Нека пребъде делото на Кирила и Методия!


Честит 24 май!

-    „Ще останете ли, братя, под стряхата българска? Ще се заемете ли на родна реч да разкривате на людете ми човешката радост? – с трепет в гласа попита Борис.
Наум погледна към Климента и Ангеларий и с благи думи даде ответ:
-    Та ние за България мислихме денонощно, към България се стремяхме с цялата си душа. Подаваме ти десница, княже!”
„Князът пристъпи, целуна първия знак на азбуката и всички чуха как отчетливо рече:
-    „Да бъде славянската писменост щит и тръба на народа, докато свети слънцето на небето!”
•     „Ще бъда щастлив, ако моите съотечественици ме разберат и възлюбят родното, националното.” - Васил Априлов, Одеса,  1 юни 1841 г.
•    „При посещението си на тая гимназия изпитвам едно още по-силно чувство от благоговение към великия родолюбец Априлова, комуто носи името. Моите искрени благопожелания за успеха на това учебно заведение, както на тоя архибългарски и прекрасен град Габрово, люлка на българското образование.” - Иван Вазов, 18 юни 1901 г.
•     „Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата.” – академик Дмитрий Лихачов, 1981 г.
Наближава 24 май, а на този прекрасен ден училищата и площадите отново се изпълват с развълнувани деца и възрастни, с учители и ученици, със студенти и академици - горди с историческото дело на двамата славянски първоучители Кирил и Методий. Ние кичим техните ликове с най-красивите цветя и по този начин изразяваме нашата признателност, преклонение и благодарност, съхранявани в сърцата и паметта на всички поколения. 24 май е празник на българските учители, научни, просветни и културни дейци. Това е денят на българската книга, която е озарявала и озарява ума и сърцата ни с радост и светлина, с мъдрост и оптимизъм, с любов и преклонение пред всичко българско и родно.
По повод светлия празник ще разговаряме с г-жа Мая Карагьозова, директор на Националния музей на образованието в град Габрово.

Мая КарагьозоваУважаема г-жо Карагьозова, бихте ли се представили?
Благодаря, за предоставената ми възможност да представя Националния музей на образованието, на който съм директор от 2000 г. – „най-българския музей” - според думите на големия академик Дмитрий Лихачов – музей,  който съхранява паметта за словото и просветните ни традиции.

След броени дни ще отбележим 24 май. Бихте ли споделили кои са мероприятията на Националния музей на образованието, посветени на празника?
По традиция, по повод 24 май, празника на българския дух, на националното ни самочувствие, че „и ний сме дали нещо на света”, представяме изложби, тематични кътове, уроци, свързани с почитта към делото на светите братя, а също така стара училищна книжнина, училищни писала, пособия.
Тази година ще експонираме изложба „Напред! Науката е слънце...”, която е част от богатата колекция на г-н Любомир Юруков, главен редактор и издател на списание „Минало”. Същевременно ще покажем оригинала на „Неделника” от 1806 г. – това е първата печатна книга на новобългарски език. Отново ще представим първите български буквари, училищни знамена и печати с образите на Кирил и Методий. Считам за важно да споделя, че учениците от много училища ще получат своите свидетелства в залите на музея и ще организират тържествата си при нас.

Националният музей на образованието е създаден през 1974 г. Ще ни разкажете ли нещо повече за неговата история?
Нашият музей заема определено място в културното пространство на страната. Той има своя специфика в областта на музейното дело и е единствен по характера си сред другите сродни институции. Постоянната експозиция, която представя историята на българското образование от 9 век до наши дни, го прави също така единствен между подобните училищни и педагогически музеи в Европа.
Откриването на музея, през 1974 г., е естествено продължение на опитите на нашите предшественици да изградят музей на образованието в освободена България. Основната заслуга да се реализира тази идея принадлежи на изтъкнатия български учен и просветен деец проф. д-р Иван Шишманов. Бих искала да посоча също, че през 1905 г. в София се открива Държавен училищен музей. С гордост можем да кажем, че сме наследник на този първи училищен музей и голяма част от фонда му днес се съхранява при нас.
Съвременният образ на музея и реализацията на неговите дейности се определя от нашата мисия, а тя е – да съхраняваме и популяризираме движимите културни ценности, свързани с образователното дело в България.

