Моля ви, не ме оставяйте да заспя!


Преди три години на този ден, 5 май, от нашия свят си отиде Чочо Попйорданов - щурото момче на българския театър и кино, което завладяваше сцената с невероятните си талант, енергия и взривоопасен чар. Имала съм много срещи с Чочо - винаги емоционални, разтърсващи. Днес ви предлагам едно интервю, направено година преди завладяваща му усмивка да угасне - за болката, за любовта, за предателствата...

-------

“Сега ще ти направя чай с мед. И да си го изпиеш, защото този чай е специален, той е релакс за целия ден. Аз така започвам - сутрин с чая, вечер завършвам с чаша червено вино. Вече е октомври и е задължително да изпиеш чаша червено вино, за кръв и за настроение.” Наставленията ми ги дава Чочо Попйорданов, чаровникът на киното и театъра, докато разговаряме за новите му роли - на сцената и в живота. Тази есен Чочо е в страхотна форма. На сцената е или мъж под чехъл в “Любов, щастие и милиони”, френска комедия от 60-те години, или един от петимата болни от туберкулоза мъже в “Да се подвреш под дъгата” от Георги Марков. А в киното? Чакат го като злодей в тв сериала “Под прикритие”. Вързал е на китката си червен конец, а на единия от пръстите си, там където е мястото за брачна халка, има татуировка на малък кръст. След два брака и два развода - с Хилда Казасян и с Йонна Буковска, Чочо живее с първата си изгора. Даниела е момичето, с което се познават от 10-годишни хлапета и на което за първи път е казал: “Обичам те!”. Сега е готов да й се посвети изцяло, в нея чувства опора и намира разбиране. Чочо е весел, не го свърта на едно място, но дали от топлия чай или вътрешен порив - постепенно отваря душата си, за да чуя дълго стаявана болка.

- Готов ли си, Чочо, за злодея в “Под прикритие”?

-  Решението е на сценаристите и продуцентите на сериала. Ще вляза в продукцията, но не за да ме убият на четвъртата серия, или да изнасиля някоя жена в петата и да ме гръмнат. Искам да направя образ. Не влизам да се пазаря за пари, макар, че си знам цената, а влизам, за да направя роля. Това не ми се е отдавало дълго време. И когато става дума за българско кино, и то телевизионно, това е огромно предизвикателство за мен.

-  Какъв точно ще е злодейският ти образ?

-  Това ме питат всеки ден. Ето, сега ще го кажа, макар все още и аз самият да не съм съвсем наясно. Ясни са образите на Джаро, на Попов, на Деян Донков, на Христо Мутафчиев. Аз искам да изиграя ролята на Чистача. Той липсва в сериала - като Леон на Жан Рено.

-  Искаш да си наемният убиец?

-  Да. Чистачът, който за кинти чисти наред, който се влюбва... Не се знае кой го наема - дали държавните структури или мафията. И кой кога ще бъде махнат, доколко ще бъде елиминиран и как решава Чистачът. Заявил съм това на продуцентите. Доколко те ще се съобрязат с моето желание, не знам. Знам обаче, че сериалът няма да издържи и само с една любовна история.

-  С какво те грабна Джери Марков и неговата пиеса “ Да се провреш под дъгата”?

-  Знаеш, че пиесата е свалена на 13-тото си, фатално представление, защото текстът е много силен, бъркал в очите на онези, които са били на върха на онази скапана система. Но днес с това не можеш да изненедаш никого. Има едно-единствено нещо в тази пиеса, което е легитимно и вярно за момента - темата предателството - на себе си и на хората около теб.

-  Това те вълнува?

-  Да, вълнува ме. И в личен план, и в това, което правя на сцената. Най-тежкото нещо, което може да ти се случи в живота, е да те предадат.

-  Ти преживя много в последните няколко години. Наскоро гледах твои снимки, в които изглеждаш сякаш си напомпан, след което пък отслабна като вейка. Как живееш с тези амплитуди?

-  Това е като електрокардиограма - сърцето тупка, тупка, пикселът се движи нагоре-надолу, но не дай си Боже, уредът да отмери ту-у-у и на екрана да се появи една права линия... Само до там да не го докарваш.

-  Изпадна в тежък срив, направи ли си равносметка от какво дойде?

