Да изчегъртаме актьора
Този текст някак го пишем заедно с актрисата Койна Русева. Нейна е историята.
Разказва ми я както актьор може да го направи – емоционално. Аз съм гласът и писачът.
Подреждам я във фрази. Това, което ни обединява – мен и Койна – е омерзението.
***
Трябва ти само монета. Трябва и някакво малко, твърдо пространство – колкото да сложиш листчето от националната лотария на него, че да ти е удобно да си провериш късмета. Остана само да си избереш кой от героите на сериала „Под прикритие“ да ти го донесе – Джаро, Иво, Косъма…
В нашия разказ, да кажем, избираш Бояна Василева – адвокатката на Джаро. Лицето й (реално това на Койна Русева, която я изигра) те гледа обещаващо от фиша. Можеш да откриеш печалбата си, когато… го изчегърташ. И започваш! Хващаш стотинката и ожесточено дращиш върху физиономията на Бояна/Койна. Премахваш окото, после част от косата, след това брадичката, накрая и другото око. Бояна/Койна изчезва. Под раздраната й физиономия се появява твоята печалба – някакви левчета или… пак лицето на Бояна/Койна. Ако е така, раздразнено го смачкваш и захвърляш в кошчето.
„Пу, тая никакъв късмет не ми донесе!“, си казваш и продължаваш да предизвикваш съдбата, изтривайки лицата на останалите герои. Или просто забравяш, теглиш една грозна и нередактирана и обобщаваш, че „само ни лъжат, за да ни вземат парите“.
Доза крайпътен хазарт, колело на късмета, някакъв модерен вариант на лунапарк с наградки, в който бързото потребление на популярни лица носи оборот. Национална лотария – насам, народе, насаааам, изчегъртай лице на актьор и провери шанса си! Само, който не участва, не печели!…
Може би дотук за много хора все още няма проблем. Какво толкова – някакви физиономии на герои от сериал, които служат като примамка за лотомечтателите! Актьори са – нали работата им е да си продават лицата на публиката?! Да захранват мечти. Да дават надежди. Да играят, каквото там им е казано. Днес рекламираш бира, утре – суджук, след това паста за зъби, ракия или мазило против хемероиди. Така един ден си лице на банка, после на бърз кредит, а след това – на хазарт. Такъв, какъвто е Националната лотария – законен, легитимен и добре калкулиран хазарт. Нали му плащат на „актьорчето“…
***
Актрисата Койна Русева, а предполагам и останалите й колеги, чиито лица стоят с имената на изиграните от тях герои върху фишовете за чегъртане, не получават хонорар за това. Така да се каже, понасят чегъртането напълно безплатно. Няма как да роптаят, защото системата е измислена в детайли. Когато са започвали снимки за продукцията „Под прикритие“, са подписали договори. В тях (поне в този на Койна Русева) се казва, че (перифразирам) образът на героинята й може да бъде използван в следващите десет години, както продуцентите намерят за добре. Актьорът не е юрист – мисли за образа си, не брои подводните камъни, в които може правосъдно да заседне. Затова и логично приема, че продуцентите не биха навредили на кариерата и имиджа му. Биха „намерили за добре“ единствено актьорите да участват активно в промотирането на сериала. Интервюта, допълнителни снимки, рекламни клипове, изяви пред различна публика, срещи, посещения на корпоративни събития, дори фланелки, тетрадки или постери с лицата на героите им. Обаче хазарт? Фиш и стотинка за изчегъртване…? Едва ли.
Докато слушам Койна, която пуши цигара от цигара и се опитва някак деликатно да ми обясни колко лично виновна се чувства пред публиката, защото „с лицето си ги подвеждам“, се питам колко далеч може да се разпростре това „както продуцентите намерят за добре“. Кое би било добре и кое – прекалено в собствените им глави и в изискванията за печалба? Къде е моралната норма за това да ползваш нечие популярно лице и къде пазарът започва да изглежда зловещо? Подходящо ли е например, пак така, в името на продукцията, продуктовото позициониране и рекламните договори, да спретнат едно панаирно стрелбище с физиономиите на известните в момента актьори от екрана, да раздадат по една пушка на народонаселението и то да започне да ги отстрелва за левче-кефче? И докато сачмите целят тенекиените лица, ще падат ли „наградки“ – плюшени кученца, ключодържатели, изкуствени мустаци и криви носове? В „намерено за добре“ може да влезе всичко, което носи някакви приходи. Защо не пепелници? Презервативи? Сапуни? Или пък тоалетна хартия с лика на героите? Да произведем направо тоалетни чинии с актьори – като топъл хляб ще вървят, особено покрай промоцията на следващия сезон! Пък и всеки влиза в тоалетната – представете си само колко пари ежедневно могат да се печелят – милиони! А?
***
За тези лотарийни фишчета, както и за всяко едно рекламно предметче или събитийце, някой някъде по веригата взима едни пари. От тези пари до актьорите, които ги вадят с популярността и лицата си, нищо не достига. Всъщност, те даже последни разбират, че народът масово ги чегърта с монети за награди. Нямат нито агенти, които да се грижат за имиджа им, нито достатъчно силна организация или синдикат, които да ги защитават от подобни практики. Пък за актьора лицето и името му са всичко – той с тях работи.
Актьорите, които приемаме за звезди, получават от продукциите само хонорари за участие. Парите са толкова скромни, че дори да напиша колко са, няма да ми повярвате. Макар и унизителни, за българските актьори тези суми са важни, защото средната заплата на актьор с двайсетгодишен стаж, в столичен театър, с все опита, популярността и ангажиментите му, е около 500 лв. Затова и повечето от тях няма да се осмелят да се възмутят публично нито от хонорарите, нито от продуцентите и тяхното както-намерят-за-добре. Вечерта ще пият по една водка, ще преживяват унижението пред приятели, а на другия ден… пак така. Нали са артисти.
„Не знам какво да кажа на младите си колеги и на децата си“, казва ми Койна.
Познавам я от студентските години. Актриса с хигиена на душата и работата си. Почтен човек. Отказва жълти интервюта, не влиза в риалити формати и държи да играе в проекти, които я палят. Отказва да рекламира кренвирши, въпреки добрия хонорар, защото в живота не яде месо и рекламата би била фалшива. Знам, че има още такива актьори като нея. За тях ни пука – на мен и на Койна.
Тя разбира от актьорлък, аз – от писане на истории. С тези си умения си изкарваме хляба в страна, в която нито интелектуалната собственост има някаква стойност и защита, нито личният морал е достатъчно стабилен, за да я пази без законова заплаха. Тук всеки може да си присвои всичко, стига то да носи пари, на когото е преценено, че трябва. Трябва да печели продукцията, за да печели телевизията. Толкоз. Актьорите са бурмите и болтовете, които правят машината да тръгне. Това следва да им е достатъчно. Нищо лично, просто бизнес. Какво? Изкуството ли? Айде стига лигавщини – отлага се за друг път!
***
След ден-два е 24 май. Празникът на духовността и културата. И на артистите, които ги пренасят през времето с таланта си. Убедена съм, че това е, което ще остане.
Пък тези, които превръщат актьорските лица в лотарийни фишове, които студено и по бизнес обмислено са готови да ги използват по най-бездушевния начин, времето ще ги изтрие. Със същата стотинка, в името на която се играе тази грозна игра. И с пустота, и забрава като печалба.
Какво четем:
🔴 Българите вдигат въстание срещу десятъка🔴 Стоичков. Истинският.
🔴 Не е работа да си търсиш работа
Източник: Площад Славейков
Коментари
Последвайте ни във facebook!
