За Ботев ли?


При Ботев като при всеки голям творец можем условно да разделим потока на посветената нему литература на биографичен и на анализационен. Казвам условно, защото всяка уважаваща себе си биография трябва не само да излага фактите, но и да анализира личността и поне мъничко да прониква в творчеството. При анализите проблем с фактите почти няма освен в случаите /важни, ала относително малко за всеки автор/ на установяване на вярната редакция. Там документите, т.е. текстовете, са налице. Докато при биографията ценността на документите и на друг тип сведения /спомени, споменавания и т. н./ придобива огромна важност.

Казваме ли в тази територия “За Ботев ли?”, веднага се сещаме за ред празноти и някаква вековна вялост и неохота да стигнем до истината. Като започнем от опитите да се оспорва Калофер като негово родно място. И стигнем до смъртта, до неоспоримото желание на поколения да оставят последната дума на случаен турски куршум, улучил не друго, а най-яркия поетов физически символ - гениалния лоб. А между двете спорни крайни спирки има и още зони на мъглявостта - учението на поета в Одеса, хъшовските години, увлечението по социализма, отношенията с Каравелов.

Някаква светлина около някои неясноти хвърлят документи от руските архиви. Донесени като копия в България около стогодишнината от рождението на Ботев. Те естествено се отнасят до престоя му като ученик в Одеса. Град, сякаш забравен като особено място за литературата ни. Ще припомня само - в периода 1863-1865 г. там пребивава Ботев; в 1861-1885 г. Алеко Константинов завършва право; изгнаничеството си в 1887-1888 г. Вазов преживява в Одеса и мотивиран от носталгията, пише романа “Под игото”. Споменатите документи все още не са широко познати. Направо са си неизвестни. По причини, които ще изяснявам в друга публикация.

Не е ясно дали Христо Ботев заминава да учи в Одеса по свое съкровено желание или по настояване на баща си. Даскал Ботьо Петков е руски възпитаник, което предполага и двете хипотези. След като и без да настоява, той е можел да настрои сина си за подобно желание. Тъй или инак официалната молба за настаняване на сина му Христофор /така е в руските документи/ на държавни разноски в руско учебно заведение е негово дело.

Молбата е подкрепена от руския консул във Филипопол /Пловдив/, който гарантира за Христо Петков, че макар и по-възрастен с година от изискванията, има познания да постъпи в горен клас. Можел да превежда от руски на български добре и четял на гръцки и на френски. Имал добро поведение и здраво телосложение. Баща му се учил в Херсонската семинария на разноски на калоферската община. И както пише консулът, българинът Найден Геров, в своето писмо-препоръка за даскал Ботьо: “Със своето 20-годишно учителство той напълно заслужава милостта, която моли за своя син.” В крайна сметка бащата, който пак по руски документи за учението му има “много добри” способности, “постоянно” прилежание и “много добър” успех и поведение, става и гарант за приема на сина си в руска гимназия.

След препоръките се задвижва руската бюрократична машина. Изпитана и безупречна поне в запазването на цялата документация по приема на Христо Ботев. На 14.ІХ.1863 г. Министерството на народната просвета на руската империя предлага на попечителя на Одеския учебен окръг юношата да бъде приет една от одеските гимназии като стипендиант на министерството. Същевременно уведомяват и Министерството на външните работи да се разпореди на юношата да бъде отпусната сума за разноски за пътуването му дотам. В ответното писмо помощникът-министърът на външните работи дава отговор на въпроса защо Одеса - това е имперското решение за “съсредоточаване на образованието на млади славяни в Одески окръг”.

С писмо от 19.ІХ.1863 г. Министерството на външните работи информира консула Найден Геров за решението на Министерството на народната просвета за Христо Ботев и му нарежда да го изпрати в Одеса, като му бъдат дадени 60 сребърни рубли. Писмото предписва на своя служител да връчи на юношата препоръчително писмо до Одеското българско настоятелство. Изпитаната практика по изпращането продължава. На 31.Х.1863 г. Н. Геров пише до руското посолство в Цариград и моли “като пристигне Христофор Петков в Цариград, да му бъде издаден паспорт”.