-  Това беше трупано с години напрежение, емоция, стрес - наслагвано, пресирано като стари вестници. И в един момент - бау! Всичко се взриви. Когато разбрах, че това състояние не може да продължи, спаси ме останалата в мен мъничка частичка самосъхранение. Ако не бях взел навреме решението да променя нещата (Чочо не го изрича, но става дума за драматичната му ряздяла с Йонна Буковска - б.а.), краят щеше да дойде много скоро. Но не можеш като с гума за един ден да изтриеш преживяното, да хвърлиш ей така 6 години зад гърба си. Не можеш! Валерия, ти не знаеш какъв капитал от емоция оставих в тези 6 години! Душевен капитал. Пропилян. Сякаш дървояди го налазиха, сякаш скакалци го опоскаха, просмукан от отрова ... Оттам дойде всичко. Да не мислиш, че цял живот съм бил трезвеник? Не! Винаги съм бил по купони. И винаги съм го правил, за да се забавлявам, да ми е кеф на душата, на приятелите. Никога не съм го правил, за да се затрия, както се случи, с цел да избягам от това нагнетяване, от тази преса, в която се чувствах сякаш съм в карцер, в тъмна стая, от която да не можеш да избягаш. И да те блъскат, да те блъскат с гадости... И да се питаш: “Защо, за какво? Какво съм ти направил? Ако искаш стой при мен, ако не искаш - излез и затвори вратата!” Но не и двете едновременно! Беше откровено предателство. Не ме връщай, моля те, повече към тези неща. Затворил съм страницата. Отдавна е минало и заминало. Излекуван съм!

-  Кой те излекува?

-  Даниела. С обич.

- А мъката от предателството?

-  Ако не предадеш себе си, винаги можеш да намериш човек, който няма да предаде теб. Аз не успях да предам себе си и затова мен не ме предадоха. Предадеш ли себе си, предаваш и тези, които те обичат, тези, които са около теб, тези, които искат да бъдат с теб. И това е грях.Даниела е най-верният човек до мен. На нея мога да разчитам всеки момент, всеки миг, където и да се намирам, в каквато и ситуация да съм. Винаги съм бил влюбен в жена. В пиесата на Джери Марков се говори за седем мъже, които ги движи една единствена сила - липсата на жена. Затова ти казвам - вие сте по-добрата част на света. И без вас не става. Няма ли жена ... не ми говори.

-  Трудно ли бе спасението ти?

-  Да. Даниела и д-р Балабанска от болница “Токуда”, за първи път съобщавам името й, ме върнаха. Мога да изредя и други лекари, но когато съм бил на прага да отида оттатък и да бъда заедно с Андрей (Баташов-б.а.) те двете ме спасиха.

-  С какво, с грижите?

-  Не само с грижите. Д-р Балабанова се занимава с мен от 6 години. Тя е жената, която ме върна от... няма да го кажа. Бях изпаднал в състояние, в което бях готов да убия всеки срещу себе си, разкъсах кожени каиши, с които бях вързан, счупих един стоманен креват с краката си и казах: “Отивам на представление в театъра!” Няма да съобщавам дозата на диазепан, която ми бяха сложили, и пак не могат да ме успокоят. Нищо не можеше да ме спре. В един момент д-р Балабанска застана на вратата, една мъничка жена, погледна ме, не знам кога й видях очите, и ми каза: “Спокойно”. И тези очи ме спряха. Легнах и съм спал 48 часа. После всичко си дойде на мястото...

-  А Даниела с какво ти помогна?

-  Даниела не мърдаше от кревата до мен. През цялото време!

-  И е готова всичко да ти прощава?

-  Да.

-  Тя те е разглезила!

-  Е, па! Ако на един актьор не се прощава всичко, няма да бъде актьор и няма да бъда аз. Не, не ме е разглезила. Даниела е първата ми жена в живота, на която съм се обяснявал в любов, познаваме се повече от 30 години. Тодор Колев казва: “Една жена или ти дава крила, или те закопава”. Аз си търся винаги жена, която да ми дава крила.

-  Сега пиеш ли?

-  Не.

-  Трудно ли ти беше да се откажеш?

-  Ужасно! Голяма борба.

-  Какво ти отне?

