, че и вие бихте го харесали, ако цените природата. Първата снимка е направена от местност "Дупката", която се намира непосредствено над Ивайловград, откъдето се вижда целият град и включва природна забележителност пропастна пещера. Почетох, проучих и ето ги резултатите. Местността е обявена за защитена. На нейната територия се среща смесена широколистна гора на келяв габър, мъждрян, космат дъб, храсталаци на същите видове и червена хвойна, драка, кукуч, жасмин, малки полянки със садина, валезийска власатка, влакновидно коило, красиво коило, безлизма и богато разноветрие, включващо средиземноморски видове, ароматни треви и полухрасти. Част от територията е залесена с черен бор. Флората е богата и включва над 350 вида. Видовете от Червената книга на България са над 10: тракийско диво жито, едноцветна конска подкова, жълта урока, балдензова урока, южно чапличе, нежен микропирум, бодлив паленис , жлезист гръмотрън и орхидеи, недоразвит лимодорум, пеперудоцветен салеп. Тук се срещат още 13 вида орхидеи.
   Голям е броят на балканските ендемити: дегенова експарзета, атинска мащерка, критски ранилист, белоезичест ранилист, тракийски лен, струмски жълт равнец и др.
   Характерни представители на херпетофауната са: големият гребенест тритон, кримският гущер, зеленият гущер, пъстрият смок, големият стрелец. От птиците се срещат голямото белогушо коприварче, авлигата, малкият маслинов присмехулник и др. Също така са установени 4 вида прилепи, с които няма да ви затормозявам. В миналото вероятно те са формирали голяма колония, но сега поради честото безпокойство пещерата се обитава само от единични екземпляри.
   Добавям една нощна снимка.

  И така, дори след многото ми посещения на този град осъзнах, че не бях посещавала вече доста известната вила "Армира", което е една от най-интересните паметници от епохата на Римската империя. При археологически разкопки са разкрити останки от крайградска вила от периода на римското владичество по наши земи. Тя става популярна под названието вила "Армира", по наименованието на малката рекичка, приток нa река Арда, на брега на която е построена. 
    Сред красива градина за разходки, се е издигала внушителна двуетажна жилищна сграда с панорамна тераса и значителен брой помещения, ограждащи под формата на буквата "П" открит басейн в средата. 
   По реставрацията работят майстори от град Афродизия в Мала Азия,  известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света.  Целият първи етаж е бил облицован с мраморни плочи и пана, а около самия басейн е имало стенна колонада и красива ограда. 

           

                   
   Следващото местенце, с което ще ви запозная е и моето любимо, а именно язовира. По предварителен план язовирът е трябвало да бъде със стена висока 105 м. и тогава е щял да бъде най-големият на Балканския полуостров, в този случай обаче е щял да залее мините до Маджарово. Днес стената на язовира е висока 71 м, а язовирът е най-дългият в България - 30 км. Има 64 километрова брегова ивица, голяма част от която е покрита с гъсти широколистни гори.
   Всяка година в началото на юни тук е провежда финалът на Републиканската регата по кану-каяк.
   За любителите ще спомена, че според моите разбирания, язовирът е подходящ за риболов. Водите му са богати на риба: сом, шаран, бяла риба, костур, кефал, червеноперка, уклей и други сладководни видове.


   Мисля, че е ред да ви споделя и за обичания от мен, роднини, приятели, близки и не толкова близки сусамов тахан. Старая се да тръгвам с празен багажник, за да побирам поръчаните буркани :D
   Няма да се обяснявам за него, направо качвам снимчица, който иска да види и да прочете.

   Всъщност ето я и основната причина, поради която реших да отида към Ивайловград. Това беше любопитството за втори път през живота си да видя кукери. Не се смейте! Първият път бях малка, много малка. Не вярвам, че гонят зли духове и дъ-ра, дъ-ра, но просто ми беше интересно да видя как провеждат целия този ритуал. 
   Кукерите обикалят из къщите. В групата им има преоблечени млади хора в образите на стражари, булка, младоженец, поп, щъркел, мечка. "Булката и младоженецът" първи пристигат в двора на къщата, за да известят за идването на "бея" и кукерите. Стопанката ги посреща с варени яйца и сладки. Стопанинът пък черпи с вино и ракия. Във всяка къща "беят" благославя, като хвърля из двора жито за берекет. Всичко това се случва по звука на гайдата и чановете. 


 

   Има твърде много неща, които да ви разкажа за Ивайловград, за традициите, за рецептите, за носиите, за музеите...... Исках да ви нахвърля няколкото неща, с които се занимавах и от които се интересувах тези 4 дни. 

   Ако проявявате интерес към фолклор и носии, пишете в коментари. Така да кажа запозната съм ;)
Това беше от мен и Ивайловград. До скоро!


Какво четем:

🔴 7 манастира у нас носят името на Свети Георги (ГАЛЕРИЯ)

🔴 Струва си да го обикнеш!

🔴 Това е елексирът за цветята вкъщи и градината

Източник: malkiteneshta



Коментари



горе