Чичко Филипов в последното си интервю пред "Всеки ден": Музиката ме спасява


Първият телевизионен говорител в България - Никола Филипов, когото много хора помнят като Чичко Филипов, отдава 32 години от живота си на малкия екран. Приживе често разказваше как по време на първия му ефир осветлението се пръска над главата му и по него се посипват стъкла. Той бе човекът, който пръв съобщи на българите, че Тодор Живков е подал оставка. След като се пенсионира, рядко ходеше в Националната телевизия. Живееше сам в апартамента си в столичния квартал „Дружба", сам си готвеше и чистеше, макар че бе почти сляп. По-голямата част от своето време прекарваше в компанията на любимата си класическа музика. След тежка операция отказа цигарите. Хранеше се здравословно. Не вечеряше, но обожаваше да пие чай. Купуваше си само от най-качествения. Беше разведен, имаше двама синове и внучки. Репортер на "Всеки ден" се срещна с него в дома му в края на 2012 г.

Г-н Филипов, жилището ви е пълно със записи на класическа музика. Кой ви запали по нея?

Това е моята духовна храна от дете. Покойната ми леля, която ме е кръстила, беше оперна артистка. Големият оперен певец Христо Бръмбаров ни беше семеен приятел. Никола Николов, един от най-големите тенори на Европа, ми е идвал на гости. Така че това мое увлечение е понятно. Обичам музиката, но не каква да е, не мога да търпя чалга. Слушам опера от малък, както пия чай и чета книги от дете.
Бях на 9 години, когато прочетох първата си книга - криминален роман от Едгар Уолъс. Сам си я купих, тогава тези книжки ги продаваха по будките. А покойните ми родители бяха много толерантни хора - ако не правя лошо, да правя каквото искам, това беше моето възпитание. Библиотеката ми заема цяла стена и е само част от моята колекция, другата част я взе големият ми син, когато се ожени и замина за Франция. Всяка книга е четена поне по два пъти. Никога няма да ми доскучае Джон Голсуърти или Ерих Мария Ремарк.

Но вече не можете да четете, зрението ви не позволява?

Това е една от големите ми тъги - че вече не мога да чета. Вас ви виждам прекрасно, но малките букви не мога. Мога само да пипна книгата, да я усетя и да изпитам удоволствие. Аз ги знам всичките. Знам къде са томовете ми на Александър Дюма и на Балзак. Повечето от книгите ми на Дюма са на руски, тогава не го издаваха на български. Имам томове на Достоевски, на Лев Толстой. Имам и първото издание на „Ана Каренина".

Роден сте като Никола Попов. Как станахте Филипов?

Започнах работа в радиото, когато още не бях завършил ВИТИЗ. Тогава имаше и друг говорител - Никола Попов, а трябваше в края на емисията да кажем кой я е прочел. За да не се дублираме, използвах смяната на имената, която се правеше по онова време, и станах Филипов. Това по принцип беше нашата фамилия, но дядо ми беше свещеник и баща ми наричали Стефан, сина Попов. Оттам станал Попов. И дядо ми беше свещеник, и вуйчо ми, но аз не съм религиозен. Уважавам религията, но нямам афинитет към нея.

Комунизмът ли е причината за това?

Когато живеете в семейство на свещеници, виждате не само парадната страна на нещата, но и отрицателната. Чичо ми например на Задушница ходеше с две торби и се прибираше с манджа за цяла седмица.

Как преценявате ситуацията в Църквата в момента?

Църквата е много особена институция. Там трудно можеш да намериш правата Христова вяра. Ако ме питате дали вярвам в Христос, не, не вярвам в Него. Но в постулатите Му вярвам. Защото Христос, това е любов между хората. Хората трябва да се обичат. А църквата не блести с такива добродетели. Имам предвид висшия клир, който е почти като политическия. Това са хора като всички нас - завистливи, кариеристи, много далеч са от религията. Слава богу, в нашето битие има и свещеници, които са истински проповедници на Христовата вяра. Например отец Иван от Нови хан.

Споделяли сте, че гледате телевизия, но се пазите от кабелната. Защо?

