Съпругата на Богдан Филов показва българските шевици на света
След Освобождението на България интелектуален елит израства бавно. А с идването
на комунистическата власт през 1945 година е смачкан и прогонен. Левият юмрук
се стоварва върху цвета на нацията. Включително върху една изключителна жена и
учен - Евдокия Петева-Филова, български етнограф от европейски мащаб и съпруга
на министър-председателя Богдан Филов.
Защитила докторат по история на изкуството във Вюрцбург, специализирала в Мюнхен и Париж, след 9 септември Евдокия не се вписва в „културата на каскета“. Изследовател на изумително красивите български шевици в Народния етнографски музей в София, организатор на изложби с традиционни наши бродерии в Западна Европа, автор в световни научни издания и жена на регент, тя няма шанс да оцелее при идването на т.нар. народна власт. След разстрела на съпруга й Богдан Филов е изселена от София. А приносът й към етнографията е забравен.
Днес името й не говори много на масовата публика. То ще бъде
извадено от забравата
с мащабна изложба. Експозицията „Евдокия Петева-Филова – Завръщане в двореца“ беше открита на 11 май в Националния етнографски музей в София. Публиката може да се докосне до творчеството и личния й живот в залите на бившия Царски дворец, оформени от абсолвенти от Художествената академия. В част от тях са показани научните трудове на Евдокия Петева върху българските шевици, илюстрирани с рисунки и снимки. Към тях са приложени оригиналните бродерии, от които се е вдъхновявала. Повечето ще бъдат представени за първи път.
„Да открием оригиналите само на шевиците ни отне почти две години всекидневен труд. Търсихме петдесетината описани и изследвани от Евдокия Петева бродерии сред 6000 везни в колекцията на Етнографския музей“, разказа Георги Царев, куратор на изложбата заедно с Анита Комитска.
Евдокия Петева изследва българската традиционна бродерия като уредник в Етнографския музей между 1925 и 1940 година. Но също така я прави популярна в Западна Европа. През 1930 г. тя организира голяма изложба с наши шевици и носии в Хага. Да я разгледат идват лично холандската кралица и майка й. Предмети от експозицията днес са представени в изложбата на Етнографския музей. В залите също така са подредени оригиналите на десетките научни публикации на Евдокия в престижни европейски издания и енциклопедии. А също описаните в тях накити, керамика и метални съдове.
Освен професионалния, изложбата показва личния живот на жената, която малцина днес помнят. По стените са снимките от
сватбата на Евдокия Петева с проф. Богдан Филов
в Боянската черква, и кадри от техния пълен с книги и произведения на изкуството дом. Фотография е запечатала двойката пред стенописа „Охрид“, създаден по тяхна поръчка над камината им от Бенчо Обрешков. Майсторът е изписал върху стената малка черква. Когато след 9 септември Богдан Филов е разстрелян, а Евдокия - изселена от София, в дома им е настанена сестрата на известната комунистическа деятелка и семейството й. Нанасяйки се, те изтриват кръста от нарисувания на стената храм. Самото прогонване на Петева също е отбелязано в експозицията на Етнографския музей с два документа. Единият е заповедта за изселването й, предоставен от Комисията по досиетата. Другият - молбата на група известни творци да бъде върната в София след години мъчителен живот в провинцията.
„С тази изложба искаме да покажем една от най-ярките личности, работили в Етнографския музей. Личност с необикновена, трудна съдба, разгърнала се на фона на драматични исторически събития. Евдокия Петева-Филова е не просто съпруга на професор Богдан Филов, а учен със солидно образование, огромен принос към етнографията и посланик на нашата култура в Европа. Без съмнение тя е част от интелектуалния елит на България, който няма общо с днешните ни представи за това понятие“, допълва Георги Царев.
Изложбата „Евдокия Петева-Филова – Завръщане в двореца“ е съфинансирана от Националната комисия на ЮНЕСКО. Очаква се да бъде отворена в продължение на година като част от инициатива „Да възродим етнографския музей“.
КЪЩАТА С ГЛИЦИНИИТЕ
Фридрих Грюнангер проектира дома от детството й
Родена през 1901 година в Шумен, Евдокия расте в семейство с положение и възможности. Баща й e полковник Васил Петев - два пъти началник на Висшето военното училище в София и военен възпитател на бъдещия княз Борис III. Майка й Неда е потомка на богатия казанлъшки род Папазоглу, крупен производител и износител на розово масло още преди Освобождението.
В София семейството обитава аристократична къща с шапка от надвиснали глицинии. Разположена е до внушителния дом на дипломата Харалампи Сърмаджиев (днес резиденция на Турското посолство). Двете архитектурни бижута са проектирани от виенчанина Фридрих Грюнангер, оставил на столицата и къщата на Яблански (бившето Китайско посолство, настоящ клуб).
Когато децата порастват (Евдокия има две сестри и брат), баща им решава да ги отдели в самостоятелни жилища. Събаря къщата и построява кооперация с апартаменти за наследниците и за себе си. Евдокия живее в своето жилище с професор Богдан Филов, за когото се омъжва през 1932 година.
И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ
Дечко Узунов я рисува, моли властта да я върне в София
След разстрела на министър-председателя Богдан Филов Евдокия е изселена от София. Разделена е от родителите си, които също са изгонени от града. Дълго им отказват информация къде е дъщеря им. Първоначално тя е принудена да живее в мизерия в Дулово, Русе и Ловеч. През 1957 г. е пратена в Самоков. Комунистическият режим й забранява да работи. Издържа се трудно с уроци по немски и френски. Междувременно издирва оригинални документи за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов и ги събира в книга, издадена след смъртта й.
Когато вече е възрастна и болна, известни художници и скулптори пишат до Софийския градски съд с молба да бъде върната в София. Сред тях е и проф. Дечко Узунов. Той е работил с Петева като художник в Етнографския музей. Рисувал е и нейн портрет. В края на дните си Евдокия се завръща в столицата. Приютява се при роднини. Умира през 1973 година.
Какво четем:
🔴 Запомнете училището трезви🔴 Местност Рупите
🔴 "Фокусникът" Петър Евтимов е победителят в лаборатория за слава FameLab
Източник: Монитор
Коментари
