Как влекачът "Пловдив" стана "Радецки" (снимки)


- На 28 май 1966 г.  пуснали на вода новия “Радецки”

     - Конструкторът Тодор Тодоров още съжалява, че навремето не им позволили да построят съвременен кораб

     - Заблуда е, че сегашният параход е точно копие на оня, на който се качил Христо Ботев през 1876 година

На 28 май 1966 г. Русе е домакин на внушителен пионерски сбор - в корабостроителния завод “Иван Димитров” пускат на вода възстановения с парите на българските деца исторически кораб “Радецки”. По данни на тогавашната преса

в тържеството

участват 16 хиляди

ученици

от цялата страна. На пионерите от отряд “Валентина Терешкова” в русенското училище “Ангел Кънчев” е поверена задачата да вдигнат българското знаме на високата палубна мачта. Кръстницата на кораба Мариана Попова, правнучка на Ботев четник от Калофер, разбива в корпуса бутилка с шампанско. Капитанът Никола Трифонов командва курс към Козлодуй...

"Радецки" в русенската корабостроителница "Иван Димитров" - направили го за половин година. Снимката е от личния архив на заварчика от Русе Васил Василев.

50 години по-късно конструкторът на кораба инж. Тодор Тодоров още съжалява, че навремето не им позволили да построят съвременен туристически кораб за децата на България, а им наложили да правят копие на стария. На 1 април 2016 г. той навърши 89 години и почерпи с по чашка коняк за рождения си ден десетина свои колеги корабостроители, с които отколе се среща всеки петък в една от русенските механи. Всички те по думите им - “овехтели хора”, са участвали и имат какво да разкажат за строителството на “Радецки”. Най-младият е на 78 г.

30 май 1966 година, Козлодуй - капитан Никола Трифонов посреща на борда на "Радецки" първия партиен и държавен ръководител на България Тодор Живков. Снимката е от личния архив на съпругата на капитана Веселина Трифонова.

На личния празник на конструктора дойде и бившият директор на корабостроителния завод в Русе Дочо Дочев, с когото са набори. Двамата били заедно от първия ден на възстановяването на парахода, после пак заедно ги наградили за това с престижния за времето си орден “Червено знаме на труда”.

“Радецки” е възстановен по случай 90-годишнината на подвига на четата на Христо Ботев. Идеята дава журналистката от тогавашния вестник “Септемврийче” Лиляна Лозанова. Условието е децата сами да изработят парите, с които да построят кораба. Изчислили, че за да стане това,

всеки пионер трябва

да внесе по 65 ст.

Първото пробно плаване на "Радецки" било на 1 май 1966 година от корабостроителницата до Моста на дружбата в Русе /днес Дунав мост/. Снимката е от личния архив на Васил Василев.

Децата събират билки, отглеждат зайци, работят в селското стопанство и рапортуват, че са събрали 523 024 лева и 77 стотинки, с лихвите - 524 хиляди лева. Напълно достатъчни, за да го има отново “Радецки”. Зад децата застава цялата държава.

С решение на Министерския съвет от 20 октомври 1965 г. задачата е поставена на корабостроителния завод в Русе, но се готвели за нея от по-рано.

30 май 1966 година - "Радецки" акустира на козлодуйския бряг. Снимката е от личния архив на заварчика от Русе Васил Василев.

“Не зная кога е възникнала идеята, но през 1965 г. бях главен инженер на завода, директор беше Дичо Дичев. В началото на годината той ме повика и каза: “Има задача, поставена от държавата, да се възстанови “Радецки”. Затова ти и Тодоров, главният конструктор на завода, ще се заемете с проектирането на кораба. Тогава беседвахме с конструктора и имахме идея какъв да бъде корабът в памет на Ботев. Искахме да построим съвременен туристически кораб за българските деца, с който те да пътуват по Дунав на екскурзии и почивки и да опознават реката и света.

28 май 1966 година - пионери от Русе вдигат българския флаг на "Радецки" по време на тържеството за пускането на кораба на вода. Снимката е от личния архив на бившия заварчик от Русе Васил Василев.

