Нешка Робева: Снех от себе си вината за издънката с Бареков


На 26 май Нешка Робева навършва 70 години. Възпитаничките на легендарната треньорка по художествена гимнастика са завоювали над 300 златни, сребърни и бронзови медала от олимпийски, световни и европейски първенства. Покрай създаването на поколението на златните момичета тръгва рефренът „Нешка няма грешка". През 2000 г. Робева създава трупа „Нешанъл арт", с която да представя съвременна интерпретация на българския и балканския фолклор. Навръх юбилея си треньорката направи своеобразна изповед пред „Всеки ден" - за скандала с ордена „Стара планина", който тя отказа, за своите триумфи и грешки, за бъдещите си планове.

Госпожо Робева, как ще отбележите 70-ия си юбилей и чувствате ли се щастлива?

Кой е щастлив, че навършва 70?! (Смее се.) Това си е доста и аз благодаря на съдбата и на Бог, че ми даде такъв живот и че имам възможност да бъда активна, да работя, да се чувствам жива и полезна. Рожденият ми ден съвпада със Световната купа по художествена гимнастика в София, чийто домакин е федерацията по художествена гимнастика. Илиана Раева, която е моя ученичка и председател на федерацията, направи жест, за което не мога да не съм й благодарна. Тя ще събере колегите, които идват на Световната купа, и ще се почерпим. Не съм мислила за друго тържество.

Подсещате ме, че трябва да поканя някъде семейството си, но аз нямам навика да празнувам. Винаги на този ден съм била на турнир. Помня 40-ия си рожден ден, защото в Япония организаторите винаги го отбелязваха и ми поднасяха подарък, и в този момент, когато ми го поднасяха, стана силно земетресение. Това беше катастрофалният трус и цунамито в Акита през 1986 г. Беше жестоко!

Огорчена ли сте от спора в правителството дали заслужавате орден „Стара планина" за постижения в културата? В крайна сметка вие обявихте в писмо, че връщате отличието, което кабинетът предложи на президента Плевнелиев да ви връчи.

Не бих била толкова огорчена, ако все повече не се потвърждават някои мои предположения. След моя отказ в публичното пространство последва дискусия, която бе безкрайно недостойна, грозна, и интуицията ми е подсказала правилното решение. Не съм мнителен човек, за да предполагам някакви сценарии, но това, което се случи по-късно и нападките в медиите на министър Бъчварова, нейните грозни внушения ме карат да мисля, че правилно съм постъпила. Не съм огорчена. От какво да бъда огорчена? Не отличията определят отношението на един човек към неговата работа, защото аз си върша работата.

Разбрахте ли кои са представителите на инициативния комитет, който е изпратил предложението за отличието до Министерството на културата?

Ще трябва да разследвам случая, за да разбера кои са тези смелчаци, но явно са хора от културата, свързани с танцовото изкуство, които знаят какво правя в тази област. На всяка цена трябва да разследвам и даже ще си наема детектив. (Смее се.) Тези подхвърляния целят да покажат, че сама съм си организирала предложението за орден „Стара планина". Но аз все пак уважавам достатъчно нашите министри, пък дори и техните сътрудници, които пишат в интернет и които наричаме тролове. Именно тях аз нарекох в откритото си писмо безлични и хрантутници.

Аз бях във Висшия партиен съвет на БСП, ако съм искала да си организирам такъв орден, нима нямаше да го направя?! От 1993 до 1996 г. ние имахме всички златни световни, европейски отличия, вице олимпийски шампиони. Как нямаше да подскажа на партийните си другари: „Вие няма ли да ми дадете един орден?", та ще чакам правителството на ГЕРБ и да стана на 70 години и да си го организирам. Това е обидно и плиткоумно.

Коя е последната награда, дадена ви по времето на Тодор Живков?

Откакто през 1987 г. гласувах в Народното събрание „против" закона за новото териториално деление и влязох в Комитета за защита на Русе и в „Екогласност", не съм получавала държавна награда. Не бях повишавана и в длъжност, макар че си имаше правилник. Най-големият успех на българската художествена гимнастика беше на световното във Варна през 1987 г. Тогава беше забранено на всички медии да споменават моето име и имената на хората от екипа ни.

Нека настоящите министри знаят, че тогава бях в пленума на Комитета по култура и за да не хабят време и да обясняват защо не трябва да присъствам на този пленум, ме бяха включили в списъка на мъртвите, т.е. починалите не се канят на пленум. Иначе преди 1987 г. съм получила всички възможни награди - и герой на социалистическия труд. Радвам се на това звание и държа на него, защото за разлика от някои съвременни ордени онзи не беше девалвирал. Не ме интересува кой какво ще каже за мен. На 70 години имам право да кажа, че за мен най-голямата награда е любовта на моя народ. И това е най-голямото доказателство, че съм свършила нещо за него. Непрекъснато съм сред хората. Преди да си простя аз издънката с Бареков (признавам, трудно беше), хората вече ме спираха по улиците и ми казваха, че трябва да забравя и че всеки греши. Те ме подкрепяха.

