Благодетелката на бедни и болни, Йорданка Филаретова цял живот ходи в жалейни дрехи



“Сега има една друга девойка... Она не дурна (лоша, мрачна - б. а.) собою, кроткаго нрава, и откак се е отворило девическо училище, она, без да гледа тукашни предразсудки пръва от софийските девойки (она е на 15 год.) е започнела да ходи в училището и да се учи... Сички тука казват, че нравствено само това семейство тука е безкоризнено. - Ако би да се женя в София, то по-сгодно място за мен не може са найде...”

Това е писмо на Сава Филаретов до приятеля му Найден Геров. Много лично писмо, в което той признава, че е решил, вече 33-годишен, да се ожени. След по-малко от две години, през октомври 1860 г., Йорданка Хаджикоцева, довчера негова ученичка, става г-жа Филаретова и

сватбата продължава цяла седмица

“при събирание на сички почти граждане”. Светло начало на един труден женски живот.

Тези, които знаят за Йорданка Филаретова (получила уважителното прозвище ГОСПОЖАТА), че е общественичка и благодетелка, основателка на девическо стопанско училище в София, на женско дружество, построила със собствени средства приют за възрастни и болни хора и църква, отгледала и образовала сираче, знаят само половината истина за нея. Зад цялата тази огромна и за днешно време обществена деятелност прозира образът на една необикновена жена, с богата култура и завидно за онова време светско възпитание, неотклонна в подтика си да бъде полезна на отечеството си, на народа си. Решена да бъде достойна за името на съпруга си. Съпруг, с когото между впрочем е живяла броени месеци, защото работата и болестта му ги разделят през по-голямата част от тригодишния им брак. Възрожденският учител и общественик
Сава Филаретов умира от туберкулоза в Кайро на 37 г.

и вдовицата му няма дори утехата да го погребе - ще направи това едва след 33 г.

Да се проследи животът на Йорданка Филаретова не е трудно, защото тя води много оживена кореспонденция. От писмата й, често пъти по домашному изпъстрени с градски новини и коментари, става ясно, че 17-годишната девойка, която на 20 г. слага - и никога не сваля повече - жалейните дрехи, успява през годините и трудните житейски премеждия да се самовъзпита и самообразова в личност, с която софийските първенци трябва да се съобразяват. Дали става дума за правителството, за Църквата, за назначаваните лекари, за порядките в девическото училище, тя има категорично мнение, в което явно са се вслушвали. И нека историците тепърва да умуват

доколко е познавала Левски и как му е помагала,

колко пъти се е крил у тях и защо именно на нея възлагат отговорната мисия да пази архива на комитета (поради което два пъти е арестувана от турските власти). Факт е обаче, че цялата й родолюбива дейност, достойни изяви и ред отговорни обществени ангажименти са на фона на голяма лична трагедия. Като изгубва съпруга си и остава сама с двегодишно дете, тя има зад гърба си само майка си, също вдовица, и брат си, Димитър Хаджикоцев, който тепърва ще учи, ще се върне в България и на два пъти ще е кмет на София. Цялата й надежда и любов се пренасят върху момченцето, за което крои големи планове - “да съживи бащиното си име”. Още 4-годишен малкият Владимир вече взема уроци, учи езици, подготвя се да бъде духовен приемник на баща си. Руската пенсия, отпусната на Филаретова, й дава възможност да избере най-добрите училища по това време - Галатасарайския лицей или Роберт колежа в Цариград, българското училище на остров Халки или търговското училище на острова. Тя избира Русия - там, където съпругът й се изучил и оформил като известен педагог. Въпреки че Владимир показва отрано, че

също като баща си има крехко здраве,

тя го записва да се обучава в Николаевската гимназия, в Южнославянския пансион на Тодор Н. Минков. Стаите в пансиона са студени и влажни, в тях не влиза слънце и момчето често се разболява, в крайна сметка се налага да се прибере в София. Вече двайсетгодишен, младежът е изпратен да се лекува в Бейрут. Но състоянието му рязко се влошава и лекарите го натоварват на кораб, за да се прибере вкъщи. По време на пътуването Владимир Филаретов умира. Съобщават това на майка му и тя потъва в отчаяние и скръб. Чака да получи останките му, за да го погребе и оплаче. На 40-ия ден едва, когато тя се готви за панахида, й

известяват, че няма да получи нищо от сина си, защото са хвърлили трупа му в морето

Тя пада в несвяст и месеци наред не иска да види никого. Обвива в траурно черно всичко в дома си и се отдава на пост и молитва. Това й състояние продължава няколко години.

