Б.Димитрoв: Мaкедoния пoвечe oт 40 г. e билa бългaрскa, кoгатo цaр Бoрис e кръстeн, зaтовa сa нeвeрни твърдeниятa, чe Рaвeн e бил бaзa нa бългaрскo нaстъплeниe
Македония повече от 40 г. е била българска, когато цар Борис е кръстен, за това
не може да се смята, че Равен е бил база на българско настъпление. Това каза в
интервю за Агенция „Фокус”историкът и директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров,
във връзка с отбелязването на 24 -Ден на българската просвета и култура и на славянската
писменост. Историкът поясни, че цялата мисия на светите братя Кирил и Методий
е работила за българският цар Борис. „Цар Борис I очевидно е изявил желание да
приеме християнството, но е заявил директно на византийския император, че това
не би могъл да направи, ако религията се изповядва дълго време на гръцкия език
т.е. българският народ не би оцелял и би настъпила ерозия, ако цялата административна,
църковна и светска машина пишат на гръцки език. Те са били изпратени в долината
на река Брегалница, което днес са полетата около Кочани и Щип. Там двамата братя,
в течение на известно време са успели да покръстят с успех 54 000 българи”, обясни
директорът на НИМ. Според проф. Димитров, двамата братя са покръстили българският
цар през IX век в град Равен. „Разбира се, липсата на такъв град открит по археологически
път караше много дълго учените да казват, че това наистина е легенда, но македонските
археолози, покрай многото си дивотии направиха и нещо хубаво-взеха, че откриха
град Равен и поразкопаха. Автора на разкопките, проф. Иван Микулчич от скопския
университет, директно заявява: „Това е една малка, в устройствен план, Плиска”.
Разбира се прибавя и жлъчните думи, че това е базата за българското настъпление
към останалите части на Македония - дрън-дрън. Македония повече от 40 години е
била българска по времето, когато цар Борис е кръстен”, посочи още той, като коментира,
че покръстването на Борис е било от голямо значение. Историкът заяви, че това
е придавало важно значение и за това е трябвало да стане в столицата Плиска, в
присъствието на византийския император или близки до него. „Що се отнася до азбуката,
Борис не е искал да бъде просто християнин и това си личи от самото начало. От
начало е искал българският народ да бъде християнски, но да го проповядва на собственият
си език. След това амбициите му се разширяват. Той правилно е преценил, че близо
40% от населението на Европа е славянско и че това би могло да бъде зона на влияние
в България. Как тя би могла да се установи? Естествено, по най-простия начин -
чрез старобългарската писменост”, каза той и посочи, че за тази цел е използвал
петимата ученици на Кирил и Методий, с които е разполагал. „Борис е решил да предприеме
едно колосално предприятие, което е струвало много пари и усилия на българската
държава, но само така то би могло да успее”, коментира още проф. Божидар Димитров.
Росен ГЕОРГИЕВ
Какво четем:
🔴 Спомени от соца: Отидох на абитурентския си бал с трамвая🔴 Колорита на българския език
🔴 Да си вземем от Албания мощите на Ангеларий и Горазд!
Източник: Фокус