-  Време. Много време. И изгубени моменти, изгубени шансове.

-  Мислил ли си да поискаш прошка от някого?

-  Няма как да поискам прошка, защото като огорчиш някого, огорчението остава в човека. Огорчавал съм, вярно е, но и мен много са ме огорчавали. Без да влизаме в библейската тема, все пак мъжът е създал жената от реброто си, за да я има до себе си. Така че на мъжа му е по-простено, отколкото на жената.

-  Удобна философия, защото си мъж. С Хилда си останахте приятели?

-  Да!

-  С Йонна?

-  Не!

-  Като видя снимките от сватбата й, нещо жегна ли те?

-  Не. Зарадвах й се. И се надявам, че ще бъде щастлива с мъжа до себе си.

-  Защо имаш татуиран кръст на пръста, където се слагат халките?

-  Защото махнах халките. Едната е от Хилда, но тази халка си я пазя, другата - обикновено казвам, че сама си падна, за да предпазя Йонна. Не! Аз сам си я свалих! А кръстът е знак за вярност.

-  Но това значи, че на това място повече брачна халка не можеш да сложиш?

-  Брачна халка повече не ми трябва. Така ми било писано!

-  Лошото момче на театъра си ти.

-  Не само на театъра, аз съм лошото момче на София. Всички ме гледат с подозрение - и полицията, и съседите, и комшиите, и хората около мен. Всички са на тръни как ще реагирам, какво ще направя.

-  Но те намирам в прекрасна форма, сякаш си навита пружина. Пак си онзи, веселият Чочо.

-  Е, не мога да се оставя, да се самосъжалявам. При мен всичко опира до емоцията. Преди една седмица ме видя един доктор, не го познавам, оказа се анестезиолог в Майчин дом, с мотор, с каска минава прокрай мен, спира мотора и ме пита: “Чочо, ти нали не си болен от рак?” Казах му: “Абе, човек, аз от декември постепенно започнах да влизам в час, в ритъм, в оборот, да бачкам, да бъда този, който съм си.” - “Ама, нали сега като се ожени (Йоанна Буковска - б.а.)...”, продължава той. Демек дали отново не съм тръгнал да падам. Не падам бе, пичове! Не падам!

-  От кога е червеният конец на китката ти?

-  От миналата зима. Това е символ на пъпната връв между майката и детето, да те пази. Кой да те пази? Бащите по принцип са незнайни войни. Ако нещо ще те пази, то е майката. Лоша, добра, каквато и да е - тя ще те пази.

-  Какво ти казва баща ти за големите ти лудости? Той изкара 53 години брак с една жена, ти не можеш да се определиш накъде да гледаш!

-  Аз съм друго поколение. Тези, които познавам от поколението на моите родители, са с един брак, независимо къде са вършели. Преди две години Иван дойде на един мой рожден ден, бяхме в страхотно настроение, аз - трезвеник, не пия, всичко е точно, свири музика, як купон. В един момент оставаме майка, татко и още осем души - четири мъже и четири жени. Баща ми започна да говори нещо нравоучително от позицията на годините - вечният директор и началник Иван Попйорданов дава акъл. Слушах, слушах, па му казах: “Иване, така като ни гледаш ние сме...

-  Казваш на баща си “Иване”!?

-  Да, аз никога не съм му казвал “татко”, само ако е много зле. Обръщам се към него с “Ваньо”, “Джовани”, “пич” и т.н. А той отговаря на майка ми: “синът ти” или Чочо, спри се!”, а когато му е много мъчно: “О, сине, ти се сети да се обадиш?” Отплеснах се, за какво ти говорих?

-  За случката на рожденния ти ден.

-  А, да. Казвам му: “Иване, знаеш ли каква е огромната пропаст и разлика между теб и майка ми и нас, тези, дето ни гледаш сега”. Той казва: “Годините....” - Не, пич, прекъснах го, - ние, всичките тук сме разведени, а ти никога не си се развеждал!” Това е! Друго поколение. Нашето, поредното поколение, жертва на времето, в което тиганът се обърна, изживя шок и в този шок моралът се срина като небостъргач.

-  Използвал ли си баща ти като трамплин, чувствал ли си го като закрила през годините, пък и сега?