Музеят в Габрово притежава над 175 000 документа, снимки и веществени материали, свързани с българското просветно дело от Х век до днес. Бихте ли посочили някои материали?
Притежание на музея са ценни издания от библиотеката на Габровското училище (1835 г.), личната библиотека на Васил Априлов, състояща се от 450 книги, много от които са библиографска рядкост. Предполагам, че ще Ви бъде интересно да узнаете, че най-старото издание, съхранявано в Националния музей на образованието, е Омировата „Одисея” от 1551 г.
Същевременно съхраняваме най-богатата колекция от възрожденски учебници. Разполагаме с оригинални документи, свързани с учебното дело, дипломи и свидетелства, училищни уреди и пособия, знамена, печати и др. Голяма част от музейния фонд се дигитализира и ще стане достояние на широката публика. Всеки, който желае и има интерес, може да отвори дигиталния архив на сайта на музея и да се докосне до колекциите ни от снимки, уреди, училищна книжнина и документация.

Ще назовете ли имената на някои на експонатите в отдела „Старопечатна книжнина”?
В отдела „Старопечатна книжнина” се пазят ценни експонати. Някои от тях са шестте издания на „Рибния буквар” на д-р Петър Берон, пълен комплект на Взаимоучителните таблици на Неофит Рилски, възрожденска периодика – „Цариградски вестник”, вестник „Македония”, списанията   „Училище” и „Читалище”, училищна книжнина от периода на Възраждането.

Бихте ли ни разказали за експонатите на месец май: „Пособия и писала в килийното училище”?
Килийните училища възникват през 15 век и се развиват до средата на 19 век. Тези училища са основен фактор за съхраняване на българския език и народност. В тях учениците са добивали елементарна грамотност и оскъдни светски знания. Учили са по богослужебни книги – Часослов, Псалтир, Апостол и др. За писане са ползвали кожи, дървесни кори и дъсчици. Най-използваното учебно пособие е така наречената „панакида” – това е правоъгълна дъска с дръжка с форма на кръст, покрита с восък. Интересно е и това, че в миналото мастилото било правено от бъз, от дъбови шикалки или от сажди. Мастилото било съхранявано в дивит –  метална кутийка.

Г-жо Карагьозова, как преминават екскурзоводните беседи „Пътеки на знанието”?
В постоянната експозиция са обособени няколко маршрута, наречени „Пътеки на знанието”, съобразени с възрастта на посетителите. Едната „пътека” е наречена „Свещените букви” и е предназначена за ученици от 1 до 4 клас. Другата „пътека” носи името „Не се гаси туй, що не гасне” и е предназначена за ученици от 5 до 8 клас. Третата „пътека” е „Европа и българското образование” и е подходяща за ученици от 9 до 12 клас. Беседите „Пътеки на знанието” са разработени тематично и на базата на  учебното съдържание. В допълнение към тях предлагаме също мултимедийни презентации и кратки видеофилми. Бих искала да спомена и това, че към музея функционира център за учебни визуализации, за производство и разпространение на  мултимедийни продукти в помощ на учебния процес.

В зала 5 на Националния музей на образованието е представена възстановка на взаимно училище. Възможно ли е в това училище да се провеждат уроци и тържества?
Възстановката на взаимното училище представлява една учебна стая от Габровското училище. Действително, тя дава възможност за провеждане на уроци, на ритуали и тържества, свързани с приключването на дадена учебна година. Също така възстановката на взаимното училище предоставя възможност за тетрални, куклени представления и други.

Според Вас, от какво най-много се впечатляват учениците, посещаващи музея?
От възстановките в музея много впечатляващи за учениците са кабинетът по природни науки от края на 19 век и детската градина по метода на Фрьобел. Много интересни са също възстановките на килийното и взаимното училище. Бих казала, че учениците се впечатляват от всичко това, което за тях е далечно и непознато. Мога да посоча, че интерес представляват и така наречените „социалистически училищни символи и ритуали” – униформено облекло, червените връзки и калпачета, както и символи от бригадирското движение.

Как мислите, кои са темите, свързани с Националния музей на образованието, които особено вълнуват българските учители?
Според мен темите, които са особено вълнуващи за учителите, са свързани с историята на образованието през най-ранните периоди; с проблемите на учителското съсловие и защитата на правата на учителите; с материали и документи, касаещи историята на конкретни училища. Интерес представляват и теми, разкриващи възможностите за иновативно представяне на учебния материал, училищни практики, а също така образователни програми, които са свързани със спецификата на музея и обучението на музейни доброволци.
Бих искала да посоча, че Националният музей на образованието в град Габрово разполага с регистър на всички учебни заведения в страната и е оторизиран от Министерство на образованието и науката да издава потвърждения за годината, през която е било открито училището. Тези удостоверения са необходими на училищата за кандидастването им по различни програми, както и при отбелязването на юбилейни годишнини.

Бихте ли споделили  нещо повече за Мобилните изложби, които музеят предлага?
Като съвременен и работещ музей, нашата цел е не само да обогатяваме колекциите си, а и чрез подходяща визия да ги включим да работят за бъдещето, за приобщаване към културно-историческото наследство и изграждане на нова културна среда.
Мобилните ни изложби са следните: „Училищни символи и ритуали”, „И ний сме дали нещо на света”, „Училищни уреди и пособия”, „Учениците имат должност”. Тези мобилни изложби са една чудесна възможност да популяризираме богатия си музеен фонд.

