Акад. Георги Марков за края на Третия райх и как Червената армия превзе Берлин (снимки)


Девети май 1945 г. е денят на капитулацията на хитлеристка Германия. Към този момент от началото на войната (общоприетата дата е 1 септември 1939 г.) са изтекли 2077 тревожни и кошмарни дни за огромната част от света. Близо 60 милиона души загиват в пламъците на най-жестокия конфликт в световната история. 

Най-продължителната битка, която се оказва преломна за цялата война, е битката за Сталинград. Един от важните моменти за съдбата на Европа е кололосалната военна операция, каквато е десантът на съюзническите сили в Нормандия на 6 юни 1944 г. и откриването на Втория фронт в Европа.
Ала и малко след това, през зимата на 1944-1945 г., изходът от войната още не е несъмнен. Той се решава в крайно напрегнати боеве и с огромни жертви в армиите и мирното население на враждуващите страни.
Посоката на натиска вече не може да е друга освен Берлин - столицата на Третия райх. Превзема го Червената армия.

 

След завземането на Източна Прусия, с изключение на отделни огнища на съпротива и на Източна Померания, Червената армия вече може да започне битката за Берлин от фронтовата линия по реките Одер и Ниса. Върховното главно командване съсредоточава за овладяването на имперската столица войските на три фронта: 1-ви Белоруски, 2-ри Белоруски и 1-ви Украински. В тях влизат общо 21 общовойскови, 4 танкови и 3 въздушни армии.

Съотношението на силите е красноречиво: 2 500 000 съветски бойци срещу 1 000 000 германски заедно с опъл¬ченците от „Народния щурм“; 41 600 оръдия и минохвъргачки срещу 10 400 вражески, 6250 танкове и самоходни оръдия срещу 1500 на противника, 7500 съветски бойни самолета срещу 2000, от които 120 реактивни изтребителя, на Луфтвафе.

И докато защитниците на столицата на Райха броят всеки патрон и пестят всеки литър гориво, атакуващите съветски части разполагат с изобилие в пъти повече от необходимото. Германците разчитат на „противотанковите юмруци“, но с тях е възможно единствено да се забави часът на поражението.

Артилерийски ураган

Още преди разсъмване на 16 април 1945 г. Червената армия започва ураганна артилерийска подготовка. 500 000 снаряда се стоварват върху немските позиции заедно със 750 тона бомби. Мощни прожектори ослепяват германската отбрана и осветяват набелязаните участъци за пробива.

В 5,15 ч. главните сили на 1-ви Белоруски и 1-ви Украински фронт преминават в настъпление и форсират реките Одер и Ниса, където се натъкват на ожесточена съпротива. Въпреки огромното съветско превъзходство ключовите Зееловски височини издържат на страшния напор. Втората отбранителна линия е преодоляна в края на 17 април, след което настъплението продължава на запад със средна скорост едва от 8 км на денонощие. По залез на 19 април е пробита и третата германска отбранителна линия, с което предните части на 1-ви Белоруски фронт достигат дълбочина 30 км и се създава оперативна предпоставка както за фронтален удар, така и за обход на Берлин от север.

Войските на 1-ви Украински фронт на маршал Конев успяват да форсират Ниса и за два дни се придвижват от 15 до 20 км през позициите на германската 4-та танкова армия, с което застрашават Берлин с обход и от юг. Последва форсирането на Шпрее южно от германската столица, като на третия ден е постигнат пробив на 30 км в посоката на главния удар.

Войските на 2-ри Белоруски фронт на маршал Рокосовски преодоляват долното течение на Одер, скрити зад димна завеса, с което заемат изгодно положение за пробив на участъка между Щетин и Швент.

Вечерта на 21 април танковите армии на 1-ви Украински фронт излизат до южните подстъпи на Берлин, а на следващия ден се насочват за съединяване с войските на 2-ри Белоруски фронт.

Капанът щраква

Така обръчът около германската столица постепенно се затваря.

Междувременно ударната групировка на 1-ви Белоруски фронт на маршал Жуков настъпва фронтално срещу Берлин. На 22 април тя вече се сражава в неговите североизточни предградия. Тогава Хитлер заповядва оттеглянето на 12-а армия от Елба, където са американците, обръща я на 180 градуса и я насочва към Потсдам, където да се съедини с 9-а немска армия. Сборната група на СС войски на свой ред трябва да нанесе удар по фланга на съветските части, за да не допусне пълното обкръжаване на столицата.

Въпреки забавения темп на настъпление на 24 април войските на 1-ви Белоруски и на 1-ви Украински фронт се съединяват югоизточно от Берлин. Основните германски сили на 9-а армия и части от 4-та танкова армия са откъснати източно от столицата.

На следващия ден войските на 1-ви Украински фронт се съединяват с тези на 1-ви Белоруски фронт западно от Берлин и обкръжават плътно неговия гарнизон. Хитлер обаче продължава съпротивата. Той категорично отказва да излети за „Алпийската крепост“ в Бавария: „По-скоро ще си пусна куршум в главата! Съдено ми е да победя или да загина заедно с Райха.

 

Капитанът потъва заедно със своя кораб!“ Така германската войскова групировка, обкръжена югоизточно от Берлин между Франкфурт на Одер и Губен, напряга сетни сили да се съедини с 12-а армия и да деблокира столицата. И на разсъмване на 29 април съветската отбрана е пробита между фланговете на 1-ви Белоруски и 1-ви Украински фронт, като разстоянието между външния и вътрешния обсаден обръч се съкращава на 30 км. На следващия ден след кръвопролитни боеве то се скъсява от 10 на 3 км, но за повече силите на германците не стигат.

