Надзирател в ловешкия затвор е в топ 5 на най-добрите гълъбовъди в света


Йордан Рачев казва, че съществува от пиле мляко - в първите дни птицата храни малкото си с каша, подобна на коластра

От пиле мляко - това казваме, когато описваме голямо изобилие и богатство, макар и да знаем, че в действителност мляко от пернати няма.

Да, ама не! Попитайте някой гълъбовъд и той ще ви каже, че има такова чудо.

“През първите 7 дни от живота на малкото пиле майката го захранва със специална каша, много подобна на коластра”, разкрива Йордан Рачев, признат и в България, и по света в отглеждането на гълъби.

Умението да селектира най-добрите птици му е спечелило уважението на задгранични колеги по хоби - прочул се е в Арабския свят, знаят го във Франция, Германия, Русия и навсякъде, където гукат гълъби. А сравнително отскоро - от 7 г., това е извънслужебното му занимание. 39-годишният

Данчо е странна

птица, много

по-странна от своите

130 любимци

По професия е надзирател в ловешкия затвор. За 3 петилетки е видял най-черното от човешката природа. Но това не е попречило на лиричната му душа да излива емоции и чувства в прекрасни стихове. Няколко пъти в седмицата помага и в тренировките по карате на детски групи.

Има щастлив дългогодишен брак със Светлана, все още е влюбен в нея и не го крие. Точно тя го тласнала към детската му страст - гълъбите.

“Предисторията на хобито ми е тъжна. Толкова тъжна, че си бях забранил дори да поглеждам към птици”, подема разказа си Данчо.

Преди да се премести в града, той и родителите му живеели в близкото до Ловеч с. Скобелево. Раснал там до 14-ата си година. Съсед отглеждал гълъби и от него прихванал обичта към птиците.

“Събирах пари, за да си купя гълъби - берях липов цвят, предавах бирени и лимонадени бутилки, пестях от закуски”, спомня си мъжът.

За времето си било скъпо удоволствие - един гълъб струвал 20 лв. Не всички можели да си го позволят, затова правели набези с махленските дечурлига и ловели диви гълъби по таваните.

Толкова силно се отдал на това си занимание, че съвсем занемарил училището. Признава, че никак не му вървели науките. С връстниците се били изхитрили и всеки имал втори бележник, в който давали да им вписват само лошите оценки.

“Един ден след родителска среща баща ми се завърна разлютен и намери този бележник. Мълчаливо взе лопата,

влезе в кокошарника,

превърнат от мен в

гълъбарник, и

размаза пилетата

Беше ужасно - стените в кръв и перушина”, просълзява се Данчо.

А най-гадното било, че родителят накарал баба му да оскубе мъртвите птици и да ги приготви за вечеря.

“След този трагичен случай в съзнанието ми заседна камък - видех ли птица, странях от нея. Наказанието постигна целта си: момчешката ми душа бе унищожена”, продължава Данчо.

С горчива усмивка казва, че подир бащиното изстъпление по-добър ученик не станал, а май по-лош.

И така допреди 7 г., когато семейно отишли на панаир в Севлиево. А там пред спортната зала транспарант съобщавал, че вътре има изложба на гълъби.

Мъжът направил кръгом и понечил да си тръгне. Под предлог че иска синът им да види пернатите, жена му Светлана едва го склонила да влязат. Докато обикаляли и обяснявал на момчето, Данчо се изненадал, че още помни различните видове.

Междувременно Светла изчезнала някъде, а когато се върнала, носела кашон с два гълъба.

Съпругът ѝ отказвал да ги докосне, избягвал всякакъв контакт с тях. Затова тя две седмици ги обгрижвала, преди Данчо да капитулира.

“Трудно е да се обясни гълъбовъдството”, изрича той. Допълва, че в това хоби се влагат много средства, но не е доходоносно и богат гълъбовъд няма.

Сравнява птиците с иманярството - ако днес една монета струва хиляди, то утре намират още като нея и цената ѝ пада на 2 лв.

“В България има 16 000 регистрирани и още толкова нерегистрирани гълъбовъди. Това не е просто хоби, а наука, биология”, вълнува се Данчо.

За съжаление, няма

български учебник,

по който да се учат тънкостите. Всички ползват руски, според който се оценява структурата на оперението на опашката и на крилата, скелет, стойка и много други показатели.

