Габарево свети или идилията на едно подбалканско село
Венета Николова - Пътешествия без край
В очите ми небето е синьо.
Сълзите ми вече не текат.
В сърцето ми евзи не пукат.
Оттук е минал Апостолът…
И Габарево свети.
Стефан Фурнаджиев- български поет, роден в село Габарево
Има места, които по необясним начин те привличат, а когато ги напуснеш дълго обсебват мислите ти и те теглят обратно към себе си. Такова място е Габарево. За разлика от други нашенски села, то не блести със запазена възрожденска архитектура, със спретнати семейни хотели и уютни ресторанти, пъстри магазинчета за сувенири и други консуматорски, отклоняващи вниманието ни „примамки” .
Затова пък Габарево предлага нещо по- ценно – възможността да почиваш по едно и също време в равнина, на планина, край река, близо до язовир и най–вече далеч от туристическите орди, способни да обезличат и най-самобитното кътче на Земята.
Няма как да не го видиш и неволно да го подминеш! Движейки се по подбалканския път, свързващ София с южното ни Черноморие, преминаваме през долина с обширни насаждения от маслодайна роза, лавандула и овощни дървета. Засетите площи се разпростират като пъстри килими и стигат до подножието на Стара планина и Средна гора , разположени от двете страни на пътя. Малко преди завоя за курортния град Павел Баня кривваме надясно, за да се озовем след минута в центъра на Габарево.
Скупчени на селския площад ни посрещат наскоро ремонтираните сгради на кметството, увенчано с часовникова кула, на украсеното с импозантни римски колони читалище, на прясно боядисаната поща и голямото училище. Издържани в нетипичен и твърде претенциозен стил за едно малко подбалканско селище, тези сгради навяват усещането, че си попаднал по–скоро в градска среда.
Габаревци винаги са имали високо самочувствие и са гледали с насмешка на гражданите
от съседния гр.Павел баня. Причината е, че в началото на 20–ти век селото е било
културно средище, което привличало като магнит интелектуалци и видни общественици,
а габаревки диктували модата в цялата околия.
В миналото Габарево се гордеело с пищните си театрални спектакли и с разточителните празненства и карнавали, за които цялото население се готвело месеци наред. В наши дни центърът на културния живот се е пренесъл в т.нар. Джананова къща, превърната в музей на Васил Левски.
Тук през 1869 г. Васил Левски основава габаревския таен революционен комитет. Пред камата, библията и пищова се заклеват около 36 човека. В последствие къщата е превърната в етнографски музей и е отворена целогодишно за посетители. В нея си дават среща поети, писатели, художници от цялата община. Правят се изложби, литературни четения. Така, че духът на това място е още жив!
Самото име Габарево не е случайно. Идва от дървото габър. Навремето старото селище било близо до Балкана в местността „Гъбрака“, осеяна с огромни габъри. Не щеш ли веднъж апокалиптичен смръч се развихрил и изкоренил всичко, заедно с горичката от габърови дървета. Габарево е известно и като селото със 100–те чучура. Тук на всяка крачка има чешма, от която струи бистра ледена вода от Балкана.
Отпивам няколко глътки от чучура в двора на Джанановата къща и се отправям към каменната църква „Св. Георги Победоносец” в центъра на селото. През 1877 г. храмът е бил опожарен от турците, но в последствие е отново издигнат. Една от местните забележителности е „Валера“ – битовата механа с чудесна сенчеста градина. Тук по всяко време ще те нагостят с агнешка супа, пилешки дробчета и други селски радости за небцето срещу прилични цени. Туристи отсядат в уютната хотелска част към ресторанта. В селото живеят българи , роми, както и компактна каракачанска общност, която продължава да пази живи традициите и фолклора си.
Решавам да се разходя край бреговете на Тунджа, която се вие близо до селото, през сенчести горички и изпъстрените с цветя ливади. След едно голямо наводнение мостът на реката беше дълги години разрушен и, за да преминат на отсрещния бряг, стадата трябваше да преджапват през буйните води на реката. От няколко месеца обаче мостът е възстановен и вече всеки може спокойно да отскочи отсреща и да си направи разходка по поречието или да поеме по горските пътеки на Средна гора, за да се наслади на девствена природа и кристален въздух.
Габарево се намира в сърцето на Розовата долина. В края на май цъфти маслодайната роза и над насажденията се понася божествен аромат. През юни пък е сезонът на черешобера. Тогава в селото се провежда т.нар. „Празник на черешата” с песни, танци, възстановки на стари обичаи, както и полети с делтапланери над долината. А от високите части на планината се открива спираща дъха гледка към призрачните води на близкия язовир Копринка, на чието дъно лежат останките от тракийски град Севтополис.
Този благословен от природата кът е обвеян с мистерия и легенди. И до днес се носят слухове, че тук в пълна анонимност и забвение, е живяла последната руска княгиня Анастасия Романова, която се е представяла като графиня Елеонора Крюгер. Старите хора от Габарево още си спомнят за загадъчната г–жа Нора, която се установява в селото през 20–те години на ХХ–ти век. Младата аристократка владеела няколко езика, свирела на пиано, употребявала опиум, а на границата между шията и дясната буза имала белег от огнестрелно оръжие. Умира през 1954 г. и е погребана в старото селско гробище, отнасяйки своята тайна със себе си. Но поредица от улики и странни съвпадения със самоличността на принцеса Анастасия превръщат мистериозната дама от Габарево в легенда, която и до днес витае над изгубеното сред дебрите на Розовата долина селище.
Пътешествия без край . Венета Николова
Какво четем:
🔴 Национален музей "Васил Левски" – Карлово🔴 Д-р Скатов атакува Дхаулагири в неделя
🔴 Маевска отново тренира с грациите
Източник: Пътешествия без край
Коментари
Последвайте ни във facebook!
