Село Косово - спокойствие и хармония в сърцето на Родопите
Село Косово се намира само на 3 км от основния път Асеновград-Пампорово. Сгушено
в по-ниските части на Родопите, това вълшебно място съхранява вековна история,
съхранена архитектура и силна вяра, увековечена в многото параклиси разпръснати
навсякъде.
Обичам емоцията от пътуването…
Ето! Голямото пътуване до село Косово настъпи. Първи април – денят на шегата. Не на шега обаче заедно с няколко от най-добрите травъл блогъри – Ели, Петър, Нина и Ели, Ади и Мими. В ранната петъчна утрин се отправихме към любимите Родопи след покана от страна на Косовските къщи. Първата ни спирка по пътя към Косово бе едно новооткрито заведение малко след Нареченски бани. Ще спомена само за огромните мекици с диаметър около 20-30 см, за вкусния качамак и за сочния пататник. След като задоволихме глада, продължихме към така дълго очакваната дестинация. Няколко километра след Нареченски бани се намира и отбивката за село Косово – указваща 3 км разстояние до там.
Село Косово
Пътят лъкатушеше и след по-малко от 10 минути видяхме табелката за село Косово. Спуснахме се по едно мостче, след това изкачихме един наклон и хоп-озовахме се пред Хаджийската къща.
Веднага бяхме посрещнати от любезните домакини Светлана, Христо и Димитър. Изключително
ведри и позитивни хора. Приветстваха ни радушно, показаха ни стаите, разположени на двата етажа на Хаджийската
къща и веднага ги заляхме с въпроси каква разходка да направим в рамките на ранния
следобед. Избрахме един от маршрутите,посочени на сайта на Косовските къщи, който
правеше пълна обиколка на хълмовете над китното родопско селце, като акцентите
от него бяха 3 параклиса от време оно. В 15:00 групата от травъл блогъри, вече
и приятели, бяхме строени пред масивната дървена порта, направихме няколко общи
кадъра за спомен и потеглихме.
По екопътеката…
Пътеката, по която минава маршрута е добре маркирана и трябва да сте доста невнимателни
за да се загубите.
Един съвет-запасете се с вода, защото ще ви трябва, особено ако е много топло. 1 април се оказа един изключително слънчев пролетен ден. Пътеката се виеше по баира нагоре като непрекъснато сменяше посоката си и така улисани в изкачване се озовахме пред параклиса Свети Дух. Не претендираше с фамозна архитектура, куполи, изографисани стени. Параклисчето представляваше малка каменна постройка с дървена врата, в която има малък олтар, няколко икони и кандило. Никой не знае откога съществува.
След кратка почивка, продължихме до следващото място, което силно привлече вниманието-един голям дънер с много причудливи клони.
Всеки, естествено веднага го оприли на нещо, което фантазията му диктуваше. Повървахме още малко и още малко, докато не се оказахме на една голяма панорамна поляна с изглед без край. Тревата току що раззеленила се омагьосваше с аромата си, а слънцето така силно напичаше, че напомняше с температурите си по-скоро за юни и юли, отколкото за началото на април.
Над въпросната поляна ясно все още си личеше силуета на туристически заслон или селскостопанска постройка, над която обаче се бе скрило второто параклисче Свети Иван. Малко и кокетно, непретенциозно. Вътре също нямаше стенописи, но имаше малък олтар, свещник, няколко икони, донесени вероятно от миряни и усещане за спокойствие, чистота и божествено присъствие. След кратка почивка, поехме отново след маркировката. Преминахме през малки рекички, видяхме на места образували се водопадчета, катерехме се, слизахме до момента в който пътят се раздели на две и поехме по горния път. Той ни отведе до голяма дървена порта. По всичко личеше, че влизаме в нечий двор, но явно пътят наистина минава от там. Слава Богу ги нямаше обитателите на няколкото къщи, доста сконфузно щеше да е да ги притесняваме минавайки през дворовете им. Излязохме отново през дървена порта и след 100-на метра влязохме в Косово. Не след дълго се озовахме пред параклиса Свети Петър, който поне на външен вид изглеждаше доста по-съвременно.
Беше отоврено и вътре запалихме по свещ за здраве. Оттам поехме отново по пътя
като само на 1 място се зачудихме в каква посока да поемем. Допитахме се до майсторите-реставратори
на една полуразрушена къща, които ни упътиха. Така като разказвам може би звучи,
че в село Косово има само стара и запустели къщи. Въпреки 9-те постоянни жители
на селото, приходящи хора винаги има.
Много от къщите са реновирани в типичния за региона стил. Неусетно стигнехме и до центъра на селцето, където бяхме привлечени от надписа „Безгрижен живот“ над входа на централната сграда. Оказа се, че „Безгрижен живот“ помещава тукашния магазин и кафене, етнографски музей и църква.
Наистина интересно разположение. В Етнографския музей не успяхме да влезем, тъй
като жената, която отговаря за него тъкмо си бе заминала. Църквата също не посетихме
– минаваше 18.00. Въпросната църква „Успение Богородично“ е дело на уста Хаджи
Георги Станчовски, който е издигнал и Хаджийската къща, в която бяхме настанени
ние. Църквата е построена през 1851г. В нея се помещава и костница. Село Косово
се оказа пълно с изненади.
И така спуснахме се от центъра на селото към рекичката, която минава през селцето и оттам след леко изкачване стигнахме до нашата къща. Крайната равносметка от следобедната ни разходка е времетраене точно 3 часа (с доста почивки за снимки) и разстояние около 6 км.
Нашите домакини…
А сега малко повече за нея. Построена е през 1853, а е възстановена през 2005г. Тази къща е специална. Не само за нашите домакини, но и за цялото село. Тя е дело на големия възрожденски майстор Хаджи Георги Станчовски като е и негов дом. Негови произведения са и едни от най-хубавите сгради в стария Пловдив. Хаджийската къща е обявена за паметник на културата, а през 2007-ма година е удостоена със сребърна марка за качество „Автентична България“. От комплекса Косовски къщи трябва да спомена и Гаватовската и Елиновската къщи. Те сякаш са кацнали на отсрещния хълм. Силно бях впечатлена, че между тези две къщи и Хаджийската,където се разполага механата е изграден лифт за транспортиране на храната 🙂
Дойде и време за вечеря. Разположихме се на просторната панорамна тераса на механата. Там похапнахме от вкусните специалитети
– прясна пъстърва на сач, пататник, клин, ребърца на скара. А десертите-ммм. Обсъдихме
програмата за следващия ден и с пожелания за спокойни сънища се отправихме към
стаите си.
И нека целият този разказ не изглежда като платена реклама. Големи благодарности
на домакините за поканата. Очарована съм от изключителната енергия на това място,
от ентусиазма и работохолизма на стопаните на
Родопите – моето място
Както неведнъж съм споменавала, Родопите са едно вълшебно място за мен. Място, към което винаги нещо ме тегли. И винаги, когато намеря време посещавам Родопите. И ако имате път насам, непременно посетете и село Косово. Скоро ще ви разкажа какво видях и посетих през следващите два дни 🙂
Какво четем:
🔴 Поли Генова след успеха: Още не мога да осъзная - България е първа в Европейския съюз!🔴 Само българи ли гласуваха за Поли Генова - вижте пълния вот на зрителите
🔴 Алеко пада мъртъв от рикоширал куршум
Източник: time2travel
Коментари
Последвайте ни във facebook!
