Село Водица и най-дълбокият минерален извор в България
Поповското село никога не е променяло името си, има действащи детска градина, училище, читалище и е под закрилата на св. Георги, на когото е посветена църквата, обявена за паметник на културата от Възраждането
Често казват, че България била малка страна. Вярно, по големина на територията може да не е сред първенците в света, но по-важното е какво има на тази територия. А в България има безкрайно много. Навред изскачат зидове на антични и средновековни градежи, стари съкровища, извисяват се вековни дървета, обвързани с много обичаи на местните хора, извори със здравословна вода и пр. и пр. Най-доброто доказателство за това колко голяма е България всъщност са малките градчета и селата – които почти никой не знае, а удивяват с богата история и разкошна природа. Почваш да ги проучваш и оставаш зашеметен. Точно такъв е случаят и със село Водица, за което ще ви разкажем сега.
Съдейки по намерените в района на селото останки от сгради и монети, на живота по тези земи са се радвали и в епохата на Античността, и в Средновековието. Днешното селище се е зародило по време на Второто българско царство. Още от тогава носи името си Водица, без да е променяно нито веднъж. То не само звучи хубаво, а е обвързано с многото извори в района. Отвъд шосето е и язовир „Водица“. През годините са построени много чешми, които дълго са били основен източник на питейна вода, а днес представляват интерес за пътешествениците, които искат да опитата чиста, хубава, изворна вода. Всъщност така е било и в предишните векове, когато много от пътуващите към Константинопол (или Цариград, както го наричаме в България) кервани са спирали да отпочинат тук, любувайки се и на красивите пейзажи.
В края на XIX век във Водица е открит и извор с минерална вода. При това не какъв да е, а и до днес най-дълбокият минерален извор в България! За да достигне повърхността, водата изминава от 800 до 1 400 метра през земните недра. Минерализацията ѝ е 445 милиграма минерали на литър, което ознчава, че спокойно можете да си пийвате всеки ден от нея.
Друга гордост на селото е църквата „Св. Георги”, която е обявена за паметник от Възраждането. Построена е през 1859 г. и по
време на Руско-турската война (1877-1878 г.) временно се е използвала за лазарет
на руските войски. По време на войната половината село е опожарено, включително
и храмът. Оцелели са две икони, които днес се съхраняват в
През 1880 г. започва строежът на нова, по-голяма църква, на мястото на опожарената. Парите са дадени като безлихвен заем от „богатия Буров” от Горна Оряховица, като християнското население се е задължило да изплати заема с доброволни вноски.
Интересен факт е, че в храм „Св. Георги” са служили много будни свещеници. Двама от тях са останали в историята с издадени преди Освбождението свои книги. Поп Георги Калчев издава „Смесена книга или книга за всекиго” във Виена през 1871 г. На следващата година, в Русе, водишкият свещеник Никола Стоянов също издава свой труд в областта на химията.
В двора на църквата са погребани седем руски войници (т.нар. братска могила). Всяка година на 3 март местните се събират край него и поднасят венци и цветя.
През тази година, 2016-а, църквата „Св. Георги“ посрещна храмовия си празник с нова паметна плоча. На нея са изписани имената на тримата български опълченци от селото, загинали в същата Руско-турска война – Иван Цачев, Иван Габровски и Стати Томов.
Начинанието е финансирано от местния родолюбец Лазарин Лазаров. Направил го с идеята да увековечи делото и паметта на дедите си и да повдигне духа на хората. По предложение на дарителя, плочата е поставена на външната стена на храма, отляво на входа. Специално одобрение за това е получено от Русенския митрополит Наум, а плочата е осветена по време на празничната служба за Гергьовден.
Във Водица живеят около 600 души, в това число и няколко англичани, които през последните години се заселили тук и се радват на красотата, спокойствието и добросърдечните хора. Много радостна вест, на фона на положението в много други села в страната, е, че във Водица има работещи целодневна детска градина, основно училище и изключително дейно читалище.
При това вижте колко хубави са условията при дечицата:
В училище „Отец Паисий“ има всички класове от първи до осми и там работят хора, които очевидно обичат това, което вършат, и се стараят да осигуряват приятна обстановка за учениците. Дори са създали сайт, където споделят снимки и информация за случващото се в школото.
Много силно впечатлява дейността на читалище „Просвета“, създадено през 1894 г. Името е напълно заслужено. Три поредни години то е организатор на фолклорния фестивал „С хоро и песен във Водица всяка есен“. Той се провежда през месец октомври, като миналата година са участвали близо 200 състави и изпълнители от цяла Североизточна България.
Във прекрасния фолклорен състав на читалището има представители на няколко поколения:
Във Водица жътвата все още е сред най-значимите събития през годината и заради това местните му отдават специално внимание. Интерес към първата жътва тук има от доста медии, които идват да я отразят.
Вземете пример от Баба Марта и също посетете село Водица! 
Още снимки:
За десерт – един чудесен кадър от старите ленти – пред кафенето на Христо Сташев Керанаджията във Водица:
Как да стигнете?
Село Водица се намира в община Попово и е на 18 км западно от град Попово. Съвсем близо до селото минава Републикански път II-51 от град Бяла до град Попово.
Какво четем:
🔴 Параклисът на потопеното село🔴 Пътят на пренебрегнатия талант до Барселона
🔴 Еменски каньон и водопад Момин Скок
Източник: gotargo
Коментари
Последвайте ни във facebook!