В София вече имаше изграден щаб по строителството, негов председател беше зам.-министърът на транспорта Начо Симеонов. От Русе в щаба бяха директорът на завода Дичо Дичев и директорът на “Българско речно плаване” Стойно Райчев. Добре, но през това време нашия директор го повишиха в София и на неговото място поставиха мен. Мисля, че беше през май 1965 г., когато се проведе в София заседание на щаба. Присъства и министърът на транспорта Пенчо Кубадински. Първо дадоха думата на мен. Ние с Тодоров бяхме направили нещо като идеен проект - предлагахме новият кораб външно да прилича на стария, но вътре да има само една зала, която да се оборудва като музей на Ботев и неговата чета. Останалата част от кораба да бъде построена на съвременни начала, защото с него ще пътуват пионери и комсомолци и там трябва да има добри условия за пътниците.

В първите дни и месеци след възстановяването му, интересът към "Радецки" бил много голям. Снимката е от личния архив на съпругата на капитан Никола Трифонов Веселина.

Изказването ми беше в духа на това, че навремето, когато е пътувал истинският параход, по Дунава не е имало такъв голям трафик, дори нощно време спирали плаването, за да не се повредят страничните колела на корабите от дънери и други предмети от водата. Сега напълно подобен кораб трудно би пътувал по реката, бавен е, затова новият трябва да е безопасен, да се движи с винтове, не с долапи.

Първи капитан на кораба "Радецки" през 1966 г. става Никола Трифонов /вдясно, вперил поглед напред/. Снимката е от личвия архив на съпругата на капитана Веселина Трифонова.

Пенчо Кубадински обаче рязко реагира, че не могат да се вземат такива решения, защото или ще бъде “Радецки” такъв, какъвто е бил навремето, или въобще няма да се правят паметници на Ботев, които не отговарят на действителността.

28 май 1966 година - на многолюден пионерски сбор корабът "Радецки" е пуснат на вода в корабостроителния завод "Иван Димитров" в Русе. Снимката е от личния архив на съпругата на капитан Никола Трифонов Веселина.

Заведе се спор какъв да бъде “Радецки”, в крайна сметка надделя другото мнение - нямало да се правят никакви фалшификации, корабът трябвало да е същият, както е бил при Христо Ботев. Дори Кубадински каза, че трябва да се построи и пейката, на която е седяла кадъната... Тази кадъна идва от разказите на очевидците на онези събития, според които на борда пътувал и турски големец с харема си и когато четниците се преоблекли и завзели “Радецки”, жените се били уплашили и разбягали, макар никой да не ги е закачал...

28 май 1966 година - на многолюден пионерски сбор корабът "Радецки" е пуснат на вода в корабостроителния завод "Иван Димитров" в Русе. Снимката е от личния архив на съпругата на капитан Никола Трифонов Веселина.

Добре, но никой нямаше представа как е изглеждал истинският “Радецки”. Знаехме само, че бил с колеса, не с винт, с парна машина... Бяхме виждали някои календари и литографии от онова време, но не беше ясно колко те са автентични. Затова бе решено 4-членна делегация - аз като директор на завода, Тодоров като конструктор, директорът на Военно-историческия музей в София полк. Марин Михов и журналистката Лиляна Лозанова, да замине за Будапеща и Виена, за да събере нужната информация и материали за “Радецки”.

Директорът на корабостроителния завод "Иван Димитров" в Русе Дочо Дочев /вляво/ и конструкторът на "Радецки" инж. Тодор Тодоров в работен момент по време на строителството на кораба преди половин век.

“Ще сте четирима, така няма да можете да се наговорите и да ме излъжете”, каза още Кубадински. Но аз бях директор едва на месец и успях да го убедя, че тук имам повече работа, и затова заминаха тримата”, така представи пред “24 часа” началото бившият директор Дочо Дочев.

Делегацията поема към Будапеща и Виена, защото истинският “Радецки” бил собственост на Първо привилегировано императорско и кралско дунавско параходно дружество в Австро-Унгария. Построен е през 1851 г. в завода “Обуда” в Будапеща. Някъде около 1913 г. е спрян от движение и след като българската държава не проявява интерес към предложението на собствениците да го купи с историческа цел, корабът е нарязан на скрап през 1924 година.

