Сам в Рила - ФОТОПИСИ ЕВГЕНИ ДИНЕВ
Преходът в Рила започнах от Зелени Преслап над Паничище. За трийсе километра до хижа Иван Вазов през Седемте езера и обратно не срещнах жива душа. Цялата планина приличаше на гигантска гъба напоена с вода. В ниското пътеките бяха се превърнали във водни потоци, а във високата част, там където кишавия сняг се беше разтопил, се бяха образували мочурища. Това е непознатата Рила, където хижите са празни, а пътеките без туристи.
Маршрутът за хижа Скакавица се движи през гората, покрай едноименната река. С леко отклонение се стига до един от водопадите, в който бушуват тонове вода идваща от топящите се снегове по върховете.
Хижата е безлюдна. Маршрутът по билото не е интересен, затова продължавам нагоре по немаркиран път, който се движи край реката, пресича големия водопад и излиза на езеро Бъбрека.
Чак след като стигнах там където се разбива водопада разбрах, че е трябвало да премина реката още в ниското. Вместо да се върна и кача от правилното място предприех самоубийствено подсичане на 70 метров водопад, с риск да се подхлъзна в бързо течащата ледена вода и да се търкалям стотина метра надолу.
Под буйния грохот на водопада, спускащ се в отвесния планински склон, един луд се опитваше да запази равновесие върху хлъзгавите камъни. Със същото буйно темпо сърцето му изпомпваше адреналин. Още един камък и той беше от другата страна.
Това приключение така ме зареди с енергия, че подскачах като дива коза. Трябваше да катеря скали и да се провирам през боровинкови храсти и клек докато успея да намеря правилния път.
След което излязох на Скакавишкото езеро.
Цяла Рила горе е покрита с лилави минзухари, които се показват още преди снега да се е разтопил напълно.
На езеро Бъбрека спрях да напълня резервоара, който беше само на една вечеря.
Връх Харамията, все така красив, се отразява в една голяма локва.
Бъбрека още не се е отървал напълно от ледената обвивка
Дори докато преминавах над Седемте рилски езера не успях да забележа човешко присъствие.
Горе на превала се озовах в Рилската пустиня - пусто снежно поле и върхове закрити в облаци.
Хижа Иван Вазов се вижда отдалече, но пътя до нея е безкраен. Докато газих мокрия сняг обувките ми бяха станали вир вода и трябваше да спирам да цедя чорапите си многократно. По пътя така ожаднях, че само си мислех как ще се напия с вода от чешмата, която се оказа че не работи.
Връщането от хижата до превала се оказа изтощително. За да утоля жаждата си пих от поточета разтопен сняг. На превала облаците се спуснаха ниско и планината потъна в мъгла. Този ден Рила беше отворила вратите си само за мен.
Какво четем:
🔴 Тракийска баница - Рецепта за Тракийска баница🔴 Болата - заливът, който се превърна в "заложник"
🔴 Гледам в живота ми да има баланс
Източник: evgenidinev
Коментари
Последвайте ни във facebook!