Споделяли сте, че Ванга ви е съветвала да не се занимавате с политика. В този смисъл пренебрегнахте ли този неин съвет чрез участието си в широкото ръководство на БСП и след това с подкрепата ви за проекта на Бареков „България без цензура"?

На нас ни се дава правото на свободен избор и това е най-страшното. Имаш свободата да прецениш и да избереш. Да, леля Ванга ме е предупреждавала да не се занимавам с политика. Тя казваше: „Владика в пола виждала ли си?". Ванга говореше по принцип за жените и политиката. Нейните съвети понякога бяха под формата на шега. Но в този смисъл съм пренебрегнала този неин съвет и съм взела това решение самостоятелно, без съвет на никого.

Във Фейсбук вицепремиерът Румяна Бъчварова обясни, че не знае защо никой не ви е предложил за орден за безспорните ви заслуги към българския спорт. Тя добави и че никой от инициативния комитет не се е обозначил. „Ако критерият за духовност и човешка висота е да познаваш Ванга и говориш от нейно име дори и след смъртта й или да си бил на сцената редом до Николай Бареков, за да облъчваш дошлите да гледат танц с най-пошлата политика в последните години, аз нямам нищо общо с такава духовност. По този критерий предпочитам да съм бездуховна", написа още Бъчварова. Как ще коментирате?

Ако до този момент съм се чувствала виновна, то откакто правителството нарече хората, влезли в парламента с листата на Николай Бареков „национално отговорни" и ги взе като своя патерица, то вече снех от себе си чувството за вина. Докато мен могат да ме обвинят, че съм го подкрепила, то тези хора са носители на тази пошла политика, както я нарича министър Бъчварова.

Но тази политика стана пошла, след като те излъгаха хората със своята прекрасна програма. И когато точно с тази пошла политика те крепят правителството и постовете на тези министри, аз мисля, че те най-малко трябва да се засрамят. Аз се отрекох от Бареков в момента, в който той се предложи на ГЕРБ. Аз не се отрекох от програмата му, която беше силна. Но сега хората, които той вкара в парламента, станаха национални спасители.

Не е тайна, че сте един от острите критици на Росен Плевнелиев. Изненадана ли сте, че той отказа да се кандидатира за втори мандат?

Отказаха го. Такива хора като него не се отказват. Аз не симпатизирам на неговата политика на сервилност, която той проявява в определени случаи, на липсата му на всякакво чувство за достойнство и справедливост, особено в отношението му към Русия. Не може на 3 март да изброяваш участниците в Освободителната война и да не съобщиш участието на руските войски. Костите на една голяма част от тях почиват в България. Не може руският войн, които е загинал тогава за свободата на своя брат християнин, да бъде поставен редом до имперските въжделения на своите тогавашни политици. Аз съм срещу това. Но когато Плевнелиев предлага разумни решения, когато той наложи вето срещу това безумие, което стана с Изборния кодекс, аз не мога да не го подкрепя.

Бяхте един от активните членове на Висшия съвет на БСП и депутат от партията, а след това се разграничихте от нея, разочарована, че БСП не води социална, лява политика. Сега БСП има нов лидер - Корнелия Нинова, която обяви курс към завой наляво. Ако това се случи, ще подкрепяте ли по-активно червената партия?

Ще подкрепям всяка политика и действие на правителство или партия, без значение какъв цвят имат, ако според моите виждания преценявам, че то е полезно за хората и за държавата. Много се надявам Корнелия Нинова да изведе БСП от ъгъла на политическия живот, в който бившите ръководители на партията я навряха. Корнелия е волева жена. Дори да е била подкрепена от олигарси, тя може да надмогне това и, ако го направи, ще има огромната заслуга да възроди БСП и да даде нова надежда на хората, че в България наистина има социална партия, има партия, чието ръководство не мисли само за собствения си интерес. Виждам много жени в политиката, които са срам. Акълът на жената не е толкова дълбок, колкото е косата й. Но смятам, че Корнелия не е от тези жени.

През последните 16 години се отдадохте на танца, поставихте няколко спектакъла, в основата на които беше балканският фолклор. Защо се обърнахте към това сценично изкуство и какво ви дава то?

