Чубрицата – най-българската подправка


Лечебните свойства на чубрицата, както и способността ѝ да придава характерен фин аромат на редица ястия, са познати от хилядолетия. Древните римляни са я влагали в различни маринати, с които подправяли месни и рибни ястия. Знатните римляни носели венци от чубрица, които прояснявали съзнанието и подобрявали самочувствието.

В ръкописите на известния древноримски поет Вергилий се съдържат препоръки за употреба на чубрицата в качеството ѝ на ароматна подправка. Съществуват сведения, че той добивал уханен и лечебен мед от специално отглеждана от него чубрица. Древните гърци също добре познавали уникалните свойства и многобройните кулинарни превъплъщения на чубрицата.

През IX век чрез монасите екзотичната подправка се разпространила из цяла Европа, а впоследствие достигнала до всички кътчета на планетата. Тъй като чубрицата била многократно по-евтина и по-достъпна от скъпите източни подправки – черен пипер, карамфил, кимион, бахар и джинджифил, тя била приета изключително радушно във всички страни.

В наши дни чубрицата е една от най-широкоизползваните подправки в света.

Градинската чубрица (Satureja hortensis) е едногодишно растение от семейство Устоцветни (Lamiaceae), достигащо височина до 50 см. Цъфти през юли и август с дребни бели или розови цветове, разположени по протежение на стеблото.

Според някои изследователи латинското наименование на чубрицата произлиза от това на сатирите – митични същества, изобразявани с рога и копита, известни със своята сексуална необузданост и изповядващи хедонизма – етична школа, съгласно която висша цел на човешкия живот са единствено удоволствието и насладата. Като постоянни спътници на бог Бакхус (Дионис), те водели разпуснат и разюздан начин на живот, подчинен на похот, неуморно преследване на нимфите и участие във вакханалиите – оргиите в чест на бога на виното, лозарството и веселието. Смятало се, че своята неудържима сексуална мощ сатирите добивали от чубрицата,

която растяла в изобилие в ливадите, които те обитавали. Отличителните белези на Сатаната – рогата, косматите крака, разцепеното копито и опашката, са „заимствани” от сатирите. Очевидно чубрицата е била позната и в древен Египет, тъй като е открита в много гробници от времето на фараоните. Предполага се, че тя е използвана и като съставка на различни смеси за балсамиране. Поради репутацията ѝ на афродизиак през Средните векове чубрицата е била известна като дяволска билка.

Най-вероятно нейна прародина са земите на Средиземноморието и Близкия изток. Освен споменатата градинска чубрица широко приложение е получила и т.нар. балканска чубрица (Satureja montana). За медицински цели се използва предимно Satureja douglasii.

Основни производители на чубрица са Франция и страните от Балканския полуостров.

Като правило чубрицата се използва в изсушен вид – под формата на стръкове или смлени листа. В 100 г изсушени листа на най-разпространената – градинската чубрица, се съдържат 9 г вода, 6,7 г протеини, 48 г въглехидрати, 5,9 г липиди, 20,8 г фибри и 9,6 г минерални вещества. Калорийността им съставлява 272 ккал (1138 kJ)/100 г.

Оказа се, че репутацията на афродизиак, придобита от чубрицата още в дълбоката Античност, не е само плод на легенди и сказания. С помощта на съвременните аналитични методи беше открито веществото, на което се дължи това нейно деликатно свойство. Това е един флавоноид – ериодиктиол, който подобрява кръвообращението и има силно вазодилатационно (съдоразширяващо) действие. Според видния френски фитолог Морис Месеге

афродизиачното действие на маслото на чубрицата е аналогично на това на прочутите корени женшен.