Бившият директор на корабостроителния завод "Иван Димитров" в Русе Дочо Дочев /вдясно/ и конструкторът на "Радецки" инж. Тодор Тодоров днес. Двамата са вече по на 89 години, но помнят добре всяка подробност за това как построили кораба преди половин век.

В Унгария и Австрия нашата делегация е посрещната добре, но мисията ѝ удря на камък: документацията за “Радецки” била унищожена по време на Втората световна война, тъй като върху тавана, на който се пазела, паднала авиационна бомба. Нашите попадат само на една снимка, на която “Радецки” е в дока. И се запознават с последния бояджия на кораба - унгареца Кирали Йожеф. Тогава той е над 80 г. и дава много ценна информация за подредбата и оборудването на салоните и за картините по стените им, но дотам.

А времето притиска, срокът, поставен от правителството, е

новият кораб да бъде

готов до 15 май 1966

година. Но за построяването на чисто нов кораб - от проектирането до края, трябват поне 3 години време, ако е в серия - 1 година... А и нямало как да е точно като стария, защото и технологиите вече се били променили - вместо нитове за корпуса ползвали заварки, в България никой не произвеждал и някогашните парни машини.

Бившият директор на корабостроителния завод "Иван Димитров" в Русе Дочо Дочев /вдясно/ и конструкторът на "Радецки" инж. Тодор Тодоров днес. Двамата са вече по на 89 години, но помнят добре всяка подробност за това как построили кораба преди половин век.

Тогава решават да преустроят в “Радецки” влекача “Пловдив”, който на външен вид поне приличал донякъде на кораба, превзет от Ботевата чета - също като него бил с долапи (колела) отстрани, имал парна машина, горе-долу отговаряли и габаритите му. Пък и щяло да стане бързо, само да се махнат надстройките... Но и много се оказват разликите, затова е заблуда, ако някой си мисли, че днешният “Радецки” е досущ като онзи, на който се е качил Христо Ботев през май 1876 г., държат да се знае корабостроителите.

Стартът на истинската работа бил даден в края на октомври 1965 г. Малко се позабавили, защото се оказало, че в онзи момент влекачът бил в Горен Дунав, и го чакали да се завърне - на него снимали игралния филм “Между двамата” на режисьора Димитър Петров. В лентата за историята на едно моряшко семейство онази есен се снимали актьори като Георги Георгиев-Гец и Иван Братанов.

Бившият директор на корабостроителния завод в Русе "Иван Димитров" Дочо Дочев разказва как построили "Радецки".

"Още ме е яд, че тогава не ни послушаха да построим съвременен кораб. Можеше тържеството да се отложи, да не се бърза толкова", не крие до днес съжалението си конструкторът инж. Тодор Тодоров. 

Ветераните корабостроители са убедени, че идеята “Пловдив” да стане “Радецки” е на покойния шеф на “Българска речно плаване” Стойно Райчев, който използвал ситуацията, за да се отърве от ненужния му вече нерентабилен влекач. Даже после и се хвалел с това.

За “Пловдив” се знае, че също е построен в завод “Обуда” точно 100 г. след “Радецки” - през 1951 г. Той е част от репарациите, които Унгария трябвало да плаща на СССР като държава, победена във Втората световна война. Но руснаците имали достатъчно такива кораби и затова го купила България.

Конструкторът на кораба "Радецки" инж. Тодор Тодоров вдига наздравица за 89-и си рожден ден, който отпразнува с колеги-корабостроители на 1 април т.г. в Русе.

“Е, двата кораба са братя, защото имат една майка - корабостроителницата “Обуда”, но си беше глупава работа да се преустройва влекачът. Кой знае какво ние не сме му конструирали на този, новия кораб, само преобразувахме влекача. В работата си трябваше да се съобразя и с изискванията на Корабния регистър за безопасност, не можеше 1 към 1 да се надгражда корпусът като на “Радецки”, обяснява още инж. Тодоров.

Конструкторът на кораба "Радецки" инж. Тодор Тодоров на 89-ия си рожден ден - 1 април т.г. - Русе.

