Сладкогласни дечица с червени чорапки обърнаха политиката вместо дипломатите



Лятото на 1967 г. Българският детски радиохор с диригент Христо Недялков е на турне в Страната на изгряващото слънце. Провеждат се 35 концерта: четири са в Токио, а останалите в почти всички по-големи градове на Япония.

Премиерният концерт в голямата токийска зала “Хосей Ненкин Хол” е записан и излъчен по японската телевизия, заснети са и два по-малки телевизионни филма, направени са десетки преки телевизионни предавания... Организаторите с изненада отбелязват, че отзивите, снимките и рецензиите за това турне са в пъти повече, отколкото за който и да е чужд състав. В статия във в. “Йомиури” (Токио) музикалният критик Масааки Нива пише: “Досега България беше сравнително непозната на японския народ и почти несвързана с живота на японците страна. Самият автор на тази статия познаваше България само от конфитюра, който се поднася на обедната трапеза, и имаше мъглява представа за България като за недоразвита земеделска страна”.

За огромния успех на българския хор в Япония през първото му посещение там има принос един възрастен, побелял мъж, когото сънародниците му добре познават, проф. Шигеоши Мацумае - виден японски учен, политик и общественик. Благодарение на широката реклама, която той организира предварително, всички билети за концертите са разпродадени и залите (от 2 хил. до 5 хил. места) са пълни. Много повече - през дните на турнето проф. Шигеоши Мацумае изоставя работата си и придружава хора, като преди началото на всеки концерт в 10-15-минутна реч запознава японската публика с родината на малките артисти, с факти и данни за нейната история и култура. Но защо проф. Мацумае е запленен от нашите сладкогласни дечица с червени чорапки и бродирани блузки? И защо Христо Недялков във всички свои интервюта го нарича възторжено “гений”? Защо българското правителство, иначе доста предпазливо (в онези времена!) към чужденците от “другия лагер”, го награждава с ордените “13 века България” (1989 г.) и “Мадарски конник” I степен (1971 г.), а Софийският университет го удостоява с почетната титла ”доктор хонорис кауза”? Дори и днес, от дистанцията на времето,

тази история изглежда невероятна

Проф. Шигеоши Мацумае е известен с това, че през първата половина на м.в. (30-те -50-те години) дава идеята, реализирана впоследствие, за телекомуникационен кабел между континентите, положен на дъното на океаните. Той е лидер на социалдемократическата партия, дългогодишен депутат в Долната камара на японския парламент, министър на пощите и съобщенията.

По време на активната си политическа дейност Мацумае участва в създаването на Агенцията за наука и технологии към японското правителство и съдейства за изготвянето на Закона за използване на атомната енергия. Той е първоосновател на Японската културна асоциация и в качеството си на неин дългогодишен президент работи усилено за разширяването на контактите в областта на науката, образованието и културата със страните от “лагера”.


Проф. Шигеоши Мацумае раздава подаръци на децата от хора

Редом със своята политическа и научна дейност той е създател и президент на Токайската образователна система, като влага в нея лични средства. Отначало открива частно училище в собствената си къща в околностите на Токио. По-късно открива негов клон в гр. Шимидзу, което предхожда днешния университет “Токай”.

С годините и благодарение на упорството и усилията му Токайската образователна система се разраства като комплекс от три университета, три колежа, двадесет и пет училища, пет детски градини, двадесет и пет изследователски институти и учебни центрове, три университетски болници, Европейски център и колеж в Дания, Център за традиционни японски спортове в Австралия, Тихоокеански център в Хонолулу, издателство, учебен кораб и др. Освен това проф. Мацумае е и меломан, и поет...

