Античната крепост край Монтана



Античната крепост край Монтана – северозападният център на няколко цивилизации
Крепостта „Кастра ад Монтанезиум“ край Монтана се намира в северозападния край на града, на хълма Калето, и от нея се разкрива внушителна гледка към целия Северозапад. Древното укрепление е построено, за да пази от нашественици селищата в региона, както и да охранява пътя от река Дунав през Стара планина към Бяло море.

Райско кътче, обитавано от праисторически времена
Местността Монтана, наричана така още от римско време, пази следите на няколко цивилизации. Археологическите разкопки в района разкриват останки от жилища, датирани от каменно-медната епоха, останки от каменни зидове от римската епоха, порта с кула и голяма кула – блестящ пример за крепостно строителство през III – IV в., казармени сгради, базилика, както и славянски жилища и светилище.

Първите обитатели на хълма живеят тук още през каменно-медната епоха – период на преход от номадство към уседнал начин на живот, в който се развива земеделието и започват да се строят постоянни селища. Местността е избрана от древните заради плодородните почви и възможността за защита.

По-късно мястото става дом на древните траки – тракийското племе трибали населява хълма до около І век пр.н.е. Това е времето, когато е построена първата крепост на тази стратегическа и лесно защитима височина, от която са останали каменни зидове, широки повече от метър.

Разцвет през римската епоха
Римляните се заселват в района в края на І в. от н.е., привлечени от отличните географски дадености, както и от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Вероятно още с установяването на римските военни части е построено укрепление, около което се развива селище. То получава статут на град, а жителите – по исторически данни около 30 хил. души – придобиват права на граждани на Римската империя. Монтана става център на провинция Долна Мизия и процъфтява. Изграждат се пътища, които свързват селището с останалата част на империята, развиват се рудодобива и златодобива, земеделието и занаятчийството.

Готските нашествия в средата на III в. прекъсват стопанския и културен разцвет на Монтана. Пред опасността от нови варварски нападения върху останките от тракийската крепост започва изграждането на крепостта „Кастра ад Монтанезиум“. Създават се казармени помещения, базилика, както и нови крепостни стени. Когато през IV – V в. тези нападения се засилват, на юг и изток около крепостта е издигната втора крепостна стена(протейхизма).

Хълмът е обект на множество археологически проучвания, които разкриват богатата история на град Монтана. Близо до крепостта, до голям извор в подножието на възвишението, се намира древно каменно светилище, използвано и по времето на Римската империя, с главни богове Аполон и Диана – богинята на лова, покровителка на града, която днес е изобразена на герба на Монтана. Останките от мраморния храм и разположените около него статуи и оброчни плочи на Диана, Аполон, Хермес, Херакъл и Дионис днес се съхраняват в историческия музей и лапидариума на областния град.

Римският град заедно с крепостта е разрушен в края на VI в. при нашествие на авари и славяни. По-късно славяните изграждат върху развалините свое селище, което наричат Кутловица. Една от казармените сгради, останали от римската крепост, е превърната в езическо светилище, останки от което са запазени и до днес. Сакралното място, посветено на бог Перун или Даждбог, съществува до приемането на християнството в българската държава през IX в., а останки от него са открити при археологическите разкопки.

Символът на Монтана
Кутловица е преименувана на Фердинанд през 1891 г. в знак на благодарност към царя, който възстановява градския статут на селището. Между 1945 и 1992 г. се нарича Михайловград – на името на Христо Михайлов, комунистически функционер и един от организаторите на Септемврийското въстание през 1923 г.

Крепостта е забележителен паметник на древната история и е едни от символите на град Монтана, затова е и част от герба на града заедно с покровителката Диана.


Какво четем:

🔴 В Странджа цъфна единственото в света растение – великденче!

🔴 Кубрат Пулев, коравият българин

🔴 Майсторът на велосипеди, който няма свое колело

Източник: myastoto



Коментари



горе