-  Не, не! Точно обратното. И той, и аз сме бягали от един от друг в това отношение. Нали знаеш за битката между стария и младия петел, за конкуренцията между младия и стария мъж, които са от една кръв. И историята, и митологията, и днешното време практически са отрекли правилото, че на баща не се посяга и баща не трябва да посяга на сина си. Ние с Джовани сме се докарали до едно цивилизовано и компромисно решение - когато се виждаме, говорим само двамата и между нас абсолютно задължително е да няма никаква жена! Дори майка ми! Само двамата! Никаква конкуренция да няма помежду ни!

-  А майка ти как балансира между вас, двамата, между син и съпруг, еднакво буйни глави?

-  Как? Нали вижаш каква мъничка е станала, за да балансира цял живот между нас. Страшно много й коства! Тя е най-живият човек, когото познавам. Често казвам на Джовани: “Пич, и двамата сега си плащаме сметките и ще я гледаме, защато тя плати със здравето си заради нас с теб! Едно момиче да се беше пръкнало, щеше да има баланс в къщата.” Защото да държиш двама такива като мен и него до главата си - единият мъж, другият син, кой от кой по-луд, единият излиза, а другият влиза в поредната си лудост, представи си за какво става въпрос! Тя не се сърди, понеже е лекар и то педиатър. Но веднъж през смях ми рече: “Защо за мен никой нищо не написа?” Казах й: “Защо искаш да влизаш в устата на медиите, виж какво направиха с мен?” Майка ми е големият стожер, нея ако я няма - край! Не дай си, Боже, нещо да се случи с нея - ще останем на телефонни разговори с Джовани.

-  Някога не си ли казваш: Стоп, няма да правя повече поразии, няма да съм повече луд?

-  Аз съм го правил и го правя. Сам се спирам. Има един епизод във филма на Джак Никълсън “Полет над кукувечи гнездо”- когато те накарат да заспиш, когато те накарат да не си ти, тоест, когато ти спрат енергията, когато ти прекършат порива да живееш, да имаш, да искаш. Изчислявал съм го - заспиването на Джак Никълсън е минута-минута и половина. Никога не искам да ме накарат да заспя. Това ми е проблемът. Разбираш ли ме - не искам никой да ме накара да заспя! Не ме оставяйте да направя пауза! Не ме оставяйте да заспя, за да ми заключите зад гърба катинара. Имам толкова много работа да свърша.

-  Отиде на Божи гроб. Защо? Само защото си от попска фамилия ли?

-  От фамилията си не мога да избягам. Исках това, желаех го, защото съм вярващ. Единственото, което ме срази там, е надписът, който видях, издълбан с пирон на самата врата на Божи гроб: 1855 г. И аз бех тук, подпис някой си от Карлово. Представяш ли си, на Божи гроб!

-  Получи ли успокоение?

-  Да. Уплаших се единствено от прослуватата стена на плача, е, сложих листче.

-  Сега за какво се бунтува душата ти?

-  Че не умеем да се чуваме, да говорим по между си, да се слушаме един друг, да се виждаме, да се понасяме такива, каквито сме. Това ужасно ме дразни.

-  От лудории не ти остана време за създадеш дете. Искаш ли да имаш наследник?

-  Искам! Ще си осиновя дете.

-  Имаш някакъв проблем с наследника ли?

-  Не. Орисниците ми, вместо да наредят: “Бъди здрав, нека всичко да ти бъде наред, нека да имаш деца!”, са казали: “Проклет да бъдеш, женкар да ходиш, деца да нямаш!”

-  Смееш се, не говори така!

-  Решил съм го! Ще си осиновя дете.

-  Това май е поредният ти адреналин. С кой режисьор предпочиташ да играеш - с Теди Москов или с Александър Морфов?

-  И с двамата! Бих ги взел и двамата едновременно под двете си мишници, макар да знам колко ревниви режисьори са. Наистина съм във форма. Чувствам се като в онези времена, когато играех едновременно в киното, в театъра, в телевизията и в шоупрограми!


Какво четем:

🔴 Даниел Александров извоюва девета олимпийска квота в борбата

🔴 90-годишен сваля цената на тока с ново изобретение

🔴 Повечето българи подкрепят забраната на бурките

Източник: epicenter



Коментари



горе