Мечта, наречена българско неделно училище


Защо никой не възразява на думите, че школата ни зад граница са повече от институции

„Самолет номер 5, давай газ за Бургас…“ – няма как да не сте чували симпатичното „декламиране“ в хор, носи се от всяка детска градина или начално школо. Носи се и от една класна стая в…Чикаго. На чист български петнайсетина гласчета викат по самолета „за Бургас“, а учителките им и тук, отвъд Океана, се смеят и запушват уши. Няма шега, „хоровото изпълнение“ идва от Bulgarian Language School and Cultural Center John Atanasoff, тук, в Чикаго. То е първото българско лицензирано училище в Съединените американски щати. Екипът му, както се казва „по съвместителство“, е домакин на проведения в края на април Втори форум на българските училища в Западното полукълбо. В името на истината и в чест на педагозите от „Джон Атанасов“ следва да се добави, че тяхно е домакинството и на първия форум, през 2011 г.
И преди 5 години, и днес център на разговорите са родният език и култура, как се съхраняват национално самосъзнание и ценности, как се популяризира българският в мултикултурна среда. За илюстрация на професионалните дебати на форума служи ставащото етаж по-горе, в самите класни стаи на българското училище. В една от тях деца от V и VI клас правят родословно дърво.
Шестокласникът Никита твърди, че е много интересно, защото „най-харесва историята в българското училище“. По темата „история“ продължаваме със самата учителка – Анелия Лазарова. През февруари неделните училища в Чикаго (забележете, те вече са 12!) честват Апостола на свободата. Всяка година едно от тях е домакин и избира какво да представи пред гостите си. Тази година ред било на „Джон Атанасов“, подготвили драматизация. Участвали деца, учители, родители, приятели…
За Стоян Дечев „драматизацията е като машина на времето, децата влизат в минали векове. Така успяваме да им предадем историята, да усетят корените си, които да ги пренесат през поколенията“. Сигурно е така, щом го казва самият Дечев – този, когото учениците на „Джон Атанасов“ избраха за Учител на годината.
„Имаме близо 200 деца, ние сме едно от най-големите в Америка, а може би и от всичките над 250 неделни училища по света. Чакам с нетърпение събота и неделя, за да дойда в моето любимо училище, където работя на три смени“, не крие Стоян Дечев.
„И заради което пътува 35 мили. Няма значение и повече да са, пак ще го прави“, допълнението е от съпругата му Ани, която пък е детска учителка. Друга врата в същия училищен коридор е широко отворена, но никой в доста пълната класна стая не забелязва влизането на външни. Новата видеоигра, разработвана от самите членове на клуба
„Млад програмист“, е обсебила изцяло вниманието на големи и малки. Отделя ни време единствено Ивайло Налбантов, който води курс по програмиране извън задължителните часове. При него идват ученици от IV до IX клас.
Според председателя на Синдиката на българските учители Янка Такева по отношение на извънкласните инициативи учителите ни зад граница имат впечатляващ опит и резултати. „Всяка година СБУ с подкрепата на Министерството на образованието и науката организира международен конкурс за извънкласни и извънучилищни дейности.
Колегите зад граница работят прекрасно, може да се включат онлайн в конкурса. И в България има немалко деца, чийто майчин език не е български.
Необходимо е да разменяме информация и модели на добри образователни и възпитателни практики. Синдикатът може да помогне с художествена литература и учебни помагала, да подпомогне и образователен обмен между училища в родината и тези извън граница. Всяка година СБУ прави обмен на учителски практики, добре е да се включат хората от неделните училища“, предлага лидерът на найголемия синдикат.
За Боянка Иванова – директор на „Джон Атанасов“, много важна стъпка е въвеждането на дистанционно обучение. То ще позволи да се обхванат много повече българчета. Всъщност идеята вече се обсъжда в МОН и реализирането є не предполага отлагане във времето. По думите на директорката в Северна Америка например би могло да има поне 50 неделни училища.
„Градим училища, където пуснем корени – казва д-р Ирина Владикова, председател на АБУЧ – прословутата Асоциация на българските училища в чужбина. – Така се предава вечната българска жажда за образованост и добро знание. Неделните училища означават и нова, ефективна образователна политика. Такава, която да отговаря на потребностите на българчетата, живеещи в среда на многоезичие и мултикултурализъм. Ясно дефинираната перспектива за развитие на обучението е и част от концепцията за национална сигурност на страната“, допълва тя.
„Школата ни зад граница са повече от институция. В неформалния смисъл на думата, те са институции в по-голяма степен от множество формални институции“. Думите са на…
Всъщност има ли значение кой точно нарече „Джон Атанасов“ институция? Важното е, че никой не възрази.

в. „АЗ-БУки“


Какво четем:

🔴 Нека пребъде делото на Кирила и Методия!

🔴 Дафиновият лист - подправка или лекарство?

🔴 Подарък – едно видео, което ще ви трогне до сълзи

Източник: България сега



Коментари



горе