1937 г. Първият военен парад след забраната от Ньойския договор



Цяла България слуша предаването на радио
     “София" от площада пред парламента

Беше 6 май 1937 г.

Гергьовден.

Бях ученик във втори прогимназиален клас. Нещо особено тържествено витаеше този ден в малкото градче Бяла Слатина.

Вчера бяха съобщили по радио “София” и написали във вестниците, че за първи път след подписването на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. в София ще има военен парад в чест на Деня на храбростта и празника на Българската армия.

За първи път и Радио “София” щеше да го предава пряко. В навечерието на празника, на 5 май,

цар Борис ІІІ беше

връчил новите

бойни знамена

на полковете и вечерта за първи път на площада пред храм-паметника “Св. Александър Невски” се провежда тържествена заря в чест на загиналите във войните за обединението на родината български войни.

След църковната служба сутринта на 6 май Бяла Слатина утихна в напрегнато очакване. Жените започнаха да подготвят гергьовденската трапеза, а голяма част от мъжете в града се събраха около радиоапаратите. Заробващият Ньойски мирен договор обрича българите на мизерно съществуване - икономиката, селското стопанство са разрушени, репарациите са непоносими, колоните от хиляди бежанци се отправят към свободните територии на България, търсейки закрила и препитание.

Цар Борис Трети връчва бойно знаме

През 1933 г. Хитлер печели изборите в Германия и денонсира Версайския мирен договор, като обявява своя поход за “жизнено пространство”.

Походът на Хитлер

стряска балканските

ни съседи

Гърция, Югославия, Румъния и Турция подписват на 9 февруари 1934 г. Балканския пакт, за да запазят в границите си заграбените чужди земи.

Добрите икономически отношения с Германия стабилизират икономиката и особено селското стопанства, като създават условия за възстановяване на българската военна мощ. И така стигаме до големия военен парад.

Според информацията от радиото и по-късно от снимките и съобщенията по вестниците, разбираме, че още в 8,30 часа на 6 май от Военното училище (днес Воената академия) по целия булевард “Евлоги Георгиев” до Орлов мост са строени в новите си военни униформи в пълно бойно снаряжение хиляди войници и офицери.

По бул.“Цариградско шосе” са наредени бойните машини - танкове и артилерия.

Точно в 10 часа на площада пред Народното събрание и по радиото в цялата страна прозвучава сигналът “Внимание”.

Пред новото радио “Телефункен” сме само ние с дядо ми, баща ми ще слуша предаването на парада в кафенето на Пръщинкови, където се събира елитът на града.

Чува се дрънкането

на оръжие, тракането

на колела и къси

отсечени команди

Гласът на шпикера (говорителя) е развълнуван.

Военната музика на лейбгвардейския конен полк свири “Един завет”. На официалната трибуна са заели места цар Борис III, Іминистър-председателят Георги Кьосеиванов, министри, генерали, депутати, чуждестранните посланици и военните аташета.

Гласът на шпикера като четката на добър художник ни рисува тези незабравими мигове за хората, които са гледали или слушали този парад.

Военният министър

ген. Христо Луков

е начело на парада

Кулминацията е, когато се задават бойните знамена. Музиката свири “Боже, царя ни пази” и цар Борис III ІІІ с бойна каска вместо генералската фуражка слиза от официалната трибуна и застава на жълтите павета срещу светините на българската бойна слава.

С ръка “за почест”, опряна на каската, той ще стои час, два, три... шест часа! Следва колоната на ветераните генерали и опълченци, носителите на Ордена за храброст.

Царят поздравява опълченци, останали живи след Руско-турската война от 1877-1878 г.

Музиката свири “Велик е нашият войни”, а, както казва шпикерът, хилядната публика ги обсипва със цветя.

В очите на дядо ми се появяват сълзи. Той е участвал в Балканската и Междусъюзническата война и е носител на Орден за храброст.

Появяват се блоковете с възпитаници на Военното училище юнкери и кадети, които шпикерът “рисува” така колоритно, че усещаме пламъка в очите им.

На вълни след бойните си знамена преминават представителните части на различните родове войска в красивите си нови униформи и съвременно въоръжение.

Отекват твърдите стъпки на стотиците войнишки ботуши от стоманените редове на пехотата, спешените части на Военновъздушните сили и моряците. Следват мотоциклетистите и камионите на преносимата пехота. След тях се появяват гора от дула на разнокалибрените оръдия, теглени от конска и верижна тяга.

С мощен тътен, обвити в дим и пушек, преминават бронираните войски начело с танковете и бронетранспортьорите.

Просторът се огласява от режещия звук на ятата бойни самолети с Андреевския кръст, които закриват небето.

И така само за 6 часа от Орлов мост до Лъвов един победен, унизен и обезверен, без посока народ възкръсна!

Дефилира кавалерията на България

Вечe нищо няма да е същото! Военните аташета не вярват на очите си. Европа е озадачена! През следващата 1938 г. е подписано Солунското споразумение, с което участниците в Балканския пакт признават правото на България да се въоръжава и защитава границите си.

В навечерието на Втората световна война България става една от най-ухажваните страни от оформящите се две групировки - съюзниците от бившата Антанта и тройния съюз Рим-Берлин-Токио.

Духовата музика

Снимка на цар Борис Трети от парада е корица на сп. "Тайм"

 


Какво четем:

🔴 БНА през 1989 г и БА днес

🔴 Когато животът ти е втори дубъл

🔴 СЪРЦЕТО НА РОДОПА ПЛАНИНА

Източник: 24 часа



Коментари



горе