“Критериите са като при манекенките”, смее се големият мъж с момчешка душа. А стандартите били изготвени от селекционери, които дълго са живели с гълъби и много са ги обичали според него.

“Новочеркаските гълъби, които аз отглеждам, са сърцето на казака. При всички войни освен трофеи победителите вземали със себе си и птици”, представя в исторически план хобито си.

През вековете видовете се променяли и обогатявали. Затова в наши дни за 20 пощенски гълъба японски колекционери плащали $ 30-40 млн.

Знанията и уменията на Данчо са признати извън пределите на България. Казват, че е сред 5-имата най-добри гълъбовъди в света. Той не приема тази оценка, смята, че е преувеличена.

Въпреки скромното му несъгласие обаче през февруари ходил в Дубай. Поканили го от арабския клуб на руския гълъб. Преди това 4 пъти отказвал поканата, но арабите излезли упорити и накрая го склонили.

“Не знам защо толкова много държаха да присъствам. Може би, за да видя с очите си как гълъби на мои приятели от България, закупени от араби, стават шампиони”, казва Данчо.

Уж не бил в журито, пък френският и немският рефер непрекъснато се допитвали до него коя птица да отличат. На финала на турнира домакините признали изключителните му познания в областта и го обявили за “професоре Даншо”, а неколцина от победителите му подарили медалите си.

На другия ден

организаторите му

изпратили лимузина

за разходка из Дубай

Само да погледнел към някоя стока на луксозните витрини, и веднага му я купували - голямо уважение му засвидетелствали.

Сега с нетърпение очаква края на годината, когато през втората седмица на декември Ловеч ще е домакин на международна изложба. Между 140 и 160 ще са участниците, съдиите ще са от чужбина - признати и реномирани.

Трудно е да се откъсне от темата за гълъбите. За техния микросвят, в който има любов, изневери, кавги и сдобрявания, може да говори с часове. Преходът към другата тема, професията му, смрачава погледа. И ако птиците го карат да лети в мислите си, то надзирателството му е показало най-тъмната част на човешката душа.

“В затвора трябва да имаш очи и на гърба”, говори с неохота.

Измъква 3 кашона с пандизчийски изобретения. В тази странна колекция има нож от изпилена лъжица, бързовар от метална кутия за кафе, разклонител, оплетен чаршаф на края със завързан катинар.

Разнообразието от ножове е ужасяващо голямо - има направен дори от парче стъкло, та да не го ловят металдетекторите.

Нагледал се е на какво ли не зад високите зидове. Намиран е сгъваем нож в презерватив, пъхнат в ануса на затворник. Имало лишен от свобода канибал, който убил жена си и децата си и после ял от тях.

Спечелените купи не са в стъклена витрина, а в гълъбарниците.

В психоболницата към затвора лежала жена, която врътнала бебето си в пералнята.

Изобщо човешкото падение било пълно и отчайващо.

“От Хелзинкския комитет се интересуват само от правата на затворниците. А кой закон защитава мен и семейството ми? Пита ли ме някой кога ходя до тоалетна по време на дежурство, кога пия вода”, горещи се Данчо.

Стигнал до извода, че най-гадното нещо в затвора е това, че вътре са дребните апаши, пейкаджиите. Големите са навън и си живеят живота. А той дори няма право на оръжие по време на наряд, само палка, и то невинаги. Това го кара да се занимава с карате. Всъщност

започнал да тренира,

откакто баща му

избил гълъбите

Сега това е най-сигурното му средство за самозащита. Смята да ходи в залата, докато може да се движи.

От спортния си живот най-цени наградата “За висок боен дух”, медалите не го вълнуват. За твърдостта на характера и закалката бил задължен на треньорите си Петър Магеранов и брат му Тодор.

А да дръпне нежната струна на поезията, му повлияла класната му преподавателка Снежка Тотева. Един от стиховете му завършва така:

Чудя се след толкоз

откровения,

защо се питам някога

това: с този свят

да вляза ли в сражение,

или да стрелям

в лудата глава.


Какво четем:

🔴 Комерсант: България спечели руските туристи

🔴 Истории за неблагодарността. Българската...

🔴 Българин да се наричам... Паметникът на Левски край Буново

Източник: 24chasa



Коментари



горе