Създателят на Двора на кирилицата Карен Алексанян: Искаме 2 май за национален празник


Карен Алексанян е арменски бизнесмен, който живее в България от 1994 г. насам. Преди година името му нашумява със създаването на комплекса Дворът на кирилицата в Плиска, който не е приеман еднозначно, но инициативата му печели повече симпатии, отколкото критики. На 2 май се навършва 1 години от откриването и това е повод за равносметка.

Димитър Андреев

- Г-н Алексанян, представете се с няколко думи. Откога сте в България и как решихте да живеете и да се развивате тук?
- Арменски гражданин съм, от столицата Ереван. Майка ми е филолог, преподавател по Славянология. Женен съм за арменка, която е родена в България. Жена ми също е филолог. Имам две деца. Преди повече от 20 години дойдох случайно в България, уж за една седмица. Но останах и досега. В момента основната ми дейност е свързана с Двора на кирилицата. Той е част от комплекса "Стара Плиска". В него има страноприемница с хотелски стаи, басейн, СПА център.


- Как се роди идеята за създаването на Двора на кирилицата?
- В Армения видях на една поляна арменската азбука. Тогава ми хрумна, че никъде не съм виждал да има подобно нещо с кирилицата. Започнах да се интересувам и разбрах колко много държави пишат на кирилица, реших да направя този двор. Даже тогава не знаех, че тази азбука е официално приета в Плиска. Прочетох много исторически книги, жития на светци. Консултирах се с учени. След като се запознах с историческата литература, разбрах за голямата роля на Св. княз Борис при приемането на кирилицата. Разбрах и че в света много малко се знае за това. В Рим се пази гроба на свети Кирил, но нищо не се знае за княз Борис.
Затова и основната идея на Двора е да се популяризира кирилицата, както и голямата роля на България в световен мащаб. От 7 години съм замислил създаването на този музей. Но в началото не знаех и аз, че ще е в Плиска. Случайно дойдох тук. И след като прочетох научната информация, се убедих, че съм на точното място. Първо осъществих идеята с картинната галерия. Ако посетителят разгледа всички картини, ще разбере цялата история на кирилицата.


- Буквите в двора са доста впечатляващи. Всяка от тях разказва история. Разбрахме, че са доставени с два тира директно от Армения?
- Относно буквите, които са разположени в двора - те наистина се произведени в Армения от местен пясъчник, наричан "туф". Каменната резба се владее много добре от арменците. Нямаше кой нито в България, нито в цяла Европа да го направи. Затова реших да говоря с арменски скулптори. Поканих главния майстор в България - Рубен Налбандян. Показах му пространството. Исках всяка фигура да има и друг символ, не само буквата, за да е ясно и на другите славянски народи, какво изобразява. Например, на "П" сложихме паун, на "З" земя. "В" припомня свещения смисъл на виното, "О" представя опрощението на греховете и вечния кръговрат на битието. Не всички букви имат символи. Интересно беше като казах на майстора, че с "Щ" в българския език започва думата "щастие". Той каза върху камък щастие не може да се изработи. Доставихме буквите с два тира през Турция. Любопитното е, че в Армения ми предложиха да ги поставят под защитата на ЮНЕСКО, но аз отказах, защото нямаше да имам право да ги транспортирам. Платих 10 000 лева мито на българската граница.


- Какви други паметници се намират на територията на Двора на кирилицата?
- В Двора се намират и паметниците на Св. княз Борис и на Св. Св. Кирил и Методий. Те вече са правени в България от шуменския скулптор Бехчет Данаджъ. Княз Борис седи на трон, дясната му ръка е легнала на облегарката на трона. Нарочно паметникът му не е много висок, за да може, ако искат българи и други православни да му целуват ръката, защото заслужава. Лявата му ръка стои върху Библията, която е на коленете му. Паметникът му е на изток. А на запад, като видение пред него се появяват Кирил и Методий, с глаголица в ръце. Понеже Борис е и покръстител, сложих голям 12-метров кръст зад паметника на Кирил и Методий. Това е най-големият православен кръст в Плиска. Миналата година не успяхме да го осветим, но тази година го сторихме, за което благодаря на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, че дойде.


- На 2 май Дворът на кирилицата стана на 1 година. С какви инициативи отбелязахте годишнината?

- Работим съвместно с община Каспичан, която е една от бедните в страната, като не получаваме подкрепа от държавата в лицето на министерствата на културата и туризма.

Идеята ни е да развием Плиска като туристическа и православна дестинация. Резултатите за последната година са впечатляващи, макар и да изглеждат скромни. Дворът на кирилицата е бил посетен от над 50 000 души, като в статистиката не влизат хората, които са идвали когато входът е бил свободен. В такива дни посетителите са 6-7 000 на ден. Смело може да се каже, че за първи път Плиска би Мадара по посещаемост.
Малко ми е обидно състоянието на Плиска в момента. От един от най-славните градове в Европа през IX век, чиято територия е била колкото днешна София, е докаран до състоянието на едно голямо село. Моите уважения към фолклорния събор в Рожен, но не е нормално там да има половин милион посетители, а в Плиска, където е създадена азбуката, която се ползва от милиони по света, включително и мюсюлмани, и е започнало покръстването на българите, да са 50 000. Надявам се да променим тази тенденция, защото наистина сме закъснели много в това отношение. Имаме и предложение 2 май - денят на смъртта на Св. княз Борис да бъде обявен за официален празник. Хората не си дават сметка, че без неговото дело нямаше да има нито Гергьовден, нито Ивановден, нито Коледа - нищо. Надеждата ми е в младите хора и децата. Знаете ли, Дворът на кирилицата се превръща в любимо място за първокласниците от региона, а и не само, които идват тук да отпразнуват Деня на буквите. Това е точно преди пролетната ваканция, когато децата са приключили с изучаването на 30-те букви и вече преминават към читанките.

Какво четем:

🔴 Левски и Ботев грейнаха на къща

🔴 Спортен рай за 3,5 млн. лв. отваря през юни край Къпиново

🔴 Преди 60 г. България става член на ЮНЕСКО

Източник: Днес.БГ



Коментари



горе