Борис Дрангов - геният на българския военен
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
На 15 март 1872г. в град Скопие (днешна „република Македония“)
е роден един от най-гениалните български военни – Борис Стоянов Дрангов. Той
отраства в семейството на заможни местни търговци, които му осигуряват много добро
образование. Дрангов завършва училището в Скопие с отличие, но решава да не продължи
със семейния занаят.
Вече юноша, той става свидетел на големите промени в освободена България и отива в София. Там е приет във Военното училище, където учи в продължение на 3 години. Прекъсва обучението си в София, заради спор с висшестоящ и е наказан. Над военната му кариера надвисва заплаха, но няколко месеца по-късно наказанието е отменено и Дрангов отново се връща в юнкерските редици. Командването го произвежда в чин подпоручик и го изпраща в Пловдив, в Трети конен полк. Няколко години по-късно, през 1899-та се извършват нови рокади във войската и Дрангов е пратен в ломския Втори конен полк, като за всеотдайната си работа е повишен в звание поручик. Там той среща и своята съпруга – Райна Попова, потомка на велики българи.
В началото на ХХ в. българите в Македония, останали под хомота на турския султан, продължават да чакат с пламенни сърца свободата. Напрежението в региона се засилва и през 1903г. избухва организираното Илинденско-Преображенско въстание. Дрангов, който е родом от Скопие, изпитва силна привързаност към борещите се за свобода свои сънародници. Той напуска армията и заедно с други висши военни се отправя към Кратовска област. Събира чета от 120 души и се бори в името на обединена България.
Както всички знаем обаче, Илинденско-Преображенското въстание завършва с неуспех. Дрангов напуска Македония и се връща в България, като отново заема заслуженото място в армията. Командирован е в Санкт Петербург, където учи в елитната Генералщабна академия. Уменията, придобити там по-късно ще се окажат важни за бъдещето на Дрангов. Той завършва с пълно отличие и бърза да се върне към Родината, където е назначен на служба в артилерийски полк. За кратко преподава във Военното училище в Княжево, а по-късно е пратен като командир на шуменския Десети конен полк. Покрай работата му в действащата Българска армия, Борис Дрангов започва да пише и периодични военни трудове, както и да преподава военна тактика. Познанията му са високо ценени от армията и скоро той е произведен в чин майор.
През 1912г. дългът към Отечеството за пръв път зове Борис Дрангов на фронта. Започват войните за национално обединение и той е привикан като способен командир. През Балканската война е назначен за началник-щаб на Първа бригада от Първа пехотна дивизия. Сражава се геройски и печели страховити сражения край Гечкинли, Чаталджа, Одрин, Селиолу, Ескиполос и Петра. Героизмът на Дрангов няма граници. Неслучайно е удостоен с орден „За Храброст“ четвърта степен.
Първата балканска война обаче не свършва благополучно. Цар Фердинанд се намесва
твърде много в решенията на Генералния щаб и допуска редица тактически грешки.
Османците овладяват атаката на българите край Чаталджа, а съюзните държави, подтиквани
от „Великите сили“, започват да гледат на българите като врагове.
Примирието трае кратко и през 1913г. избухва нова война – Междусъюзническата. Дрангов взема дейно участие и там. Пратен е да се бие със сърбите. Стратегът обаче влиза в пререкания с върховното командване, след като нееднократно критикува в свои статии военният министър Иван Фичев. Срещу Борис Дрангов са заведени няколко дела, на които той е оправдан. Престижът му сякаш остава уронен и той служи дълго време в провинцията, докато най-накрая дочаква да бъде произведен в подполковник.
Междувременно Втората балканска война (Междусъюзническата) свършва зле за България. Страната е дала изключително много жертви и е постигнала огромни победи, само за да стане жертва на предателство. Времето за реванш обаче сякаш тепърва ще настъпи.
Паметна плоча на Борис Дрангов в Скопие
През 1915г. по решение на царя България влиза в най-големия конфликт, познат на човечеството до момента – Първата световна война. Цар Фердинанд застава на страната на Германия и Австро-Унгария, като по този начин смята да се разправи със съседните държави. Войната започва и подполковник Дрангов е изпратен отново на фронта, като командир на Пети македонски полк. Важно е да се отбележи, че това подразделение е съставено предимно от дейци на ВМРО, които нямат почти никакъв военен опит. За кратко време обаче тактическият гений на офицера успява да ги превърне в истински бойци, които се сражават геройски в боевете край Калиманци, Кочани и Щип.
През 1916г., подполковникът се намира край Петрич и за кратко се откъсва от военните действия, за да построи чешма на загиналите бойци от Пети македонски полк. В разгара на войната по всички фронтове загиват много български висши офицери. Родната армия е изправена пред заплаха да остане без ръководни кадри, и именно затова извънредно е създадена Школа за подпоручици в Скопие. Като уважаван тактик и педагог, Дрангов е отзован от фронта и изпратен да преподава в родния си град. В редиците на бъдещите военни тогава е строен и българският писател Чудомир. Той споделя впечатленията си от личността на подполковника:
„Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор… Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник… Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше, без съмнение, личният пример.“
След няколко месеца близо 900 души завършват школата на Дрангов и са изпратени
да служат на Родината. Много от тях се сражават смело и постигат големи победи,
благодарение на уменията, усвоени от великия подполковник.
Самият Борис Дрангов отново е изпратен на бойното поле. Като началник-щаб на Първа пехотна дивизия, той се отправя към бойните полета на плодородна Добруджа, за да се бие с румънците. През март 1917 г. му е възложено командването на Девети пехотен пловдивски полк. С него той защитава участъка край завоя на река Черна, на Южния фронт.
Два месеца по-късно, на 26 май 1917г., при жесток артилерийски огън подполковникът е улучен от шрапнел и умира от раните си. Тленните му останки са пренесени в църквата „Св. Димитър“, в родния му град Скопие. По-късно обаче сръбските окупатори, покрай терора и репресиите над местното население, решават да ги преместят в градските гробища. България се сбогува с още един от своите велики синове. Посмъртно Борис Дрангов е произведен в чин полковник. Днес неговото име носят три български села, а на мястото на старите пловдивски конни казарми е изграден паметник в негова чест. На гроба на великия Борис Дрангов в Скопие често се провеждат възпоменания, на които присъстват учудващо много българи.
Какво четем:
🔴 Родопчани правят музей за родолюбци🔴 Детето чудо на българската поезия
🔴 Нина Добев говори на български в американско шоу
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
