Проф. Владимир Чуков: В 1/6 от Европа има забрани за фереджета


- Тази седмица в Пазарджик бе наложена първата глоба за носене на бурка. Проф. Чуков, очаквате ли примерът на Пазарджик да бъде последван от други български градове, както вече стана и в Стара Загора?

- В два български града наложиха такава забрана за носене на бурки - в Пазарджик и Стара Загора. В Пловдив предложението за такава забрана не беше прието от Общинския съвет. Подобен тип забрани не бива да ни учудват. Да припомня, че в момента в 6 държави от ЕС има забрани, като в две от тях са на национално равнище - Белгия и Франция, като текстовете на законите за това там се различават. В други 4 държави - Испания, Италия, Германия и Швейцария (която не е в ЕС, но е част от Европа), има забрана на общинско равнище. България е петата държава, в която се предприемат забрани на общинско равнище. Предложения за подобен тип забрани има и в Естония.

Така че приблизително в една шеста от страните в ЕС, в европейското икономическо пространство, има подобен тип забрани. Много зависи от обстоятелствата, от общественото мнение, от причините за подобен тип актове. Нека да обобщя - всяка държава, всяко общество преценява за себе си дали има нужда от налагане на такава забрана и на какво равнище да бъде - национално или частично, както е у нас например.

- В Белгия обаче има забрадени жени.

- Става въпрос за забрана за бурка. Има различни степени за прикриване на тялото на жената. Бурката (или фереджето) покрива абсолютно тялото. Няма място, включително и ръцете на жената, което да се вижда. Никабът покрива в по-малка степен - при него очите на жената се виждат. Чадорът позволява да се вижда цялото лице. А хиджабът е забрадката.

- На какво е символ забрадката?

- Забрадката е символ, характерен за религиите, които изповядват единобожието. Има го и в източното православие, и при католиците. Възрастните жени, когато влязат в черква, също са забрадени - това е

един от

символите на

догматиката

в източното православие. Така че при забрадката е друго.

А ние говорим само за бурката - абсолютното прикриване на женското тяло, при което не може да се види кой е човекът, той не може да бъде идентифициран и това противоречи на нормалните правила за публичен ред и съответно за идентифициране на човек, който иска да получи някакви публични услуги.

- Но тези забрани не са ли навлизане в личното пространство на човека, не се ли ограничават негови права?

- Всички хора трябва да са равни пред закона и ако прикриването на главата, на косата е наложено от медицински, спортни или други нужди, ако са от социално естество, те трябва да бъдат отчетени.

Но жената като пълноправен гражданин трябва много ясно да бъде идентифицирана, да прилага своята лична карта, да се знае ясно коя е дадената личност. Затова тук не става въпрос за нарушаване на правата, напротив - всички трябва да спазват законите на държавата.

- Вие допускате ли, че има нещо вярно в слуховете, че на някои от жените в Пазарджик се плаща от религиозни фондации от Саудитска Арабия, за да носят бурки?

- Има подобни слухове за случая в Пазарджик. Аз мога да припомня, че подобна практика съществуваше - в държави като Македония, Албания, Косово, през 90-те години масово нахлуха подобен тип фондации, било то от Саудитска Арабия, било от други страни в Персийския залив. Те

стимулираха

финансово

носенето на

фереджета,

пускането

на бради

и присъствието в джамии. Всичко това беше субсидирано с оглед на ниския жизнен стандарт, като идеята бе това да се превърне в белег на социално поведение. За съжаление, то даде своите плодове и в тези държави от Балканския полуостров в момента, сравнени с България, Румъния, се наблюдава пускане на корени на идеи, които не са от традиционния начин на изповядване на исляма за тези държави. Ето, една Албания, която през 60-те г. на ХХ век обяви, че религията вече не съществува, сега е от държавите, които са

“износителки”

на джихадисти

Това са последствията от такива практики.

- Затова ли експертите смятат, че носенето на фередже е признак за радикализиране на определени общности?

- Появата на бурката, пускането на бради - това е белег на социален изолационизъм, белег, че дадената общност е приела някаква култура, която се отличава от тази на мнозинството, тя се отделя.

Наричам го поведенчески фундаментализъм - тези хора вече не споделят ценностната система, изповядвана от мнозинството, което е и опасното. Това е една червена лапичка - тези хора с течение на времето биха могли да стигнат до по-крайни стойности на техния изолационизъм, тоест могат да стигнат до радикализма. И ние виждаме процесите.

Например в една Македония още през 2013 г. цели семейства отидоха и се заселиха в територии, които бяха контролирани от “Ислямска държава”, защото тяхната култура, техният поведенчески и цивилизационен код е по-близо до този, който се прилага в териториите на “Ислямска държава”, отколкото обществото, в което са живели.

Това е този социален изолационизъм, който много силно ерозира кохерентността на обществото и съответно се появяват носители на контракултура. Тази контракултура рано или късно ги тласка да търсят техните съмишленици и, за съжаление, в един момент може да се стигне и до радикални стойности на поведение - говоря за джихадизма.

- Това ли е причината да се говори за носенето на бурки като за някаква заплаха за националната сигурност?

- Точно това се има предвид - че това е червена лампичка. Това не означава, че тези хора едва ли не ще препашат шахидски пояси, че ще хвърлят бомби. Но е белег на социален изолационизъм. В Европа ние го приемаме като желание за отделяне от общото, за реализиране, за прилагане на поведенчески белези, които не са в унисон с общото в обществото.

- В последните години от управлението на Ердоган в съседна Турция носенето на забрадки, на фереджета, съпругата на Ердоган дава личен пример с хиджаба, който носи. Стимулира ли се това в Турция на държавно равнище?

- Управляващите в Турция, персонифицирани най-вече в лицето на Реджеб Ердоган, това са най-видните представители на движението на мюсюлманските братя, те са най-ярките реализатори на онова, което наричаме политически ислям. Те имат собствена визия, собствени външни белези. Ако погледнете, и Ердоган, и Давутоглу имат едни малки мустачки. Това не е случайно - степента на окосмяване на мъжкото лице е също

белег, че те са

част от

“семейството”

Обикновено те имат една едва набола брада - ако погледнете египетските мюсюлмански братя, по-голямата част от тях са точно с такива бради, което подсказва определена догматична принадлежност.

При салафитите пък обикновено има или катинарче, или под устната се оставя една малка част от брадата - това е най-характерно в Саудитска Арабия. Тоест това е част от външната догматика, инструменти за доказване, че те са част от едно определено общество. А за жените това е забрадката.

Професор Владимир Чуков е арабист. Роден е през 1960 г. в Атина. Завършил е Дамаския университет в Сирия. Преподава във ВСУ “Черноризец Храбър" и Русенския университет “Ангел Кънчев”. Автор на редица книги и изследвания по въпросите на Близкия изток, фундаментализма и исляма. В момента работи над книгата си, озаглавена “Неислямска държава”.


Какво четем:

🔴 Стефан Драгостинов: Успехът ни на Пасхалния фестивал в Москва вдъхновява

🔴 Макът - божественото цвете на пролетта

🔴 Стандартът на живот в София е по-висок от този в Пекин, Истанбул и Москва

Източник: 24 часа



Коментари



горе