За кого Вапцаров написа "Прощално"


Никоя лъжа няма вечен живот. Съвсем наскоро се спукаха две от новоизфабрикуваните - че българинът не си обичал литературата и че не четял. С избора на Никола и Бойка Вапцарови за най-голямата българска любов на ХХ век. И не вадете позорни аргументи срещу това от типа, че днешният човек не знае истината за техните взаимоотношения. Напротив - знаейки, той категорично гласува за любовното послание на един от шедьоврите на световната лирика - “Прощално”. Всепокоряващият текст категорично настоява - зад него стои дълбока и всеотдайна любов. Или пък - нова, желана и още неосъществила върховете и падовете си. Коя от двете? Или другояче казано - на коя жена е посветено “Прощално”.

Много дълго двете кандидатки бяха в неравностойно положение. Едната - Бойка Вапцарова, беше охранявана от идеологията. Която не допускаше и помисъл за нещо друго освен законната съпруга. Невъзможно за иконовото изображение на революционера, героя, пролетарския поет е да има друга. Вапцаров трябваше да бъде свързан с любяща го жена, заслужила и неговата голяма ответна любов. И великите прощални думи от “Прощално”. Другата - актрисата (народна по звание) Иванка Димитрова, следваше да премълчава любовта си. Мълчеше и заради идеологическата святост на Вапцаров, и заради своя семеен статут - съпруга след 1944 г. на видния функционер на БКП Лъчезар Аврамов. А какво имаше да каже?

Иванка Димитрова е арестувана след показания на Вапцаров и е съдена по същия процес (наказателно дело № 585 (1942 г.). По време на следствието лежи в съседна килия. Съдът я оправдава, както е сторил и с останалите привлечени от поета в нелегалната дейност - Стоян Сотиров и Младен Исаев. (Само юристът Кирил Николов получава ефективна присъда - и то заради съдействие в незаконна обмяна на валута.) Очевидно е - Вапцаров ги е спасил с твърдението, че те не са били наясно в какво ги въвлича. Сега не мога да цитирам Иванка Димитрова от съдебните протоколи. Запомнил съм смисъла на думите й и топлотата на отношението й към поета независимо от убийственото безразличие на жанра протокол.

И така - факт № 1. По време на следствието и на процеса между Вапцаров и Ив. Димитрова (макар и въвлечена от него в опасно дело!) има нескрита симпатия. Поне от нейна страна. “Прощално” е писано през април 1942 г. в Дирекцията на полицията, т. е. в следствения арест. В близост до Ив. Димитрова, с която е имал идейна близост, обща нелегална дейност и еднаква участ на тежко обвинени. А от показанията на Вапцаров се разбира, че жена му Бойка не е и подозирала с какво се е захванал. В тях той се самоупреква, че е бил принуден да я лъже за причините за отсъствията си от дома. Но и в тази ситуация не е ясно чие не-присъствие изживява по-трудно. И с коя от двете иска да е след смъртта си в стихотворението.

Знае се, че в ръкописа на “Прощално” след заглавието следва посвещение: “На жена ми”. И това е факт № 2. Сякаш безспорен и отхвърлящ всякакви претенции на Ив. Димитрова. Само че има информация в нейна полза. (Вярно, произлизаща от самата актриса и от кръговете около нея.) Докато са съседи в килиите в Дирекцията на полицията, двамата са общували с помощта на морзова азбука. И обръщението на Вапцаров към Димитрова в началото на сеанса е било “жена ми”. Досущ като посвещението в “Прощално”. И в едно и също време. Впечатляващо и като че ли решаващо.

