До Мусала и назад
Пътешествие в Рила замисляхме доста отдавна, но ето че дойде време и тази идея да се реализира. Тук трябва да отбележа, че моята страст към планинските върхове започна точно от Мусала, преди това не бях правила такова продължително изкачване и толкова дълъг преход. И така, в разгара на лятото поемаме на път към върха. След проучване на наличната информация в интернет се насочихме към най-популярния и лесен маршрут: от Боровец с лифта до Ястребец и от там през хижа Мусала и заслона Леденото езеро. Счита се, че името на рилския и ни и балкански първенец произлиза от арабското „Мус Аллах“ или „близо до Бога“, смята се, че в ясно време от връх Мусала се вижда чак Бяло море.
Пристигнахме раничко сутринта в Боровец от Сапарева баня, след като предния ден бяхме на Седемте рилски езера. Направихме една една кратка разходка из курорта и се отправихме към лифта.
Кафене в Боровец в стила на австрийските планински кафененца - чудно!
Качихме се на кабинковия лифт и след няколко спирки на междинни станции за около 20-25 минути пристигаме на крайната спирка – Ястребец.
На Ястребец беше доста оживено, имаше много туристи, които също като нас бяха поели пътя към върха. Поехме през територията на Национален парк Рила към хижа Мусала по широк и равен път, започнахме да снимаме и да се дивим на красотата наоколо. След около час ходене пристигнахме на хижа Мусала, където вече имаше доста хора. Поседнахме на едни огроомни камъни и там направихме кратка почивка край езерото, подкрепихме се със сандвичи и продължихме към върха. По пътя срещахме много хора, включително семейства с много малки деца, чужденци, организирани в големи групи туристи с водачи, както и други по-малки групички, с които се поздравявахме и разминавахме с усмивка.
Пътеката в тази част минава покрай няколко езера, на доста места се върви по камъни, има и стръмни участъци. След около час – час и половина стигнахме до заслона Леденото езеро, порадвахме се на снега в края на юли и спряхме отново за почивка. Хапнахме каквото беше останало в раниците, пийнахме водичка от чешма в близост до заслона и се устремихме нагоре към върха.
И тук вече стана доста трудно за аматьори като нас – оказа се, че тази част от
пътя към Мусала е най-труден и изморителен, тъй като пътеката е с голям наклон.
На няколко пъти спирахме за по минутка отдих и събиране на сили. Вече си мислех,
че никога няма да има край тоя път към върха и ето, че се появиха очертанията
на сграда - събрах цялата си останала енергия и запристъпвах уверено нагоре.
Като стигнахме горе на върха аз лично се почувствах истински щастлива. А там,
на Мусала e уникално: широки пространства с красиви гледки на всички страни. Времето
за наш късмет също бе добро за такова начинание: слънчево с малки облачета и лек
ветрец. Направихме снимки при българския трибагреник, развяващ се гордо, полегнахме
на широка полянка, заедно с още много туристи и си подарихме заслужена почивка
и време за наслаждаване на чудните гледки, разкриващи се от върха. Сетих се и
за разказа на един познат грък, който разказваше, как неговите сънародници изкачвайки
Олимп оставяли по един камък там с надеждата Олимп да надмине някой ден Мусала
като първенец на Балканите/ разликата между двата върха е само 8 метра...
След като си починахме, снимахме, поизлежавахме, след около 30 минути престой
тръгнахме обратно. Пътят надолу изобщо не беше лек, защото има голямо натоварване
на краката и особено на коленете и глезените, да не говорим за стъпалата отдолу.
От продължителното ходене започнахме да се усещаме умора и почти мълчаливо стигнахме
до лифта на Ястребец.
След толкова ходене по камъните, изкачване, слизане, горките ми крака се чувстваха ужасно, а и всички мускулчета и стави също. Мога да кажа, че след повече от 7 часа ходене, качване и слизане по камъните, в края на прехода нямах нито една нераздвижена става и цялото тяло ме болеше. Но пък бях много доволна, че съм се справила с това предизвикателство. Умората изобщо не може да се сравни с удовлетворението, което изпитвах.
Накрая искам силно да препоръчам на всички вас едно такова изживяване, каквото е изкачването на Мусала. Преживяване, изпълнено със стръмни склонове, спиращи дъха гледки и палитра от позитивни емоции. Това е едно вълшебно място, чиято енергия всеки българин трябва да усети. Пътеката е маркирана, зареждащо е, а хубавите гледки, езерата, чистият въздух и положителните емоции си струват усилията. Просто ви трябва малко предварителна информация и подготовка, приятна компания и много силно желание!
Какво четем:
🔴 11 съвета за успех на Бил Гейтс към дипломиращите се ученици🔴 Супербилката черен бъз помага от гастрит до рак
🔴 Време разделно - българският филм на всички времена
Източник: aznapat
Коментари
Последвайте ни във facebook!
