По – добре с Тато отколкото с НАТО
Спомням си трабантчето на Соломон Паси. С него той повози дори съмнителното височество
на Симеон Сакскобурготски. Предполагам, че пак с това немско возило, неуморно
е обикалял, търсейки съмишленици за основаването на Атлантическия клуб, през 1991
г. . Но какво значи тук някаква си личност? Дали щеше да е трабанта на бъдещият
външен министър, в кабинета на царя – премиер, или мерцедеса на някой мастит псевдодемократ,
или пък опела на някой успял млад мъж, няма такова значение. Все нещо трябваше да ни вкара в Северноатлантическия договор.
До февруари 1991 г., България официално се води члена на ОВД (Организация на
Варшавския договор). Официалното закриване на този военен съюз е на 31 март 1991
г.. Създаден от страните, изграждащи т.нар. Източен блок, след икономическата
капитулация на единственият му крепител – Съветският съюз, те получават изричното
позволение на Михаил Горбачов да извършат необходимите промени, за да станат членове
на НАТО още през 1988 г. . Разбира се скоростта на присъединяване намалява в посока Запад – Изток. Унгария,
Чехия и Полша, поставят своите подписи през 1999 г., докато Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия ги последват през март-април 2004 г. .
29 март 2004 година, е датата на която Република България, влива своята армия в редиците на най – големия военен алианс в историята.
Точно 13 години, страната ни има възможност да бъде независима във военно отношение.
Към днешна дата умираме да търсим негативите от тези външнополитически ходове, но нека помислим какво друго бихме могли да направим?
Варшавският договор умира безвъзвратно, като изкуствено създадената коалиция,
между културно (а от там и политически) различни държави, се изпарява без остатък
и без никакви шансове за възстановяване. Една първоаприлска шега през 1996 г.,
го възкресява за няколко часа, но възможностите за нещо повече са нулеви. Истината е, че нищо не свързва държави, с преобладаващо католическо население, ползващи латиница, бивши
части на западни империи и мразещи Русия, със страни, които са православни, пишещи
на кирилица и с неадекватно голямо количество русофили сред населението си. Никаква причина няма Чехия и Словакия (примерно) да защитават в един съюз страна,
която първа изразява готовност да изпрати войски при потушаването на Пражката
пролет (Народна република България). Съществуването на това обединение се основава
на страха от Кремъл. Логично, веднага след разпадането му, първи към НАТО се присъединяват
тези държави, които само моливчетата в ръцете на Чърчил, Рузвелт и Сталин, поставят
в съветската сфера на влияние.
Така България остава самичка. Можеше ли да се защитаваме със собствени сили тогава?
Нека погледнем въоръжените сили на нашите съседки (а според някои източници и потенциални врагове) Турция и Югославия.
Със своите 647 993 души в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора в НАТО след тази на САЩ. Полупрофесионална. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст, доброволци от 18г., жените – на нестроеви, медицински, тилови и щабни длъжности. Срокът е от 6 до 15 месеца според образованието. След уволнението им до 45 годишна възраст са военнозадължени. На мобилизация подлежат всички мъже на възраст от 16 до 60г. и жени възраст от 20 до 45 години. Запасният резерв 3 000 000 мъже. При тази численост не мисля, че е нужно дори да цитирам въоръжението, с което разполагат. Близо седемстотин хиляди души, дори въоръжени с тояги, биха се справил с повечето държави по света, така че, ако в периода на социализма не сме били част от въоръжените сили на СССР, при желание на южната ни съседка, щяхме да сме един крайдунавски вилает.
Западните ни съседи, имат сила съпоставима с нашата. 140 000 души на активна
военна служба и над 1 000 000 души в резерва.
От чисто практическа гледна точка, лично защитавам тезата, че страната ни прави изключително мъдър избор, като поглежда на Запад, не само военно, но и икономически и политически.
Искам обаче да изтъкна две съображения, които остават в противовес на горното ми мнение:
Начинът по, който подготвихме армията си за членството й в НАТО е повече от скандален.
Унищоженото годно оръжие, бруталните съкращения, пълната отмяна на военното обучение…Кому
беше нужно? Не можеше ли с една боя руските рекети да станат натовски? Не можеше
ли да се намери някаква форма, под която младите хора да придобият представа какво
да правят в случай на военен конфликт? Или просто бързахме да ударим историческата
парафа, за да може някой политик да влезе в историята?
Освен това, въпросът има и морална гледна точка.
В заключение искам да направя следното призив към нашите политици.
Господа,
не мислете, че равноправното членство в една организация, означава автоматично снемане на отговорност за страната ни на национално равнище. Сигурността се гарантира от участието във съюзи, но суверенитета се пази индивидуално.
Автор: Стоян Гълъбов
Какво четем:
🔴 Борисов към българите в Истанбул: Гордея се, че съм българин, един от вас!🔴 Български алпинисти покориха осемхилядник
🔴 5-годишен шофьор на минимосквич обра точките на събора на трабантите (СНИМКИ)
Източник: socbg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
