Мълчаливата любов на Йордан Йовков


Навръх Йордановден не можем да не отбележим паметта на великия Йордан Йовков – писателят, създал най-красивите женски образи в българската литература. Мъжът, обожавал Елисавета Багряна, й подарявал „снопчета разкази“ на изпроводяк.

„Мълчеше. Никога не е изявил външно чувствата си. Вместо това ми говореше за свои замисли, които, струва ми се, никому другиму не доверяваше”, споделя поетесата. “Каква чудновата бърканица от жена, дете и дявол“ – казва Йовков за нея.

Двамата бързо намират общ език. Стеснителността на Йовков вероятно не е единствената причина за пасивността в отношенията му с Лиза. По това време той получава мизерна заплата като библиотекар и редактор в Министерството на външните работи, която едва му стига за хотел и храна, а Багряна е дама, която иска подаръци, пътувания, динамичен светски живот.

През Първата световна война, когато Йовков е кореспондент от фронта на „Военни известия”, той й пише от окопите дълги, много поетични писма. „Сега по нас цъфтят нарове. И всички тези безброй ярко алени цветове аз обричам на Вас“, изповядва в едно от тях влюбеният писател.

Но колкото повече опознава Багряна, толкова по-ясно си дава сметка, че тя не отговаря на идеала му за съпруга – за любеща къщовница, домакиня и добра майка, която да не ламти за обществени изяви, а да му осигури спокойствие да работи. Точно така формулира той своята представа за идеална съпруга пред свой приятел. На всичкото отгоре сестрата на Багряна и годеникът й му съобщават, че скоро се канят да минат под венчило и настояват той и Лиза да им станат кумове. В този момент свръхчувствителният Йовков внезапно пребледнява, веселото му настроение изчезва, той е видимо притеснен – Църквата забранява на кум и кума да се венчаят помежду си.

От този ден насетне Йовков постепенно се отдръпва от Багряна. Само след няколко месеца, на 15 декември 1918 г., вече 38-годишен, той се жени за младата студентка по история Деспина, която изцяло отговаря на идеала му за съпруга.

Но Багряна продължава да изпитва към него най-топли чувства и когато той умира едва 57-годишен, тя пише in memoriam стихотворението си „Жътварят”:

„В потайна мисъл и мълчание обгърнат,

загледан някъде възбог и вдън сърцата,

замина той оттук и няма да се върне:

във свойта гръд го взе любимата – земята.“

„Той беше много плах юноша“, обобщавала накратко впечатленията си за големия български писател, безспорно най-изявеният в родната литературна класика.


Какво четем:

🔴 Вижте как българчетата в цяла Америка отбелязват 24 май (ВИДЕО, СНИМКИ)

🔴 Кръстът изгрява над Арбанаси

🔴 Жените в живота на Иван Вазов

Източник: big5



Коментари



горе