То се използва с успех в ароматерапията и козметиката. Само няколко капки от него, нанесени по протежение на гръбначния стълб, подготвят организма за истинска еротична фиеста. Установено е, че маслото на чубрицата способства за повишаването на концентрацията на важните полиненаситени мастни киселини в мозъка, които вземат активно участие в неговата дейност. В чубрицата са открити редица биологично активни вещества, което обяснява нейното многостранно благотворно въздействие върху човешкия организъм. В листата на чубрицата се съдържат витамините бета-каротен (провитамин А), В1, В3, В6, С, К, фитонциди, флавоноиди, полифеноли, етерично масло (до 3%) и минерални вещества (калий, калций, магнезий, мед, цинк, желязо, манган, селен, фосфор и др.).

В6 е изключително важен витамин от В-групата, който взема активно участие в метаболизма на протеините и мастните киселини, както и в синтеза на невротрансмитерите, пренасящи нервните импулси в човешкото тяло.

Чубрицата има силно антиоксидантно действие,

което в значителна степен се дължи на високото съдържание на розмаринова киселина – полифенолно съединение, представляващо димер на познатата кафеена киселина. Розмариновата киселина беше открита през втората половина на миналото столетие от италианските химици М. Скарпати и Г. Ориенте. Само за няколко десетилетия бяха доказани редица други нейни забележителни свойства – антибактериално, антивирусно и противовъзпалително действие. На розмариновата киселина се възлагат сериозни надежди като обещаващо нестероидно противовъзпалително средство, ефективно при тромбофлебит, артрит, ревматизъм, подагра и пр.

Чубрицата е добър източник на желязо (38 мг/100 г) и мед (0,85 мг/100 г) –

двата елемента, които участват активно в кръвотворния апарат на човешкия организъм. Предвид значителното съдържание на калий (1,05 г/100 г) чубрицата действа благотворно върху функционирането на сърцето и бъбреците, способства за доставянето на кислород до мозъка и за изхвърлянето на отпадните продукти на метаболизма.

Калцият, чието съдържание в чубрицата е особено високо (2,1 г/100 г), участва активно в изграждането на костите и зъбите, в коагулацията на кръвта, в поддържането на артериалното налягане, в контракциите на мускулите, в т.ч. и на сърцето, и т.н. Цинкът и селенът вземат активно участие в имунната защита на организма и в ред други важни биохимични процеси.

Маслото на чубрицата има аромат, напомнящ този на мащерката.

В неговия състав влизат карвакрол (30-42%), n-цимол (до 20%), борнеол, както и редица терпенови въглеводороди. Особен интерес представлява фенолният монотерпен карвакрол, който някои растения (риган, мащерка, чубрица и др.) синтезират в качеството му на репелент. Неотдавна английски учени установиха, че карвакролът има мощно антибактериално и антифунгицидно (противогъбично) действие. Съгласно публикуваните резултати той е особено ефикасен срещу бактериите Escherichia coli и Bacillus cereus, както и срещу особено опасния златен стафилокок (Staphylococcus aureus). Неговата ефективност се оказала по-висока от тази на осемнадесетте антибактериални средства, използвани за сравнение.

Антибактериалните свойства на чубрицата се използват от векове от много народи по света –

при мариноване, осоляване и сушене на месо и риба. Чубрицата е ефективно средство срещу редица проблеми, свързани с храносмилателния тракт – диария, метеоризъм, спазми на стомаха и червата и пр. Тя е неотменима подправка при повечето бобови варива (фасул, леща, грах), минимизирайки нелицеприятния им страничен ефект – интензивното газообразуване. В народната медицина чубрицата се използва при главоболие, виене на свят, високо кръвно налягане, тахикардия, цистит, ринит и остри респираторни инфекции. Тя е изпитано средство за повишаване на апетита и подобряване на храносмилането.

При използването на чубрицата в качеството ѝ на подправка следва да се знае, че продължителното ѝ варене придава горчивина на храната. Ето защо тя (най-добре под формата на стрък) се добавя две-три минути преди края на кулинарната обработка.


Какво четем:

🔴 Три лимона на нощното шкафче преди сън преобръщат живота Ви! Ето как:

🔴 Посочете ябълката, която бихте изяли и разберете за себе си нещо интересно

🔴 Динени семки за здрав имунитет

Източник: Животът днес



Коментари



горе