Как през 1966 г. при една от своите обиколки по света

този удивителен човек се озовава в България,

е също една фантастична история, за пръв път я изважда от архивите преди време Евгений Кандиларов, д-р по история, в книгата си “България и Япония, от Студената война към ХХI век”. Най-общо казано, проф. Мацумае обикаля света да търси европейски детски хорове, защото в Япония има интерес към това ново за тях изкуство, търсят се най-добрите, за да се учат от тях! В своята мемоарна книга “Двадесет години от моята лична дипломация” професорът ще обясни: “Обичам музиката. На музика учим и нашите деца и студенти в университета “Токай”. Но това, което чух в България в изпълнение на тези малки певци, никъде по света не бях слушал. Като хорово изпълнение то бе толкова съвършено, че дори се усъмних във възприятията си... Слушайки и гледайки тези деца, дойде спонтанната ми реакция да ги поканя в моята страна...”

Японецът, който не вярва на ушите си и навярно допуска, че в цялата тази работа, казано по нашенски, има някаква шашма, се влюбва в Детския радиохор. И отваря сърцето си за всичко българско. И не само сърцето си, но и университета си, и възможностите си да организира, поощрява и стимулира всякакъв културен, икономически и търговски обмен: ”Сред хористите се появиха и такива, които желаеха да изучават японска наука и култура. Щастлив бях да ги поканя да учат в моя университет “Токай”. След като проф. Мацумае подписва споразумение между своя университет и България за културен обмен и сътрудничество,

десетки български младежи учат и специализират в Япония

- предимно в областта на инженерните и естествените науки, океанографията и медицината. Учредена е Асоциация на българите, завършили Токайския университет.

Благодарение на неговото съдействие година след първото турне детският радиохор е отново поканен, а десет месеца след второто е поканен на “бис турне”. До 2008 г. тези турнета достигат своеобразен рекорд - 18! Цели 500 концерта в 150 града! Нито един професионален музикален състав от Европа не е бил толкова пъти в тази страна.

През 1995 г. с указ на японския император диригентът на Детския радиохор

Христо Недялков получава най-високия орден за чужденци - “Орден на святото съкровище ”Златни лъчи” с розетка,

а през 1996 г. е провъзгласен за Почетен гост на престижния университет “Токай”. Нечуван прецедент - в учебниците по музика на японските деца влизат задължително шест песни от репертоара на хора! Едната от тях е любимата и на българските деца “Над смълчаните полета пеят медени звънчета...” на Христо Недялков, както и “Лека нощ” на Парашкев Хаджиев, преведена от сина на проф. Мацумае.

За много от обикновените японци още след първото турне България не е вече страната само на конфитюра и киселото мляко, а и на детския радиохор, на ангелските гласове. Самите български дипломатически представители в Токио правят признанието, че това, което постига радиохорът с двумесечното си първо турне - за издигане авторитета на българската държава - “посолството не би достигнало даже и с дългогодишни големи усилия”.

Оттук нататък нещата се случват като при пропукването на бент - отначало малки струйки, после потоци, после руква изведнъж неудържимата вода. Разменят се изложби, филми, превеждат се книги, летят музиканти и танцьори и в двете посоки...
Докато през 1970 г. на Световното изложение “ЕКСПО 70” в Осака пристига наша правителствена делегация, начело с председателя на Министерския съвет Тодор Живков. Това, което нашият държавен и партиен ръководител вижда, чува и проумява през дните на посещението си там, има за резултат шокиращо преосмисляне на социалистическата действителност, възможности, перспективи... Почва т.нар. по-късно “златно десетилетие” на българо-японските отношения, в което се градят грандиозни планове и се слага начало на начинания, които биха преобразили България.

Докато в един момент Горбачов “скръцва зъби” на Тато и... България не става “мини Япония”, каквато надежда има. Но сладкогласните деца с червени чорапки и българска бродерия на костюмчетата все пак не са забравени в Япония и досега, макар че Христо Недялков и проф. Мацумае вече не са между живите.

Петя ИВАНОВА


Какво четем:

🔴 Нешка Робева на 70 години

🔴 Тази абитуриентка смая всички с тоалета си за бала (СНИМКИ)

🔴 На 7 юни откриват първия паметник на български владетел в Европа

Източник: Блиц



Коментари



горе