Донка Ушлинова - безстрашната комитка
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
“Жените в историята” е рубрика, посветена на героизма на българките – онези обикновени
жени, които по една или друга причина са въвлечени в някои от най-важните събития
в родната история. Неведнъж са заемали мястото си до онези герои, които днес така
силно възвеличаваме, но въпреки това сякаш не са получили необходимото признание.
С тази рубрика, ние от екип “Българска история” ще отдадем почит към паметта им
и ще се постараем никой никога да не ги забравя!
Донка Ушлинова – една от най-смелите и велики българки на всички времена, които
историята сякаш е
забравила. Самите ние си признаваме, че съвсем скоро научихме нейното име и
малко повече за героизма и, благодарение на Пейо Колев и Изгубената България.
Впечатлени от нейната история, ние решихме да ви разкажем какво прави тази личност
една от многото българки, достойни за уважение. Донка Ушлинова е родена на 21 декември през далечната 1885г., в село Смилево,
днешна „република Македония“. Още от малка хората знаят за нейния бунтовен характер
и нетипичната смелост, която притежава. Тя израства в родното селище и се жени
едва на 15-годишна възраст за Ставри Христов. Донка Ушинова се прочува сред местните
българи още от малка. През 1902г., докато Ставри е на гурбет, местният турски
управник започва да я „задиря“. Ушлинова обаче ненавижда турците и решава да се
отърве от него. С помощта на своята етърва, тя убива турчина и го заравя в гробището. Българката
знае, че неминуемо след убийството върху нея ще тегнат тежки последици. Тя решава
да избяга в планината, където по случайност открива четата на войводата Славейко
Арсов – виден деец на ВМРО. Донка не вижда изход и решава да се присъедини към
него. Облича униформа и става част от четата му, като така трайно се обвърза с
македонската революционна организация.
Вече в нелегалност, тя взема дейно участие в борбите на българите за свободна Македония. През 1903г. избухва кървавото Илинденско-Преображенско въстание. Донка Ушлинова се включва в него и се сражава смело срещу враговете. Тя участва в цели 20 сражения с турците и се слави с ненавистта към злодеите. Илинденската епопея обаче не завършва с желания резултат и Донка е принудена да напусне Македония. Тя продължава да принадлежи към редиците на ВМРО, за кратко обаче дейността и остава на заден план. Ушлинова се завръща в свободна България и заживява във Варна. Там следва висше образование и отново се среща с мъжа си – Ставри. Двамата пребивават в града, до 1912г. Тогава, в навечерието на Балканската война двамата се записват доброволци в македоно-одринското опълчение. Донка участва в много кървави боеве и се сражава смело срещу враговете. Тя се бие на бойните полета край Шаркьой, Галиполи, пленяването на Явер паша, Руен и Султан тепе. Военното командване е удивено от способностите и и тя получава два ордена „За храброст“ – 4-та и 3-та степен.
Донка Ушлинова в редиците на Българската армия, в защита на Отечеството
Във войните за национално обединение Донка Ушлинова показва невиждан кураж и отдаденост. Края на Балканските войни е унизителен за България. Държавата остава предадена от своите „верни“ съюзници. През 1915г. обаче, в разгара на Първата световна война, цар Фердинанд решава, че е време сърби, гърци и румънци да си платят за стореното. България влиза в театъра на бойните действия, а смелата Донка отново е на фронта. Тя се присъединява към Втори пехотен македонски полк и отново страховито се бори с враговете на родината. Проявява се на бойните полета край Круша планина, Яребична и Дойран. Получава отново орден „За храброст“ – 2-ра степен. Към края на войната, през 1917г. Ушлинова е привикана от главното командване на действащата българска армия. Самият ръководител на щаба – генерал-лейтенант Никола Жеков и връчва орден „За храброст“ 1-ва степен. Донка е предложена за офицер, но Първата световна завършва и то пагубно за България. След края на войната българката напуска армията и преминава в запаза. Заживява във Варна заедно със своя съпруг и през 1924г. семейството се сдобива с дете. Умира на 27 юни 1937г., като до последно е член на дружеството на запасните офицери. С живота и делото си, безспорно Донка Ушлинова се превръща в една от националните героини. По една или друга причина, тя е забравена във времето, както е забравен и подвигът и по време на най-кървавите войни от родната история. Ушлинова безспорно е една велика българка, която трява завинаги да остане в сърцата и спомените ни.
Какво четем:
🔴 Как се взема решение да се върнеш в България🔴 Енинско ждрело - Енина
🔴 Известен британски фотограф: България е едно от най-хубавите места в Европа! Обожавам и българските баби!
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