Настъплението на 3-та армия се задъхва, а и частите й се смесват с десетките хиляди бежанци (съюзниците дори не позволяват на нещастните хора с един вързоп на гърба да прекосят Елба, понеже нямат статут на военнопленници - б.а.). В последвалите до 1 май неравни боеве 12-а немска армия все пак стига до Потсдам, но е разгромена от червеноармейците и части от нея се спасяват обратно през Елба. Всички опити за деблокиране на Берлин пропадат.

Червено знаме върху Райхстага

Заповедта на Сталин от 27 април е пределно ясна и убийствена: „Нашата задача и нашият дълг е да доубием врага, да го принудим да сложи оръжие и да капитулира безусловно!”

На 28 април се разразяват ожесточени боеве вече за центъра на столицата, която е обхваната в пламъци и дим, на следващия ден в Райхстага са обградени 1000 отчаяни бранители, които стрелят с картечници и „противотанкови юмруци“ срещу нападателите от 79-и съветски корпус.

В 4 ч. на 30 април руснаците нахълтват в масивното здание и прочистването продължава цяло денонощие стая по стая, етаж по етаж.

Сутринта на 1 май на фронтона на Райхстага се развява червеното знаме на победата. Отделни групи немски автоматчици продължават настървено да се бият чак до вечерта на 2 май в дълбоките подземия, където са унищожени.

Завещанието на Хитлер

Чувайки тътена на неизбежната катастрофа, Хитлер продиктува в бункера на Имперското канцлерство през нощта на 29 срещу 30 април „Политическо завещание“. С него фюрерът слага точка на „Моята 25-годишна борба“ и определя за свой заместник като президент великия адмирал Карл Дьониц. Той не изразява никакво съжаление за националното крушение, сполетяло германците. Напротив, упреква ги като недостойни да осъществят великата мисия: „Германският народ не е дорасъл да изпълни историческата мисия, с която съдбата го е натоварила, и той трябва да загине с мен.“

Запътил се към отвъдното, фюрерът не пропуска на 30 април по обед да изрече „Монолог за бъдещето“: „Идните поколения ще ме критикуват остро. Врагът ще изконсумира триумфа си, а германският народ е изправен пред тежки времена. Аз имам доверие на тези, които ще пишат Историята по-късно и със сигурност ще ме оценят правилно, защото ще разберат, че исках само най-доброто за Германия.“

Да, но се получава най-лошото.

Точно в 15,30 ч. фюрерът прострелва с личния „Валтер“ дясното си слепоочие, след като съпругата му Ева поема капсула цианкалий. Труповете са полети с бензин и изгорени в яма от бомба в градината на Имперското канцлерство. Началото на Третия райх е белязано с високите пламъци над Райхстага, за да се сложи краят му в жертвена клада от огъня на последните 10 туби бензин.

Капитулацията

Столичният гарнизон е разсечен на четири части и боеприпасите на немците привършват. В 3 ч. на 1 май началникът на Генералния щаб на сухопътните сили генерал Ернст Кребс се свързва с командващия 8-а гвардейска армия генерал Василий Чуйков, за да съобщи за самоубийството на фюрера. И предлага спиране на огъня.

Маршал Жуков веднага провожда радостната новина на Сталин, който изразява съжаление: „Значи свърши. Жалко, че не го хванахме жив.“ „Върховният“ поисква незабавна, обща, пълна и безусловна капитулация пред всички съюз¬ници. Понеже тя е отказана, боевете продължават през цялото денонощие.

Поради невъзможността да бъде пробит вражеският обръч, в 6 ч. сутринта на 2 май 1945 г. комендантът на Берлин генерал Хелмут Вейдлинг подписва заповед по столичния гарнизон да сложи оръжие, защото „съпротивата е безсмислена“. Боевете обаче не спират до 15 ч., когато заповедта е оповестена по радиото.

Червената армия извоюва голяма победа в Берлинската операция. Тя пленява 480 000 души, което напомня, макар и с доста закъсняло удовлетворение, за измеренията на германските „котли“ през лятото и есента на 1941 г. Цената обаче е твърде висока - 300 000 убити и ранени съветски офицери и войници в последните дни на войната срещу Третия райх. Жертвите щели да бъдат много по-малко, ако не била наложена унищожителната формула на безусловната капитулация. Загубите на защитниците наброяват 40 000 убити, но жертвите на берлинчани ги надхвърлят в пъти.

Безусловната капитулация на Вермахта е подписана късно вечерта на 8 май 1945 г. във Военноинженерното училище в предградието Карлхорст и влиза в сила от 23,01 ч. централно европейско време. Всяка съпротива подлежи на смазване чрез „необходими наказателни мерки“.

Така Девети май става първият ден на мира в Европа и е обявен за Ден на победата над нацизма.

Войната обаче продължава срещу Япония в Източна Азия и Тихия океан. Там назряват съдбовни събития.


Какво четем:

🔴 Д-р Петър Берон мразел да го снимат

🔴 Истерия в Рупите! Хиляди се стичат да видят иконата, излекувала Ванга

🔴 Русе - европейски град на спорта

Източник: epicenter



Коментари



горе