Зарево над Драва
През септември 1944 г. правителство на Отечествения фронт взема решение България да се присъедини на страната на съюзниците от Антихитлеристката коалиция. Месец по-късно е мобилизирана 65-хилядна армия, която воюва на територията на бивша Югославия и Унгария. Дравската отбранителна операция на Първа българска армия e най-значимото сражение, което страната води през този период, а поради драматичния и победоносен край, тя остава в народната памет като Дравска епопея.
След преминаването на река Дунав, което приключва на 20 януари 1945 г. Първа българска армия под ръководството на ген. Владимир
Стойчев сменя съветски и югославски части и заема полосата за отбрана от Етвешкьони
до Торянц. Тя има за задача да осигури надеждно левия фланг на Трети украински
фронт, като в помощ на българите се включва и Трета югославска армия. Задачата
на българите е да отбраняват 120 километровата линия Етвешкьони – Барч до Торянц
и да не допуснат пробив, тъй като направленията, които тя прегражда, водят до
тила на главните части на съветската армия. За тази цел наличните войскови части
са разделени на два участъка – западен, който се отбранява от 3-ти корпус с командир
генерал-майор Тодор Тошев, и южен, или дравски, отбраняван от 4-ти корпус с командир
генерал-майор Стоян Трендафилов.
Военните действия започват на 6 март, когато в 1 часа през нощта немската армия
форсира река Драва, а междувременно нейните части правят и демонстративни опити
за форсиране на още няколко места, които имат за цел да объркат противника. За
кратко време в полосата на Трети украински фронт са нанесени три удара. Единият
от тях, южно от езерото Балатон, е непосредствено до десния фланг на Първа българска
армия, а другият попада в дравския участък на армията.
Най-тежкият момент за отбраната на западния участък настъпва на 10 март, когато немското командване въвежда нови сили и подновява натиска си. Срещу българските и съветските войски настъпва 118-а лекопехотна дивизия с 30 танка. Танковете са пропуснати през бойния ред, а докато артилерията ожесточено се сражава с тях, в първите траншеи се води щиков бой.
С не по-малко напрежение се водят бойните действия и на дравския участък, в полосата
на 4-ти корпус. Там немците имат абсолютно числено превъзходство. На 7 март немското
командване успява да прехвърли на създадения плацдарм 104-та планинска дивизия,
а в района на връх Св. Дурад и Долни Михоляц се съсредоточават нови сили. Същия
ден в района на Вилан, Нови Харкан и Шиклош пристигат и частите на 84-та съветска
стрелкова дивизия от 133-ти корпус. Борбата се води същевременно и на западния
участък.
От 12 март, когато на бойното поле пристига и резервът на армията – 16 пехотна дивизия, започва общо настъпление за окончателно ликвидиране на плацдарма и унищожаване на преминалия през реката противник. С непрекъснати атаки съветските и българските дивизии сломяват упоритата немска съпротива и до вечерта на 17 март стигат до левия бряг на канала Фекетевиз. До Драва остават по-малко от 1,5 км.
За да облекчи тежкото положение на частите си северно от р. Драва и за да улесни
тяхното прехвърляне през реката, противникът извършва ново стоварване в района
на Торянц срещу 12-ти югославски корпус и започва разширяването на пробива на
северозапад, стремейки се да се съедини с частите северно от Долни Михоляц. В
тази посока е изпратен по спешност 11-и пехотен полк. Същевременно атаките на
юг от канала Фекетевиз продължават и към 16 часа на 19 март нашите части достигат
северно брега на р. Драва и сломяват окончателно съпротивата на врага.
Когато на 19 март противникът е отблъснат зад Драва и последните залпове озвучават победоносно околността, по левия бряг на реката 16-а пехотна дивизия и 133-ти съветски корпус получават нова задача. На 22 март успешното настъпление на руски, български и югославски воини довежда до окончателна победа над врага.
В битката при Драва България се изправя срещу своя доскорошен съюзник Германия. Действията на българските части протичат при голямо напрежение и подвижност, особено в първите дни. Въпреки че оперативното построение на армията в навечерието на операцията е подчинено на идеята за общо настъпление, тя с успех води и печели една продължителна и напрегната отбранителна операция, която коства живота на 1600 войници.
Какво четем:
🔴 Владишката тетрадка ново свидетелство за кланетата през 1876 г.🔴 Битите в Раднево: Ромите са искали да ни "довършат" в болницата (ВИДЕО)
🔴 Васил Найденов: и подсвирквам си даже
Източник: socbg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