Дотук Христо Ботев е само обект имагинерен сякаш на решенията и грижите на българската бюрокрация. Някакво бюрократично тяло без особени белези. Материализира го и го идентифицира писмо на попечителя на Одеския учебен окръг до Министерството на народната просвета. От мъглявината на бюрократичната загриженост /също безупречна!/ изплува Хр. Петков, пристигнал според Одеското настоятелство на 19.ХІ.1863 г. с последния параход от Цариград. Настоятелството намира, че той, както и другите българи, не е подготвен по всички предмети за приемане като редовен ученик. /Не се учудвайте - руските изисквания за образование са високи и юношата не е имало как да знае и да се подготви за тях./ Поради това попечителят предлага на директора на Втора одеска гимназия да приеме Хр. Петков за частен ученик и да му бъдат осигурени нужните за издръжка пари.

Втора одеска гимназия е била открита през 1848 г. Занятията започвали на 18 октомври. Гимназията имала четиригодишен прогимназиален и тригодишен гимназиален курс. Първият му директор е бил професор по римска литература. А Ботевите образователни мъки като директор е ръководил Шершеневич.

С писмо от 4.V.1864 г. Министерството на народната просвета утвърждава решението Ботев да бъде приет за слушател в гимназията. Няма други документи в продължение на година и половина. Какво е вършил Ботев в това време, можем да разберем само по спомени и изследвания. Преди беше модно да се говори за връзките му със социалисти и с анархисти. Макар че една стойностна книга - другаде ще говоря за нея - информира за трайни контакти с интелигентски и дворянски среди. Вероятно и от тези контакти се ражда желанието му да стане лекар. Професия - тогава в Русия и престижна, и благородна, и някак романтично изглеждаща. Мечта, прекършена от родна алчност в Румъния. Но тъй или инак - като се съди от по-сетнешни известни факти, той се самообразова успешно, вероятно и пише усърдно, за да се яви скоро като завършен автор. Само че всичко това не е свързано с изискванията на руското образование. Уверено и безпощадно в своите канони. И несъобразяващо се със заякващите криле на гения.

Камбаната във вид на изчерпано търпение бие през октомври 1865 г. На 6.Х.1865 г. попечителят на Одеския учебен окръг съобщава на Министерството на народната просвета, че по донесение на българското настоятелство не се е подготвил за приемане в трети клас, поради което той моли злощастният ученик да бъде лишен от стипендия и върнат в България. Като му се определя двумесечната стипендия до края на годината да послужи за заминаване. Хубаво е да се знаят имената на членовете на настоятелството тогава - С. Тошкович, Н. Палаузов, Н. Тошков, К. Палаузов. Щях да приема процедурата по отстраняване като задължение на българския орган в Одеса. Но в същото това писмо настоятелството се застъпва за някой си Паунов, който за 3 години не успял да се подготви за прием в университета. Сигурно същият този човек по мерките на разумно и здраво стъпващите е преуспял сетне в сравнение с Ботев. Да живей!

В отчет на българското настоятелство се сочи, че Ботев е получил до февруари 1865 г. за престоя си в Одеса като стипендия 317 рубли. В главите на малки и големи манипулатори сумата може да се привижда като 30 руски сребърника. Поради което ще посоча още един факт. През 1889 г. цензурната комисия в Петербург настоява томът със съчинения на Христо Ботев под редакцията на Захари Стоянов /1888 г., София/ да бъде забранен. Със следната придружителна характеристика: “Христо Ботев, български деец от 70-те години, приятел и съмишленик на Стамболов, в своите политически статии и в своите стихотворения се проявява не само като българин революционер, но и като краен социалист.” А пък ние днес… Ама хайде. Та какви 30 сребърника, какви 5 лева?!


Какво четем:

🔴 Бокова, дошла от периферията на България, може да оглави ООН, пише "Гардиън"

🔴 Двуметрова торта от суджуци краси10-тия празник на горнооряховския суджук

🔴 Класически чушки с ориз

Източник: Труд



Коментари



горе