Житие - Кирил и Методий променили Европа


Глаголицата е първата славянска азбука. Названието й идва от думата глаголь. Това название е засвидетелствано късно в Хърватските глаголически паметници. Според изследователите е възможно старото название на азбуката да е било "кирилица" по името на нейния създател - св. Константин - Кирил Философ.
С глаголица са написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които светите братя и техните ученици са разпространявали християнството в Моравия и Панония през IX в. На нея са написани първите славянски оригинални произведения. С тази азбука се е пишело във всички книжовни средища и центрове в периода от X до XI в.
Кирилицата е втората славянска азбука, тя се е появила заедно с глаголицата, а през XII в. започва постепенно да я измества. В основата на тази нова азбука е гръцкото уникално писмо.
Преводът на Свещеното писание на славянски език бележи началото на славянската книжнина и е много важен исторически, културен и литературен феномен за българското общество. Недостатъчното проучване на библейските ръкописи от Стария и Новия завет, разминаването на литературно-историческите известия с лингвистично-текстологичните изследвания са част от причините за съществуването на различни, често пъти противоречиви и взаимно изключващи се хипотези относно времето на превод и редакция на отделните библейски книги, тяхната атрибуция и локализация, както и използваните гръцки образци. Сведения за първите преводи на св. св. Кирил и Методий намираме в тяхното житие. Езикът на този превод има различни наименования. Преди да заминат за Моравия, светите Братя владеят основно само езика на българските славяни в Солун. В книжовните си трудове просветителите на Моравия и Панония закономерно включват и моравизми и панонизми.

На 24 май обръщаме поглед към едно от нещата, които ни обединяват като народ - писмеността. Чисто етимологически това е система от знаци, предназначена за представянето на езици в писмена форма. Писмеността включва набор от знаци или символи, както и правилата за тяхното използване. Но зад създаването на писмеността стоят Боговдъхновени автори, като светите Солунски братя Кирил и Методий.
Св. Св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата през 9 век. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица.
Светите братя са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията - Свещеното Писание, на старобългарски език и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли.
Братята са родени в Солун. Те са деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария.
Св. Методий е големият брат в семейството и е роден през 815 година, а  Константин е най-малкият сред седемте сина. Роден е през 827 година и чак към края на живота си в Рим приема името Кирил.
Баща им умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо - логотет Теоктист, който е влиятелна личност в Империята, главен министър и регент на Михаил III и с другия регент Варда разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа.
Св. Константин още при първоначалното си образование в Солун показва склонност към философията и поезията. Талантът му и духовните му интереси са забелязани и оценени и през 843 г. Константин започва да учи в Магнаурската школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия. По време на следването си младият мъж е забелязан и от цариградските управляващи и Патриаршията. Те не остават доволни от самоволното му замонашване след завършване на университета в един от манастирите около Босфора или Мраморно море и бързо го привличат на свое разположение в Цариград. Константин владее на високо ниво старославянски, гръцки, латински, еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската мисия по време на престоя си в Херсон и дори пише граматика за него), ползва сирийски и арабски, вероятно придобива познания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици.
Съставители на славянската писменост и книжовност са двамата братя св. Кирил и Методий, те направили и първите преводи на Свещеното Писание, предназначени за славяните.
Писмеността на славянските народи се появява в края на IX в. До този момент на територията на тогавашна България са се използвали латинския и гръцкия език. Според занимаващите се с славянската писменост в нея влизат две различни по рода си азбуки.
Преводът, направен от светите Братя, има изключително голямо значение както за българския, така и за всички останали славянски народи. Но, за да бъдат християнизирани славяните, е трябвало да бъде направен основен превод поне на евангелието. Св. Св. Кирил и Методий започват велика мисия, приемат послушанието, дадено им от Константинополската Патриаршия.
Преводът, който направили, не бил приет радушно особено от немско - латинското духовенство. Представители на клира започнали да хулят и отричат славянското богослужение и писмо. Смятали го за еретическо, гонели създателите и проповедниците. Тогава била разпространена теория, според която Бог следвало да бъде славен само на три езика: еврейски, гръцки и латински, които се смятали единствено за свети и боговдъхновени.
Двамата братя се противопоставили на тази теория, "съкрушили я, както с логически аргументи и доводи от културната история на народите, така и с подходящи текстове от Свещеното Писание", се казва в житието им.
Славянският език, а и писменост, били утвърдени от папа АдрианII, той приел книгите, написани на славянски, осветил ги и ги положил в църквата Св. Дева Мария. Въпреки че папата признал и утвърдил славянския като език достоен, на който може да се слави и прославя Бог, привържениците на триезичната теория не преставали до създават напрежение. Светите Братя обаче спечелили благоволението на папата и той проклел с църковно отлъчване всички, които хулели славянската писменост. Обявил ги за триезичници.
Така славянската азбука и писменост били вече официално утвърдени и с църковно благословение. Този знак за съпричастност от страна на папата помогнал на светите Братя да развият още повече преводаческата си дейност. След като превели Псалтира, Евангелието и Апостола, Св. Методий се изправил пред трудната задача да преведе цялото Свещено Писание.
В славянска Рус били направени няколко рецензии на превода на Свещеното Писание от Светите Братя. Първата е от XV в., дело на Епископа на Новгород Генадий, за това и тя се нарича Генадиева рецензия.
Делото на светите Братя Кирил и Методий е оставило огромна следа в историята не само на българския народ, но и на цяла Европа и света. Преводът на св. Писание на славянски език и писмо се нарежда до древните преводи на гръцки -аSeptuagintaаи на латински -аVulgata. Този превод е дал тласък за по нататъшното развитие на всички славянски народи. Историята ясно показва, че благодарение на светите Братя и техните ученици, славянските народи достигнали до Христос и били християнизирани. Благодарение на тях България достигнала и своя Златен век, по време на който били превеждани и преписвани множество книги, сред които Свещеното Писание и Словата на Св. Отци на Църквата.

Ангел Карадаков


Какво четем:

🔴 Аз съм учител в България

🔴 ПОЛЕТ НАД БЪЛГАРИЯ

🔴 Притча за сляпата майчина любов

Източник: Стандарт



Коментари



горе