Тя е зарибяване, което е много опасно. Човек щрака копчето и минава от телевизия на телевизия и на практика не гледа нищо. Гледам основно ефирните канали. Това са сериозни телевизии. През първите 10 години в Националната телевизия бях момче за всичко - обявявах програмата, четях новините, правех интервюта, ходех по събития като репортер. Участвал съм в дублажа на първия сериал, излъчен в България, „Конят Фюри". И на първия вариант на „Робинята Изаура".
Сега пък с удоволствие гледам турските сериали, защото от професионална гледна точка са много изчистени. Там дамата не се жени за брат си, пък да ражда от чичо си, после да става любовница на някой друг, както в латино бозите. Или пък Холивуд - човек трябва да си сложи панер пред телевизора, за да събира гилзите от стрелбата.

За българските сериали какво мислите?

Наскоро ми обясниха, че било модно течение актьорите да не говорят разбираемо, както някога ни учеха във ВИТИЗ - да ти се чува всяка дума, всяка буква, да бъдеш абсолютно ясен. Сега не се говори ясно и това е моята критика към българските сериали. Трябва да им слагат надписи, за да се разбира какво казват актьорите! Не мога да ги следя. Затова не ги гледам.

Вие сте познавали хората от предишната власт. Какви бяха Тодор Живков, дъщеря му Людмила?

Това, което говорят за миналото, че е било много лошо, не е вярно. Имаше ограничения, но коя власт не налага ограничения? Аз съм кръстил три деца и съм бил член на БКП по силата на длъжността, която заемах. Никой не ме е питал защо съм влизал в църквата. Познавах се с Бай Тодор. Когато ни връчваха званията „Народен артист" с покойния ми колега Георги Ламбрев, бяхме в хотел „София". Бай Тодор беше там, до мен седеше Анахид Тачева или Ани Цонева, както я знаехме тогава. Шефът на кабинета на Живков идва при мен и вика: „Кажи на Анчето да покани шефа". Аз й казах и тя с пълния си глас казва: „Абе, откъде накъде ще ходя да го каня, бе?". Бай Тодор само се сви. Такъв си беше, обикновен човек. Аз не мога да бъда антикомунист - не ми подхожда на битността. Аполитичен съм. И Людмила Живкова си беше нормален човек, отвори България към света, както и Иван Славков. От него имам много хубави спомени.

Как приехте вестта за смъртта му?

Много ми беше тъжно, съжалявам, че не бях на погребението му. Но заради зрението ми беше трудно да отида до стадиона, където беше поклонението. Иван беше много добър човек. Те бяха елит, наистина, не можеше при тях да се ходи за щяло и нещяло. Но бяха добри, нормални хора.

Как преценявате сегашната власт?

Вежди Рашидов ми се издигна в очите. Когато ми връчи ордена „Златен век", ни покани след това в кабинета си да почерпи с уиски. 16-годишно. И той пие само уиски, също като мен. Прекарахме доста време заедно, харесах го.

Кой ви запали по здравословното хранене, как свикнахте да не вечеряте?

Как да вечерям, когато се прибирах в 12 часа през нощта. Нали след това няма да мога да спя! Телевизията ме научи да не вечерям. След това го осмислих като здравословно поведение. Готвя си сам, както на мен ми харесва. Не съм ял свинско 20 години, подправки обичам много, главно копър. Каня се един ден да си направя торта от копър, ще си купя цяла торба.

Глобяван ли сте някога в работата?

Никога не са ме наказвали, много са ме хвалели. Най-голямото признание беше, когато машинописката беше написала по погрешка „секретарят на Централния комитет на БКП" , а трябвало да напише „окръжния комитет". И по този начин този човек го „повишихме". Аз в момента, в който видях написаното, реших, че не може да е вярно. И го промених, както смятах за правилно. Оказа се, че съм поправил грешката й. Пред студиото ме чакаха директорът Иван Славков, редакторите, машинописката. Иван каза: „Бате, ти ни спаси". На мен това ми стига.

Хората не ви забравят, макар че вече 20 години не сте на екран.

Защото винаги съм имал много добро чувство към хората, винаги съм ги уважавал и на всичките си ученици съм казвал едно и също: запомнете, зрителят за вас е като Бог.

Липсва ли ви времето в телевизията, старите приятели?

Липсва ми само едно - книгите. Но ако се почувствам самотен, пускам си музика и вече няма самота.


Какво четем:

🔴 Слава Рачева: Никола Филипов беше чудесен колега и приятел!

🔴 Чичко Филипов си отиде

🔴 Сватбите от старо време

Източник: Всекиден



Коментари



горе