Най-известните царици на България


Много сме говорили и чели за великите ханове и царе на България, но доста по-малко знаем за техните половинки - дамите, които са били до мъжете си в славни и тежки дни.

Именно за тях разказа пред "Новинар" директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

До покръстването знаем много малко за съпругите на българските владетели. На практика нямаме информация за имената на нито една от жените на хановете. Всички, които се споменават като Пагане, Ахинора и т.н., са измислица. Единственото, което можем да кажем, е, че не са играли роля в политическия живот. Иначе древните писатели са щели да разкажат за това.

Най-важната им отговорност била да родят престолонаследника.

Едва в християнската епоха нещата се променят. След 865 г. първите мъже в държавата започват да се женят по политико-дипломатически причини с принцеси от други християнски държави, главно от Византия, Унгария, Сърбия и Влахия. Най-често

браковете се сключват с византийски принцеси

които трябва да докарат мир между двете държави и политически съюз срещу други страни.

Първата византийка, която е женена за български цар, е Ирина - съпруга на цар Петър. Тя се омъжва за него през 927 г. и наистина носи мир, както се превежда и името й. Ирина става символ на дълготрайните приятелски отношения между Византия и България, които траят цели 42 г. - нещо нечувано през Средновековието, когато войните избухват през 2-3 години, посочва Божидар Димитров.

"Това са три поколения българи, които са живели без война. Не случайно името цар Петър става символ на успешен български владетел", добави директорът на Националния исторически музей.

Именно заради това всеки, който вдига въстания срещу Византия, взима името Петър. Такъв е примерът с Константин Водин (1071 г.), Делян (1040 г.) и братята Асен и Теодор (Петър) (1185 г.).

Следващата византийска принцеса, която става българска царица, е съпругата на Константин Тих (1257-1277 г.). Тя се казва Мария, но отново приема името Ирина по причини, които вече са ясни. Мир обаче няма. Напротив, като зестра Константин Тих е трябвало вземе Южното Черноморие. Византия обаче отказала да му го предаде. Първоначално от Константинопол твърдели, че това ще се случи, когато тяхната принцеса роди престолонаследник. След като това се случило,

ромеите отново се отметнали и протакали

Цар Константин Тих бил принуден да води три войни за обещаните територии, които обаче завършват с неуспех. При последния опит е разбит при Ахтопол.

Цар Светослав Тертер (1300-1321 г.) пък се жени за византийката Теодора. Това е една от най-романтичните истории в българската държавна история. Двамата се запознали, когато той бил заложник в двореца в Константинопол и между тях пламнала любов. Теодора се оказала една от най-верните царици на България. Това потвърждава и фактът, че името й присъства във всички томници на българските царе, където са само най-заслужилите. Освен това народът много я обичал, защото се занимавала с благотворителност и давала много пари за бедните хора.

Интересен факт е, че тя всъщност е два пъти царица на България. След смъртта на Светослав Тертер и на престолонаследника - Георги II Тертер, българският трон останал без законен наследник. Византия веднага й предложила да се върне бързо в Константинопол, с което щяла да направи ситуацията в България наистина много сложна. Самата тя нямала права над престола, но докато била жива, за нея можел да се ожени аристократ, който автоматично ставал цар. Теодора останала вярна на нашата държава и се омъжила за болярина Михаил Шишман, с което възкачила на трона династията му. По този начин

запазила стабилността в България

за което народът й бил още по-благодарен.
Много често царете ни са си вземали и унгарски принцеси след 896 г., когато маджарите се установили в Панония. Подобен ход са предприели царете Гаврил Радомир, Иван Асен II и Иван Александър.

Последният е направил нещо немислимо за времето си. Развел се с Теодора Бесараб, дъщеря на войводата на Влашко, и се оженил за еврейката Сара, покръстена на Теодора ІІ. Малко хора знаят, че всъщност цар Иван Шишман е евреин, защото майка му е от такъв произход. Иван Александър срещнал Сара по улиците на столицата и не успял да устои на изкушението, защото тя била изключително красива. С развода си и последвалата сватба той загубил ценен съюзник в лицето на влашкия владетел.

Това не се оказало най-доброто държавно решение, защото по-късно му се наложило да раздели България на части, за да удовлетвори амбициите на първите синове от двете си съпруги. Иван Шишман бил определен за наследник на Търново, пренебрегвайки правата на родения преди него Иван-Срацимир, който оглавил Видинското царство. Така Иван Александър, в стремежа си да задоволи щенията на еврейката Сара-Теодора ІІ, сам извършил териториалната раздробеност на България и

създал условия за династични конфликти

които довели до упадък на неговата държава. Двамата царе имали еднакви права над престола. И вместо да ги помири, Иван Александър лекомислено им разделил царството на две, в резултат на което започнали да се карат още по-упорито и станали лесна плячка на турските завоеватели.

"Съществува мнение, което е тотално невярно в българската история - че византийските принцеси предавали нашите национални интереси. Нещо като агентура на Византия. Това е тотално невярно, даже е точно обратното. Тези принцеси, станали царкини, се борили за интересите на България много по-упорито от мъжете си. Това е така, защото осъзнавали, че тук са царици, равни на императриците.

Ако работят за Византия и провалят България, тяхната съдба в най-добрия случай ще е да са монахини или придворни дами. Затова повечето са пазили статута си и са служили вярно и са подтиквали мъжете си към действия, които да доведат към по-добро", заяви Божидар Димитров.

Второ, което е важно и трябва да се запомни, е че цариците по правило не е трябвало да се женят никога по любов, защото можели да нанесат много тежки поражения. Такъв е примерът с Иван Асен през 1236 г., когато сключва брак след смъртта на унгарката Анна Мария, дъщеря на унгарския крал Андраш II.

Той взема за жена пленницата Ирина, която пък е дъщеря на епирския деспот Теодор Комнин. Търновският патриарх Висарион, който стриктно се придържал към принципа на православието,

отказал да благослови съпружеската двойка

Иван Асен II не се поколебал и осъдил на смърт несговорчивия патриарх. От своя страна църквата отказала да признае царската титла на Ирина и причислила патриарх Висарион към числото на светиите.

В заключение можем да кажем, че единственият от българските царе, който се оженил по любов и това приключило щастливо, е Светослав Тертер. Той обаче имал голям късмет с великолепната Теодора, която остава в историята като една от любимите царици на народа.

Съвсем скоро от Националния исторически музей ще покажат златното копие на короната, която са носили българските първи дами от Второто българско царство. Тя ще бъде изработена от злато и скъпоценни камъни.

В музея вече може да бъде видяна короната на българските царе. Тя е копие на тази, която цар Калоян получава от папа Инокентий III през 1185 г. и е носена от всички негови наследници до падане под османска власт.


Какво четем:

🔴 Безсмъртие в дванадесети клас

🔴 Да снимаш пейзажи е призвание

🔴 Нина Рангелова с нов национален рекорд по плуване

Източник: Новинар



Коментари



горе