"Изглеждането" трае само 5 минути!

Понеже беше 8-ми март. И понеже жените се контим на този ден, та мислех да си сложа рокля, дето показва някои телесни хубавини. Незнайно защо се възпрях, закрих позаоблените от зимата рамене и дупе и отидох на ресторант, заедно с две приятелки. Те, от своя страна, бяха поканили още шест представителки на женската същност, които не бях виждала до този момент. Ресторантът беше префърцунен, ненужно прехвален и отвратително скъп. Трудно го намерих (защо да сложиш няколко табелки по пътя, като това е излишен разход и защо да наемеш няколко сервитьори в повече, като и един може да снове из претъпканите маси, нищо, че празните чинии чакаха отсервиране поне 40 минути! Иначе 100 грама качамак там струва 14 лева и запъхтяният келнер притеснено обяви да побързаме с поръчките, че кухнята затваря в 22 часа...). Но не за това ми е думата. Думата ми е, че следвайки някакви стереотипи и втълпени от рекламите съвършени женски модели, очаквах приятелките на приятелките ми да изглеждат като приятелките ми – сресани, нагиздени, слаби и красиви създания... Каква беше почудата ми, когато от вратата се зададоха шест дебели жени. Шест! Едрогърди, коремести, с пищно подкожие и непретенциозни прически. Имаха едри гривни, носеха едри чанти, огромни шалове прикриваха чашките на преливащите сутиени. Опитвах се да скрия изненадата си, тъй като се срамувах от нея – защо очакваме някой да е широк, колкото нашите представи за съвършенство? Защо вкарваме хората около нас в сантиметри, колкото ние можем да мерим?

Защо очакваме някой да е широк, колкото нашите представи за съвършенство? Защо вкарваме хората около нас в сантиметри, колкото ние можем да мерим?

Най-напред ми направиха впечатление съобразените с килограмите дрехи, хубавите чанти и премереният изказ. Миришеха хубаво и носеха някакво особено послание за доброта. После, заедно с чувството на изненада и обърканост, у мен пропълзя и едно друго чувство – на кротка завист за това, че тези шест пухкавелки бяха усмихнати, ведри и пълни с енергия! И още нещо – освен с очевидния завладяващ процент телесни мазнини, бяха пълни с истории! Истории, трупани заедно с килограмите им, но и с преживяванията по далечни земи! Истории от чаши вино, хубави ресторанти, прясна паста, неустоимо гуакамоле, сочно агнешко и хиляди вкусени километри... И докато с отиграни жестове мажеха и белите, и черните хлебчета с нещо като префърцунена сметана от префърцунения ресторант, те с охота ги хапваха, но и разказваха за чудните си преживявания, срещи и недоразумения, случили се тук-там из несметните им пътувания. Които сами си случват. С пари, които сами си печелят. От работа, която сами си създават. От бизнес, който сами управляват. Защото светът отдавна не е само мъжки. Отдавна семката на благополучието расте (къде в по-слабите, къде в по-месестите) клетки на жената. Онази, която може и да допусне да понапълнее, особено ако народи деца, но същата, която здраво държи юздите на всичко, което трябва да се свърши – и като работа, и у дома. Неусетно потънах в историите, разказвани така добре, с толкова фино чувство – за хумор и за тъга, за разочарования и за несгоди, за веселба и за препятствия. А ястията, които пристигаха все пак, въпреки закъсняващия сервитьор, неусетно придобиваха друг смисъл за мен, с други подправки бяха поднесени. За мен това стана вечеря, в която най-малко значение имаха роклите и най-много смисъл придобиваха думите, които слушах от тези пре(гладнели), пре(пътували), пре(живели) жени. Гледах ги и си мислех за умението им вкусничко да овкусяват живота си – така, както правят и с ястията си. И ми стана някак мъчно за мен. За моето вечно недоволно от себе си тяло. За безконечните напъни да съм като другите. Пък жалкият резултат в повечето случаи е навъсеното ми настроение и някое и друго разочарование след поредната несполучлива диета.

Не казвам, че трябва да се запуснем и да ни е все едно как изглеждаме. Само казвам, че „изглеждането” трае само 5 минути. Останалото е съдържание. Което може да трае вечност. Цяла вечност.

фотография ВАЛЕНТИН ИВАНОВ-SVALIO

От списание ELLE България

Всеки месец лицето на предаването „Отблизо с Мира“ по БНТ е на страниците на ЕLLE с моментите от всекидневието и живота, които ни вълнуват.