Камен Во на 50 – момчето остава


„Българинът има навика да живее с миналото, да хейти, да се самосъжалява, а няма за какво. То се е свършило и нищо не може да се промени. За това гледам само напред.”, казва Камен Воденичаров малко преди първия тост за рождения си ден. Шоуменът, който публиката обикна като душата на „Ку-ку” и водещ на „Каналето”, стана на 50 вчера. За да отбележи юбилея, той тръгна към София веднага след последния бис за „Случайната смърт на един антихрист”, в което играе с Георги Спасов в Сливенския театър. Посрещна най-близките си приятели в клуб в НДК, а те го заляха с плочи, дискове, книги и... парфюми. „Страшно много харесвам миризми. Освен с музика

всеки месец свързвам с конкретен аромат

Ако си направя труда да видя кой е бил най-големият хит през август миналата година например, веднага ще ти кажа с какво ухание го асоциирам”, усмихва се Камен. От съмишленици като Катето Евро и Зуека през годините той е получавал и кухненски джаджи, тъй като е перфектен кулинар. Признава, че не хаби енергия в правене на равносметки и се чувства целунат от Господ, че работи това, което обича. „Може би когато навършвах 40, имах по-емоционална фиксация върху това какво се е случило, какви неща съм могъл да постигна, но за тази годишнина нямам никакви притеснения. Прегръщам я с охота и знам, че ще използвам всяка свободна минута, за да пътувам”, признава човекът, вдъхновил прототипа на куклата в „Ку-ку”.

Дни преди да навърши 50 Камен Воденичаров получи награда „Златен век” за принос в изкуството и културата.

На молбата да направи бърза ретроспекция на ключовите периоди в живота си Воденичаров започва с детството, изкарано в Ловеч и Кюстендил и драмсъстава в Двореца на пионерите, където покълва любовта му към киното. Прехвърля се към НАТФИЗ и първите си ангажименти като куклен актьор в Бургаския театър. „Попаднахме в миговете на промяна за цялата цивилизация, с падането на Берлинската стена, с плахия повей на демокрацията у нас, с освобождаването на енергията на милиони хора по света. После дойде „Ку-ку”, а оттам и концертите пред хиляди. В десетилетието след 2000 г. създадохме ММ, после правих „Сървайвър” в Доминиканската република и „Шоуто на Канала”. През последните 5 години видях Ню Йорк и Рио... Много предизвикателства и много разочарования имах. Поне

два пъти съм започвал от нулата при пълен фалит

и после пак съм тръгвал нагоре”, откровен е Камен. Импровизираният му топ 3 с гледки, които са го вдъхновили най-много до този момент, включва пейзажи от Карибите, Рила и Пирин. Преди три години Воденичаров запали фитила на светските хроникьори с признанието, че ще премести постоянния си адрес в Барселона. Към втория по големина град в страната на коридата тогава го отведоха бизнес проект и жена, а идеята му бе да вземе жилище, което да ползва през лятото и да дава под наем през останалото време. „Останах си тук, но опцията да замина е отворена. В Испания харесвам сърдечността на хората, те са много открити и усмихнати. Истината е, че Франция, особено южната част, ми е по-близка като дух и светоусещане. Харесвам всичко там, но най-вече способността на местните да си говорят. Те знаят как да си общуват и понеже са много народ, в ресторант се хранят на няма и 20 см един от друг. Тази близост създава приятелства и е много ценна. Тук имаме безкрайни пространства край себе си и като се върна от Париж, често се питам дали не са наложили евакуация на населението”, усмихва се Камен.

С бившия си съдружник Тони Танов на концерта за 20-ия рожден ден на ММ в НДК

Доказателство, че Воденичаров е оставил следа в родния шоубизнес с нещо повече от „Атомното ку-ку” и скечовете за хамалите, е наградата „Златен век”, която Министерството на културата му връчи преди дни. Вестта, че е избран за престижното отличие, изпълнителят на „Ела, изгрей” научава на репетиция в Сливенския театър. „Изчетох хейт коментарите на никому неизвестни хора във Фейсбук за награждаването ми – че, виждаш ли, аз съм бил опасно близък с властта. Ако това беше така, то

досега щях да съм отворил поточна линия за сериали”

смее се Камен.

Да режисира своя поредица, е отколешна негова мечта, но проектите му така и не успяват да пробият до ниво финансиране. „Нямам обяснение защо едни и същи хора реализират продукции в основните ни три медии. В документалното кино по-лесно успявам да намеря подкрепа, но в игралното и в телевизионните сериали, където се разпределят милиони левове, не мога да вляза. Това е и отговор на тези „атаки” - ако бях галеник на властта, сега щеше да е друго”, намигва Воденичаров. В момента той работи върху филм за проф. Александър Илиев, който преподава актьорско майсторство в престижния университет „Карнеги Мелън” в Питсбърг. На дневен ред са и късометражните „5 минути Бургас” и „5 минути Троян”, наследници на успешната поредица за красотите на София. „За мен е достатъчно, че името ми се свързва със създаването на тези три неща – телевизия ММ, „Каналето” и „Ку-ку”. Който иска, да ме хейтва, пускам всичко това в канала. За мен важно е мнението на хората, които пълнят залите на спектаклите ми и ме спират по улицата, след като са гледали филмите ми., казва Камен.

САМО ФАКТИ

  • Роден е на 13 май 1966 г. в София.

  • Завършва актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Николина Георгиева и кино- и телевизионна режисура при Людмил Стайков в НАТФИЗ.

  • Няма предаване, което не би водил: „В ММ се научих да разбирам един стил дори когато не го харесвам, затова никога не казвам никога.”

  • От златните години в „Ку-ку” и „Каналето” му липсва само спонтанността, с която са лансирали идеите си с другари по оръжие като Тончо Токмакчиев, Въргала, Слави, Дилов-син: „Сега сме предпазливи, правим бизнес план, обсъждаме с дузина обществени организации какво би станало, ако си позволим конкретен експеримент в ефир. Тогава бяхме много по-емоционални и експанзивни. Тръгвахме със 100 км в час, но сега не сме на 23, пораснахме.”

  • Усетът си в кухнята наследява от двете баби, които са го отгледали: „Даже когато пътувам при едната в Истанбул, тя там завърши стоматология, откривам вкусове от манджи от детството.”

  • Дебюта си зад печката прави като ученик – изпича си кренвирши с кашкавал. „Алтернативата ми бе филийки с лютеница и настъргано сирене отгоре. Класика!”

  • Мястото, което му действа умиротворяващо, е Боровец, тъй като е скиор от дете.


Какво четем:

🔴 Съпругата на Богдан Филов показва българските шевици на света

🔴 Запомнете училището трезви

🔴 Местност Рупите

Източник: Монитор



Коментари



горе