50 години Христо Стоичков - неразказаната емоция



Този празник е за вас, феновете. С тези думи най-успелият български футболист Христо Стоичков се обърна към 40 000 зрители на стадион „Васил Левски” и милиони пред екраните по време на спектакъла „50 години номер 8”.

Коментар на редактора
Един е Ицо, Ицо Стоичков! В дъждовния 20 май, 2016 година, той събра на националния стадион "Васил Левски" толкова хора, колкото в последните 10 години на футболно събитие не са се събирали. Събра ги, защото футболното му сърце даде толкова неизмеримо много радост през годините на България, че нямаше как България да не му отвърне с обичта си.


Поклоните пред постиженията на Христо никога няма да спрат и точно заради това дойде и контрастът на някои събития по време на шоуто, който медиите в България няма да отразят. Като присъствал на стадиона обаче и жертвал едни обувки заради Камата, който жертва здравето си по футболните терени за такива като мен години наред, аз ще си позволя да ги разкажа – защото да бъдеш прям е едно от най-големите достойнства на Стоичков!


Първо – поведението на крайните привърженици на ЦСКА. Те се проявиха, но не в пълна и грубиянска мяра. Запяха се обидни песни за Левски, но не се превърнаха в кресчендо. Имаше обиди спрямо Наско Сираков и Даниел Боримиров, но буквално за секунди – толкова, колкото да се подчертае червено-синьото съперничество. Защото без съперничеството футболът няма как да съществува и защото това съперничество е фундаментален елемент от разказа за легендата Христо Стоичков!
На фона на тези закачки всички фенове по стадиона ясно показаха какво е отношението им към представителите на властта – в случая кмета на София Йорданка Фандъкова и спортния министър Красен Кралев. И двамата бяха бурно освиркани – момент, който по телевизията беше маскиран, естествено. Но публиката не прости – защото и Фандъкова, и Кралев са представители на класата, която допринася най-много да нямаме нови Стоичковци не само във футбола, ами и във всички други възможни области на живота. Затова и контрастът беше така видим - Венец на победителя да дават хора, на които им липсва качеството да не бъдат "АЗ". Това "АЗ", което Стоичков осъзна, че не може да е водещо!
Може би най-разтърсващият момент беше когато целият стадион запя националния химн. И точно тук организаторите не проявиха гъвкавост – вместо да оставят зрителите да изпеят святите думи, беше пуснат хорът на БНР. Химнът беше изпят в различен ритъм и това накара хората да спрат да пеят, да се опитат да влязат в такта на професионален певец – а това няма как да стане. Късче емоция беше загубено – излишно.
За финал мога да кажа, че лично мен най-много ме трогна присъствието на изключително много малки деца на трибуните. Това бяха момченца и момиченца, които никога не са виждали Стоичков като футболист! Те слушаха истории за неговите мачове – от тези, които няма да чуят в телевизионните студия. И попиваха – като гъби, както само децата могат. Дано това да бъде вдъхновение за тях в попрището им, когато станат големи – каквото и да е то!


Какво четем:

🔴 Проф. Симеон Хаджикосев: Болгарино, поради что се срамиш да го речеш на чист български

🔴 Руми - балерина, която сияе

🔴 От какво да се откажем, за да се предпазим от рак

Източник: Актуално



Коментари



горе