Но тук трябва да се спомене факт № 3. Цялата информация за любовта между Вапцаров и актрисата идва от Ив. Димитрова. В подробните си показания от следствието той неведнъж я споменава като свой съучастник. И толкоз, без никакъв намек за нещо повече помежду им. А показанията на Вапцаров са не само описание на нелегалната му дейност. Писателят си е писател и в този невъзможен жанр, показанията се редуват и с показ на личността, с извеждане на себе си на преден план. Ето как е поискал за нелегална среща ключа от квартирата на художника Александър Жендов: “Стеснително му казах, че ще заведа момиче.” Вапцаров не е оставил никаква диря за любовна връзка с Ив. Димитрова. Няма и друг информатор - страничен набюдател, който да я потвърди. Макар за любов да се шушука от щест десетилетия, всеки оповестен факт произлиза от Ив. Димитрова. “Мислете, тъй както си щете” - е казал поетът Вапцаров.

Логично е ръкописът на “Прощално” да бъде връчен от поета на жената от посвещението. Факт № 4 е, че нито една от кандидатките не е получила оригинал. След разстрела на поета и съмишлениците му командващият го капитан Радев предава на Росица Манолова (сетне Босева) вещите на Антон Попов. За когото тя се омъжва на стрелбището, за да го спаси от смъртта. Тогава капитанът й дава и ръкописите на “Прощално” и “Борбата е безмилостно жестока”. След срещата тя ги връчва на Бойка, у която живее след разстрела. За нейно учудване Бойка гневно смачкала листчето с “Прощално”. Съпругата на Вапцаров не е опровергала изявлението на Р. Босева. И така го потвърждава. Иванка Димитрова пък никога не е притежавала ръкопис. Пак от кръговете около нея се говори, че е имало и любовни писма от поета. Които тя е унищожила, когато се омъжва за Л. Аврамов, по негово настояване.

Кое разгневява Бойка при прочитането на “Прощално”? Текстът му, по-скоро една думичка - “неискан”. Нали си спомняте втълпяваното ви “нечакан и далечен гост”. Но оригиналът на двата запазени ръкописа е “нечакан и неискан гост”.Факт № 5, който тя цял живот представя като “нечакан и далечен гост." А всъщност недолюбваният оригинал съдържа спасителния за нея аргумент като обект на посвещението. Познат парадокс - да си криеш алибито.

В плана на творбата “нечакан и неискан гост”не коментира взаимоотношения между съпрузите Никола и Бойка. Епитетите обясняват поведението на отвъдния гост в сюжета на “Прощално”. И доизвайват съвършения лиризъм и съвършената любов в творбата. Но реакцията на Бойка не е била към литературна творба, а като към съпружеска реплика. И “неискан” се оказва силен дразнител, който е можел да погуби безценния ръкопис. На Бойка и през ум не й е минавало, че “на жена ми” има друг адресат. А женската интуиция щеше да я поведе към ревността. Ако е имало причини.

Едва ли е имало. Някъде през януари - февруари 1942 г. (арестът на поета е на 4 март) Бойка прави спонтанен аборт. Така не оцелява и втората рожба на младото семейство, просъществувало 8 години. Каквото и да е имало в брака им, каквото и име да е придобила Бойка след разстрела на Никола, тя си остава Жената за него. Може и да е имал извънлитературно право на това “неискан”, но това не е достатъчно “Прощално” да бъде посветено на друга.

Народът май се оказа прав и в това гласуване. Той (и аз) може да бъде опроверган само с убедително и ясно фактологично доказателство. А дотогава трябва да замлъкнат всички “познавачи” на Вапцаров и любовите му.

Р. S. Запазих за десерт факт № 6. Сред сигурно написаните, но запазени само като заглавия 4 стихотворения на Вапцаров от 1941 г. има и едно със заглавие “Без Боя”. Боя - така поетът е наричал жена си. Има ли текстът му отношение към въпроса с посвещението на “Прощално”? Отговорът е самият текст, тълкуванията без него биха били несъстоятелни. Колко хубаво ще е, ако тази и останалите 3 зрели Вапцарови творби бъдат намерени. Дано се случи!

Йордан КАМЕНОВ


Какво четем:

🔴 ПРОЩАЛНО

🔴 Проф. д-р Иво Кременски: ДНК-то на българите е много добро

🔴 Вижте трогателната любовна история на шеф Виктор, който чакал 20 години любимата си!

Източник: Труд



Коментари



горе