Казват, че историята на София не би била същата без нейното участие - без нейното мнение, решение, оценка, помощ. Тя има очи и уши за всичко, което се случва в столицата. И гняв, който понякога избива и в най-кротките й писма: “Работите отидоха много надалеч, нещастният български народ ся опозори не само пред человечеството, но и пред Бога, а според греховете и наказанието ще бъде” (писмо до М. Дринов, 1893 г.). Показателно е напр. писмото й до Христо Стоянов от 17 юни 1871 г., в което му съобщава, че

една от учителките в девическото училище има любовник

Някой си доктор Томен. И не може да бъде вече морален пример за поверените й момичета, поради което трябва да бъде уволнена. Знайно е, че тя предоставя дома си винаги когато в София гостуват високопоставени гости на България, както и близки, познати, съратници на съпруга й. Запазено е нейно писмо от 31 януари 1878 г., в което тя кани самия проф. Марин Дринов да се настани в къщата й с любезно писмо, в което се казва: “Радвам се, че ще видя приятелят на покойния ми мъж Филаретова: а още повече би ми било драго, ако благоволите да ни бъдете гост в къщата ни, която е приготвена с време още за Вас... Надеям се, че ще приемете предложението ми и ще останете задоволни...”
В нейния дом е нощувал Левски, в специален долап се е пазил архивът на комитета, събирали са се революционери, квартирувал е първият губернатор на София Пьотър Владимирович Алабин, гостували са ген. Гурко и лейди Странгфорд... Между другото, благородничката англичанка, на която като народ дължим благодарност за навременната и щедра морална и материална помощ на въстаналите области по време на Априлското въстание 1876 г., я поставя пред един много тежък избор и решение. Йорданка Филаретова се е познавала със семейството Странгфорд още от Цариград, където виконтът неведнъж е водил с нея оживени разговори за историята, бита, културата на народа ни, за националните ни борби... След смъртта на виконта през 1869 г. двете вдовици се сближават още повече. Затова, когато високопоставената англичанка иска от нея по време на Освободителната война да предостави дома си за

военен стационар за ранени турци,

Йорданка Филаретова не може да откаже. Това се казва широко скроен човек! Съвсем скоро след това, след края на войната, след учредяване на Дружеството за помагане на болни и ранени руски войници (Филаретова е една от инициаторките), тази къща пак е болница, но вече за освободителите.

Вече на възраст, видната софиянка замисля окончателно да се освободи от всичко, каквото има - къщи, земя, парични спестявания... Да го дари на Църквата, а тя самата да влезе в манастир. И докато чака да се уредят документите за това голямо дарение, заживява наистина в Кремиковския манастир. Но не й е дадено да се замонаши, а и прехвърлянето на имотите й - така, както тя би желала в нейните подробни предписания, не среща одобрението на Синода, защото им се вижда сложно и трудно за изпълнение. На тях им се иска това завещание да е без всякакви условия и без намесата на комитет, който ще контролира за какво отиват средствата. Препоръчват й да напусне манастира, защото не може да остане повече там като мирско лице. На всичкото отгоре нейни роднини оспорват правото й да разполага с имотите си под предлог, че е малоумна, невменяема.

Йорданка Филаретова - Госпожата умира на 27 април 1915 г. и е погребана в Двора на приюта на църквата “Покров Богородичен”, изграден по нейния завет и средства. Според завещанието й в същия гроб са и костите на Сава Филаретов.

Петя АЛЕКСАНДРОВА


Какво четем:

🔴 В Кранево правят Фестивал на цацата

🔴 България се гордее с един от най-резултатните защитници в света

🔴 Коя е леля Цеца, която се осмели да нахока премиера?

Източник: Блиц



Коментари



горе