Аз съм завършила хореография и благодаря на моите учители, които ми дадоха тази дълбока любов към традицията. В началото на демокрацията се наложи една чалга култура, започна чалгаризацията и имаше огромна опасност фолклорът, истинската традиционна култура да се претопи в някакви подобия. Преди 16 години, връщайки се в моето детство, си спомних какво беше моето отношение към народната музика и потърсих начин да представя тази традиционна култура така, че да задържи вниманието на младия човек, да му покажем, че тя е непреходна. Тя никога не е била модна, но тя е стабилна и присъства в творчеството на най-големите творци. Радвам се, че мои ученици поставиха началото на школите по народни танци. Радва ме, че все повече млади хора присъстват на нашите концерти.

Над какво работите в момента?

Замислила съм тази есен да се простя с публиката и само Бог ще реши дали завинаги, или за известно време. Вече не съм в състояние да пътувам, да организирам. Нашата трупа се самоиздържа. Не бих искала децата, с които работя, да работят за стотинки. Не мога да им осигурявам достатъчно. Ако е рекъл Господ, последният ми проект да бъде началото на една школа за български талантливи деца, която по-късно да прерасне в колеж. Тази школа трябва да помага не само на деца, които могат да плащат, но и на тези безкрайно много млади хора, които поради прекрасния либерален модел не могат да помислят за някакво образование. Убедена съм, че ще намеря съмишленици. Българинът и българският бизнес разбират, че ако има добро име България, то се дължи на таланта. Ето вижте Поли Генова, големите ни спортисти, цигуларите Минчо Минчев и Васко Василев и много други. Когато България се споменава с добро, и бизнесът печели.

Съжалявате ли за някои ваши методи като треньор в миналото? Някои гимнастички са ви обвинявали във физическо насилие.

Категорично отказвам да се говори за методите по този начин. Да, имало е случаи, но това са били редки случаи, когато съм изригвала, имало е случаи, когато съм удряла. Но това не е било по никакъв начин, защото някой не иска да тренира или не изпълнява нещо. То е било в редки моменти на ярост. Съжалявам, разбира се, че съм изригвала. Но да се говори, че това е методика, не бива. През залата преминаха много талантливи момичета, много от тях не можаха да издържат и се отказаха. Една от тях не може да каже, че е била наказана за това, че се отказва, или че е била репресирана, или пък насилвана. Една част от тях работят и сега в залата.

Повечето от моите момичета са около мен. Рождения ден го организира Илиана Раева, не аз. И там ще бъдат почти всички момичета, които са тук. Моите момичета са по цял свят и предават българската школа. В много случаи на улицата ме спират жени, които съм учила като деца. Те ми благодарят. Не бива да се хвърля сянка върху това, което съм правила, защото не насилието беше водещо в тези резултати, а талантът и най-вече вярата, че те правят нещо за страната.

Каква сте извън работата, как разпускате, имате ли време за себе си?

Преди да гръмне историята с ордена, се бях изолирала, за да съхраня себе си, да получа това равновесие, което е предпоставка към по-спокойна работа. Най-вече разпускам в градината на къщата си в Трудовец. Контактът с природата е изключителен. Мога даже да се похваля с чудото, което се случи - цвете, което не беше цъфтяло 15 години, преди дни разцъфна и аз си казах: „Това е цяло чудо!". Спомням си подигравките срещу Иван Костов, че си говорел с теменужките. Да, контактът с природата пречиства. Освен това не влизам в интернет. Боже мой, страшно е да се потопиш в тази клоака. Забранила съм си и не изпитвам никакъв интерес. Най-много ме разтоварват децата. Имам голямото щастие да работя с деца, да бъда сред тях. За мен е голямо щастие, когато, влизайки в залата, те тичат и се гушкат в краката ми, защото те са толкова големи.

Защо отказвахте поканите да работите за дълго време в чужбина?

Винаги съм имала покани и сега ги имам. За мен няма нищо по-естествено от това да откажа. Много отдавна съм осъзнала, че моята дейност и това, което мога да правя, и това, което ми се дава да правя, е предназначено за България. Дълго време съм отсъствала. Даже по време на един двумесечен лагер в чужбина всеки ден сме зачерквали всеки минал ден и сме брояли дните, които ни остават да се върнем в България. Тук се чувствам така, както никъде другаде не бих могла да се чувствам. Помагала съм на всички - на Япония, на САЩ. Имам Почетният знак на Детройт, защото там създадох школа. Имам грамоти от много държави, където съм провеждала курсове и съм помагала за изграждане на школите. Това за мен е радост, но да остана там - не мога. Просто не мога! Аз обичам България!


Какво четем:

🔴 Кубрат Пулев не изключва възможността да влезе в политиката

🔴 Доплащаме 60 ст. за стар билет за градския транспорт

🔴 Близначки с рокли като български носии бяха номер 1 днес пред Тримонциум

Източник: Всекиден



Коментари



горе