Събитие в памет на Бенковски. Главата на войводата вероятно е погребана в софийската градина "Ереван"
140 години след Априлската епопея, Боянски клуб за подкрепа на българската държавност
и нация, Дунавска на Н.В. академия „Св. Наум Охридски“ и Обединение ОРБАН организират
събитие в памет на първоапостола на Въстанието, войводата Георги Бенковски.
Както е известно от свидетелствата на Захари Стоянов в неговите „Записки по българските
въстания“, главата на Георги Бенковски (Гаврил Хлътев), е била отрязана и отнесена
в София, където е стояла няколко дни, побита на кол пред Софийския конак. След
това главата на войводата е била погребана от софийския свещеник Христо Павлов
и от гробари от Средечка (Софийска) епархия, на 21 май 1876 г. По нов стил това
е 4 юни.
Според организаторите на събитието в памет на Георги Бенковски, мястото, където е била погребана отрязаната глава на войводата, се намира днес в градината „Ереван“ на ул. „Владайска“ в София, близо до Министерството на земеделието.
Тази локализация е била извършена след проучване от арх. Миломир Богданов, като
са били сравнени сегашният кадастрален план с топографски планове на града, направени
веднага след Руско-Турската Освободителна война, и със стари картографски планове
на проф. Атанас Иширков, въз основа на сведенията за мястото от Захари Стоянов
и от Стоян Заимов. Според сведенията на Захари, мястото тогава се е наричало Халкалъ
капусъ.
Днес, 140 години след погребването на главата на войводата в София, в градинката
„Ереван“ на ул. „Владайска“, от 15 часа местно време, ще бъде отслужен ритуал
и ще бъде поставен паметен знак за Георги Бенковски.
Из „Записки по българските въстания“, Глава VII,
„Трябва да ви кажа още, че в разстояние на тия три деня нашият войвода се изповяда
пред нас кой е той и отгде е; „Няма вече скрито и покрито – каза той. – До довечера
не е известно какво ще да стане с нас, кой ще да оживей, кой ще да умре, та затова
не е зле да се знаеме един други. Който остане жив, нека разказва на приятели
и роднини. Моето име не е Георги Бенковски. Аз се казвам Гаврил Груев Хлътев,
родом от Коприщица. Досега си криех месторождението и същото име само затова,
защото вярвах в онова изречение, че никой не е пророк в своето място
„Няма нужда да казвам, че Бенковски е святец както в Панагюрско, така и в Тетевенско,
гдето е паднал. Населението уверява, че нощно време, срещу събота и другите по-знаменити
празници, гори кандило на мястото, гдето той е убит. После убийството смъртните
му останки са прибрани от една набожна бабичка, баба Удреница, която ги заровила
в гробницата на черковата „Св, Всех Святих“. Всичко това тя извършила скритом,
защото правителството, естествено, е наказвало и ония набожници, които отдавали
какво-годе почитание към останките на неговите заклети врагове. Освен това в с.
Шипково живеел някой си дядо Боро, или Беро, който се занимавал да ходи и призира
коя бабичка пали свещи на бунтовниците и им пише имената в литургия. Всички такива
той отивал да ги предава на турците.
А главата на Бенковски, както ще да видят по-нататък читателите, се отсече и
занесе в Тетевен, Орхание, а Оттам – в София. Свещеник Христо Павлов е бил повикан
от турското правителетво да вземе и погребе тая глава, което той сторил на Свети
Костадина (21 май). Значи, подир девят деня е била погребана главата на българския
войвода. Тя била турена в една конска торба, била се вече разложила и свещеникът
я заровил с торбата заедно в присъствието на един мюлезимин и на Николчо гробаря
само, който изкопал дупката с мистрията (с която мажат дюлгерите) и я закопал.
Това се е случило в София. Главата на Бенковски е закопана в новите гробища, край
града на западна страна, от дясна страна на шосето, като се отива на Княжево,
при мястото називаемо Халкалъ капусъ. Тялото – в Тетевен, а главата – в София!…“
Какво четем:
🔴 Десетте любими книги на българските деца🔴 Хиляди плакаха за избитите 200 тракийски деца край Ивайловград (СНИМКИ)
🔴 ВНИМАНИЕ! Забраняват газовите уредби в колите!
Източник: Euro Chicago
Коментари
