Древна Плиска е открита за съвременна България от чешки учен с възрожденски дух


Историята на Голямата базилика и на свещеното аязмо, вградено в нея като основен елемент, е свързана с името на един личност, дарена с възрожденски дух и страстта на откривател.

Той се ражда като чех, но умира като българин - Карел Шкорпил, откривателят на древната ни столица Плиска. Прекарал по-голямата част от живота си в България заедно с брат си Херман, Карел Шкорпил умира във Варна и е погребан в старопрестолната столица, за която днес знаем благодарение на него.

В края на XIX в. величието на Първата българска държава съществува само в спомените и преданията на местните хора в селищата около Шумен. Материален израз няма, но духът е жив. И именно Карел Шкорпил е човекът, когото българите завеждат до останките на древния свещен кладенец, около който преди векове е изградена Базиликата на Първото българско царство. Това гласят преданията, които и днес се разказват от бащи на деца в семействата на Плиска и околността.

Карта няма, път също. Мястото е шубрак, дървета и камъни. Но местните хора обясняват на любителя-археолог, че точно тук е бликало аязмо, което е било благословено и според легендите- водата му е била лековита. А около кладенеца е имало величествена църква.

Това място става пореден ориентир за чешкия изследовател, който превръща откриването на първата българска столица в дело на живота си. За щастие на всички нас, то се оказва успешно.
Базиликата с аязмото, както днес знаем, е била изградена извън крепостните стени на т.нар. Вътрешен престолен град, но във времето на Шкорпил всяко доказателство за съществуването на друга столица на българите, различна от Преслав, е била от значение.

Карел Шкорпил е роден на 15 юли 1859 г. в неголемия град Високо Мито в Чехия, тогава в границите на Австрийската империя. Математик по образование, следва в Карловия университет и във Висшето техническо училище в Прага.


Воден от възрожденски дух, през август 1881 г. той решава заедно с брат си Херман да дойде в новоосвободена България и да допринесе за образованието на гражданите й.
Работи като гимназиален учител по математика, естествознание, технически науки и рисуване в Пловдив (1882-1886), Сливен (1886-1888), Варна(1888-1890 и 1894-1915), Русе и Велико Търново (1890-1894). След пенсионирането си в 1915 г. е несменяем директор на Варненския археологически музей. Преподавател е в Морското машинно училище и Търговското училище във Варна.


Но преподаването не му е достатъчно. Карел се отдава на изследователска дейност из новата държава. Запленен от откъслечните сведения за историята на българските земи, той по цели лета обикаля и документира следи от тяхното минало.


Така чехът Карел Шкорпил става първият български археолог и открива находки, които без него вероятно щяха да изчезнат без следа за нашата историческа наука.
Шкорпил постепенно развива забележителна изследователска дейност. В продължение на над 50 години публикува самостоятелно и в съавторство с брат си Херман около 150 научни труда, от тях 30 на чужди езици - немски, чешки и руски. Той е сред основателите (и сътрудник, 1888-1895) на Варненския археологически музей и Варненското археологическо дружество (1901).

Той съставя първи точен план на българската столица Търново, който важи и до днес; изследва средновековните църкви и манастири на Сливенската Света гора, както и на новата столица София.

Но Карел Шкорпил остава в българската история с най-голямото си откритие- Първата българска столица Плиска. Да реши тази сложна за времето си – края на XIX в. - задача, става смисъл на живота му. И той намира решение със знанията си на математик и упоритостта на изследовател от световен мащаб, като се сблъсква с много скептицизъм, стигаща до открита вражда с тогавашните умове на историческата и археологическата наука у нас.

Останки от Плиска са били известни още от ХVIII в., но след Освобождението битува мнението, че става дума за развалини на антична крепост. Тази теза поддържат не само български учени, но дори и чичото на Карел- Константин Иречек, който довежда братята Шкорпил в България.

Карел обаче нито за миг не спира да вярва, че българската държава в ранното Средновековие е имала друга столица, различна от Преслав. Той започва да търси селище с древно име Абоба. Ориентир за мястото му дава т.нар. Търновския надпис на хан Омуртаг от църквата „Св. 40 мъченици“, открит в средата на 19-ти век. На него се разказва за строеж на нов дом, макар ханът да не напуска стария си дом – дворецът в Плиска, както става ясно по-късно.

Търновският надпис гласи: „Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години“.

По тези сведения Карел Шкорпил прави изчисления и намира останки от голям град. Установява, че той не е означен в римските карти и че около него има над 25 прабългарски надписа. Обръща внимание на побитите камъни около Абоба и на огромно укрепление, открива общи черти с Преслав и стига до извода, че и двата града са съществували или едновременно, или един след друг.

Старият дом на Омуртаг е наричан от византийските автори Плискова- славянско наименование. През 1898 г. Шкорпил публикува първото съобщение за този паметник. То е посрещнато на нож. Шкорпил търси съдействие за проучвания от Руския археологически институт в Константинопол.


През октомври 1899 г. по негова инициатива започват разкопки и хипотезата му е блестящо потвърдена – за две години на повърхността на земята отново изниква културата на ранната средновековна България - с нейните крепостни стени, палати, храмове, с множеството надписи на българските ханове.


Затова никак не е учудващо, че и гробът на Карел Шкорпил, който умира през март 1944 г., е именно в старопрестолна Плиска.


Какво четем:

🔴 Рецепта за ПИТКА, приготвена по СТАР БЪЛГАРСКИ ОБИЧАЙ от село Мечово! ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за всяка домакиня! (ВИДЕО)

🔴 Волов първи дава залп в Панагюрище

🔴 Крепост "Червен"

Източник: epicenter



Коментари



горе