Разбулените азбуки


Преди точно 100 г. е роден проф. Васил Йончев, който рисува удивителната картина на трите български писмености и дълбоката философия, въплътена в буквите от св. Кирил

Като хора, работещи всеки ден с буквите, ще ви признаем: нищо не е по-изразително и мъдро; съдържателно и безпощадно от тях. И не само защото в началото бе Словото, все още словото е онова, което ни изгражда като общества, личности, което дава материален образ на мисълта (ако тематично продължим водещия материал в миналия брой на Списание 8). 

Преди година – отново в навечерието на деня на славянската писменост, заедно с многобройни наши съмишленици от различни професионални области, свързани с буквите, подехме  кампания за популяризиране на българската кирилица. Това са онези изящни букви, които правят четенето удоволствие и придават характер на всеки текст. Тогава ви разказахме накратко и за развитието на българските писмености, обещавайки, че сме запазили някои любопитни акценти. Ето че отново идва най-големият чисто български празник на духа и е време да продължим по отъпкания друм.

Точно преди столетие е роден проф. Васил Йончев – художник, илюстратор, автор на шрифтове и още нещо: визионер - изследовател на българските азбуки. С проучванията си на кирилицата, глаголицата и писмеността от Плиска той рисува една невероятна картина за море от знания, въплътено в буквите, с които продължаваме да пишем. На  страниците на майския брой на Списание 8 ще ви разкажем за закомерностите, изведени от професора, за още една българска азбука, за която е много вероятно дори да не сте чували. За фигурата модул, по която св. Константин-Кирил Философ изгражда своите букви, въплъщавайки в тях вижданията си за Бога, за човека, за устройството на Вселената.

Ще ви представим човека Васил Йончев в спомените на неговия ученик проф. Кирил Гогов. Ще дадем думата и на историците в лицето на  проф. Светлина Николова.

Отново ще стане дума и за българската кирилица,  кръстоносната ни битка за тази кауза продължава, има с какво да помогне за нея и всеки от вас. 

Не забравяйте: никой не е по-голям от буквите...

Живописменост


Пръснатите в Североизточна България необясними надписи се превръщат в стройна азбука с... над 1000 различни „букви"

Българите, а и другите славянски народи, нямали своя азбука, докато Кирил и Методий създали глаголицата. Тя обаче се оказала твърде сложна и неудобна за ежедневието и на нейната основа учениците на светите братя, вероятно водени от св. Климент Охридски, оформили кирилицата, която ползваме и днес... Това в резюме е историята на нашата азбука, която всички сме учили в училище. Но тя няма нищо общо с интересната картина, изрисувана от един не достатъчно познат извън професионалните среди български художник, учен и изследовател, какъвто е роденият преди точно столетие проф. Васил Йончев.


Безспорна истина е, че днес знаем твърде малко конкретни факти за онзи ключов момент, който полага основите на цялата славянска култура. Версията, която учим и в училище, е по-скоро предположение, създадено по косвен път с тълкуването на не многобройните писмени извори от онова време. Изследването, за което ще ви разкажем, също е хипотеза, но дава различната гледна точка – не на професионалния историк или археолога, а на художника – на човека с отношение към графиката, символа, визуалните закономерности. Към въплъщаването на мислите и думите в изображения. Визията на енциклопедиста Васил Йончев така убедително рисува картината за развитието на 3-те български азбуки и фигурата модул, че в предговора към последната му книга, издадена посмъртно, акад. Светлин Русев ще възкликне: „Някой ще каже - хипотеза! Преди да се навлезе и познае смисълът на това, което съдържат страниците на този самобитен труд - може би да. Но след като се мине през тайните на тези свещени истини на българската душевност и на националното оцеляване - остава Истината - научно, дълбоко логично и преди всичко творчески разкрита и доказана." 


И още: „Не бих казал, че се намираме само пред откритие с изключително национално и общославянско значение - нещо повече, - разкрит е не просто пътят и начинът, по който са изградени старобългарските азбуки, но красотата и съдържателността на една изобразителна графично-поетична символика, в която пространството, звездите, изгревът на слънцето, морето и сушата са началата на нейното приземяване до необходимото на трайното човешко общуване."

Ето какво има предвид академикът.


Букви с букли

Черноризец Храбър пише, че преди да се създаде кирилицата, „славяните бяха принудени да пишат на славянската реч с римски и гръцки букви без устройство". Предците ни наистина нерядко използвали гръцките букви, приспособени към българската реч, но това се случвало откъслечно и очевидно без особен успех. Дали обаче, преди да дойде времето на кирилицата и глаголицата, по нашите земи не е съществувала и друга писменост, която предците ни да са ползвали? 

По многобройни места, главно в Североизточна България – от старите столици Плиска и Преслав, та чак до Черно море и Дунава и румънските части на Добруджа, са откривани от археолозите разнообразни знаци, които за неподготвеното око могат да се сторят като детски драскулки. Врязани са по мазилки, строителни материали, глинени съдове, каменни блокове и настилки, по колони, статуи и предмети от бита. Датират се към края на първото хилядолетие от новата ера, различните автори ги отпращат към различни векове, най-често VIII и IX.

Такива знаци се срещат и отпечатани по дъна на глинени съдове, тухли, керемиди. Това показва, че очевидно не са писани случайно или инцидентно, а са замислени предварително и имат своята цел – за това е бил създаден калъп за отпечатване. Един от най-познатите артефакти, на които се срещат тези знаци, показван и на корица на Списание 8, е бронзовата седмолъча розета от Плиска. Разчитането на странните надписи е затруднено от това, че повечето от тях са къси – едва от по няколко знака, най-често между 1 и 3.

Над столетие те са постоянен спор за учените - дали всички са свързани с общ код, какъв език са описвали, за какво са служили. Дискусиите продължават и днес. И макар вече повече от 30 години художникът проф. Васил Йончев да не е на този свят, неговата хипотеза продължава да звучи като логично обяснение за това какво са представлявали.


В майския брой на Списание 8 подробно ще ви представим впечатляващите изследвания на проф. Васил Йончев. След това от миналото ще отправим поглед към бъдещето - обявяваме конкурс за шрифт с българска кирилица, като използваме случая да ви припомним за нашите красиви и често подценявани шрифтове.


Проф. д-р Васил Йончев е роден на 22.11.1916 г. в Арбанаси. Завършва живопис в Художествената академия през 1940 г. в класа на проф. Борис Митов, работи като учител по рисуване, художник в списание „Наша родина" и издателство „Народна култура". Дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. Автор на книгите „Шрифтът през вековете"(1965 г.), „Книгата през вековете"(1977 г.), „Древен и съвременен български шрифт"(1982 г.), „Азбуката от Плиска, кирилицата и глаголицата" (издадена посмъртно през 1997 г.). Носител на много награди, сред които 4 златни и 1 сребърен медал от Международната изложба на изкуството на книгата в Лайпциг, „Гутенберг" на кмета на Лайпциг и сребърен медал от Международната изложба на книгата в Москва. Умира на 10 май 1985 г.



Какво четем:

🔴 Въвеждат 3 -месечни винетки

🔴 Защо никой не иска да кара тир срещу 3000 лева заплата

🔴 Чеснова пърленка с кашкавал и сирене

Източник: spisanie8



Коментари



горе