Г-жо Карагьозова, броят на българските училища в чужбина непрекъснато нараства. Към настоящия момент тези училища са над 250 и развиват многостранна и изключително родолюбива дейност. Как мислите, с какво Националният музей на образованието може да бъде полезен на тези училища зад граница?
Музеят предлага различни образователни програми, изложби, свързани със спецификата му, учебни филми с теми от историята на българското образование.
Всичко това, с подходяща визия, можем да предоставим на българските училища в чужбина. През месец април гостувахме на Първо българско училище „Св. Иван Рилски” в Мадрид с изложба, която подарихме на училището, заедно с 5 видео филма.

На 2 януари 1835 г. в Габрово се открива Първото българско светско училище, в което за първи път се въвежда „взаимоучителната метода”. Това училище се съгражда и поддържа дълги години чрез създадения от Васил Априлов дарителски фонд. За нуждите на Габровското училище са подготвени редица учебни помагала и пособия, които впоследствие се използват и в други български училища. Какви са съхранените в музея материали, свидетелстващи за историята на Първото българско светско училище?
Най-интересните материали са кондикът и печатът на Габровското училище; кореспонденцията между училищното настоятелство и благодетелите Васил Априлов и Николай Палаузов; Първият училищен правилник, изработен от Неофит Рилски в Габрово; учебници, съставени от първите учители в Габровското училище и други. Разполагаме с над 1000 културни ценности, свързани с темата за Габровското училище.

Казват, че „каквото и да напишем за Васил Априлов ще бъде незначително в сравнение с огромния му принос да реализира една изключително важна мисия в своя живот – създаването на първото светско, новобългарско, модерно училище и да вдигне българското образование до равнището на европейското, но с преподаване на български език.” Какво бихте допълнили към тези думи?
Априлов е един от първите и най-заслужили народни будители. През 40-те години на 19 век той е на челно място сред българската интелигенция и е в центъра на Българския одески културен кръг. Неоценим е приносът му като вдъхновител, организатор и дарител на модерното българско образование. Също така Васил Априлов е ранен идеолог за движението на църковна независимост, занимавал се е с въпросите на българския книжовен език и има принос за българската историография и фолклор. Априлов поставя началото и на оригиналната българска фолклористика, етнография, археология. Най-авторитетните изследователи на Българското възраждане като Иван Шишманов, Боян  Пенев, Илия Конев са единодушни във високите си оценки за него. Още в първата биографична книга, издадена по повод 100-годишнината от рождението му, Св. Миларов пише: „Ликът на Априлов стои начело в пантеона на новите велики мъже български.”.

Как тълкувате завета на Васил Априлов към българите: „Имайте за свята длъжност да обичате Отечеството си! Не оставяйте тази мисъл, защото инак не ще да се наречете благодетели...”?
Ще отговоря с думите на Михаил Арнаудов, казани за Васил Априлов: „Едно от най-привлекателните и възвишени превъплъщения на българския дух в стремежа му към народностна всеотдайност, самоизяснение и утвърждение.”
Считам, че дарителството трябва да се възпитава, да се внедрява у българина и да се утвърждава като първостепенна човешка добродетел. Чрез личен пример, епистоларни послания, Априлов подтиква хората „да развържат кесиите си” за общото благо. „Тези, които не правят благодеяния – заявява той – не трябва да бъдат извеждани на сцената, тяхната участ е забрава.”

Какво бихте пожелали на читателите на вестник „България Сега” по случай 24 май – празника на знанието и духовносттa!
Бих искала да пожелая на читателите на в. „България Сега” здраве, мъдрост и дръзновение! Където и да сме по света, да не забравяме, че сме българи, да почитаме и пазим светлината на знанието и духовността! Да пазим рода и паметта си българска, защото погледът към миналото отваря очите за бъдещето! Честит празник!
Г-жо Карагьозова,
Сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за вестник „България СЕГА”. Желаем Ви дълги години да съхранявате и предавате искрата на просветлението!
Честит 24 май!

Ваня Велкова
в. „България СEГА”, Берлин

Снимките са предоставени от г-жа М. Карагьозова и се публикуват с нейното съгласие.
 
Мая Карагьозова


Какво четем:

🔴 Дафиновият лист - подправка или лекарство?

🔴 Подарък – едно видео, което ще ви трогне до сълзи

🔴 Ген. Данаил Николаев отказал подкуп от 4000 златни наполеона

Източник: България сега



Коментари



горе