“Той правеше проекта в движение - вечер чертае върху хартия, денем - направо с тебешира разчертаваше върху влекача кое да се изреже от корпуса, кое да остане и ние, работниците, вървяхме буквално след него. Всяка вечер заседаваше заводският щаб по строителството”, спомнят си Тодор Рахнев и Васил Василев, които били от първия до последния ден на кораба.

Бившият заварчик Васил Василев от Русе пази цял албум със снимки и вестникарски публикации, посветени на кораба "Радецки".

Размерите на корпуса не пипали, затова

днешният “Радецки”

е с 3 м по-дълъг и

4 метра по-широк

от оригинала

Старият параход бил с 350 места за пътници, сегашният е с 300 места. Кормилната рубка, която е над парната машина, си останала в средата на кораба, както си била на влекача, докато на оригиналния била отзад, на кърмата. Салоните за пътници също са различни, новите са по-удобни. Запазили комина, но го направили подвижен, на панти, за да се сваля при необходимост.

По традиция ветераните корабостроители се събират в русенска механа всеки петък. Разбира се, най-често си спомнят как построили "Радецки" само за половин година.

Това са все различия, за които знаели само тесните специалисти, за тях не се говорело на висок глас, за да не се помрачи всеобщият ентусиазъм.

“По принцип се изработва по-трудно речен, отколкото морски кораб, защото речният е с ограничено плаване. Казват ти, че гази 170 см, и толкова”, обяснява още старият конструктор. А от оригиналния “Радецки” нямали и прототип, за който да се захванат в началото, което също затруднявало работата.

В личния си архив бившият заварчик от Русе Васил Василев, който строил "Радецки" от първия до последния ден, е запазил и този документ от онова време.

На практика “Радецки” е изграден за половин година, което си е истински подвиг и от днешна гледна точка. Първото му пробно плаване е на 1 май 1966 г. В строителството и оборудването му под различна форма участват 52 български предприятия - от производители на кабели и болтове до фабрики за порцелан и килими.

Първият рейс на “Радецки” е от Русе до Козлодуй, като по пътя се прави възстановка на събитията от май 1876 г., в ролята на Ботев се превъплъщава актьорът Богомил Симеонов. На козлодуйския бряг той е посрещнат с пищно тържество, идва и първият човек в партията и държавата Тодор Живков. Така той изпълнява обещанието си пред пионерите, че ще дойде в Козлодуй, ако те наистина построят “Радецки”. На историческия бряг са и около 30 все още живи по онова време синове и дъщери на Ботеви четници.

А работата на конструктора Тодор Тодоров не свършва дотук, макар да е пенсионер от 1989 г. Викат го да смени парната машина с дизелов двигател в началото на 90-те години на ХХ век, когато правят реконструкция на кораба. Тогава парната машина, която никога не се е задвижвала с въглища, а с мазут, е заменена с два танкови, по-мощни двигателя, предоставени от военните.

“Понякога ме е яд и на кораба “Радецки”, защото заради него някак си забравяме за подвига на Ботев, а той е важният”, казва по адрес на “отрочето си” конструкторът. Но най-много се бил ядосал на местна журналистка, която си измислила и написала, че навремето щели да го обесят, ако не се справи в срок с построяването на “Радецки”.

Днес много от главните действащи лица отпреди половин век вече не са сред живите. Преди няколко години почина журналистка Лиляна Лозанова. През 2004 г. си отива от този свят и първият капитан на “Радецки” Никола Трифонов. “24 часа” откри във Варна жива и здрава съпругата му Веселина, която по онова време е работила в конструкторския отдел на русенския корабостроителен завод. Тя с готовност ни предостави снимки от личния архив на семейството за тази публикация.



Какво четем:

🔴 Откриват паметник на прабългарски кан в Италия

🔴 60 бежанци, влезли от Гърция, вдигнаха армията ни на крак

🔴 ИЗТРЪПВАМЕ! Христо Мутафчиев рецитира "Хаджи Димитър"! ВИЖТЕ ГО! (Видео)

Източник: 24 часа



Коментари



горе