Мъжките времена на Гришата


Обичан, щедър, силен, немногословен, открит, тайнствен, един велик актьор крачи в "последното си лято" без пълзене в биографията си. „На всеки километър“, „Мъжки времена“, „Топло“, „Мера според мера“ - емблематични за поколения българи са филмите, с които винаги свързваме името Григор Вачков. 

Ако беше жив Гришата днес щеше да навърши 84 години. Съдбата обаче му отброява само 47, а в замяна го дарява с театрална и кинослава, на каквато малцина актьори се радват. Но през това кратко време успя да стане един от създателите на Сатиричния театър, да се превърне в един от бащите на родния телевизионен екшън сериал, да се изяви като един от корифеите на моноспектакъла. "Той беше моят актьор", казваше за него Йордан Радичков, друг титан на таланта, интелекта и българщината.

Не всеки се радва и на всенародна любов. А той има точно това.

Хората го разпознават навсякъде, той на всеки обръща внимание. Само близките му знаят колко много го уморява тази любов, колко неприятно му е да го удрят приятелски по рамото, да го дърпат на улицата, но никого не поглежда с лошо око. Знае, че хората са искрени, че героите му от екрана са го направили техен приятел, много близък човек.

Може ли един петел да бъде женски?Може! Думите са на  капитан Димитър Бомбов, по-известен като Митко Бомбата, и то в Париж - сърцето на Франция, която е избрала галския петел за свой национален символ. Култовата реплика "Но петелът е женски, господине!" великият актьор произнесе в епизода "Трите удивителни" от сериала "На всеки километър". След неговото излъчване по БНТ Григор Вачков и Стефан Данаилов стават най-популярните българи, а приятелството им - пословично.

Историята на един живот

26 май 1932 г. В плевенското село Трънчовица, в дома на Вачко Проданов за пръв път се ражда момче. И бащата, и фамилията вече не вярвали, че някога ще се сдобият с мъжка рожба - дотогава все момичета. Но този ден е специален, денят на селския събор, всички се веселят. И когато се разнася вестта, роднините хукват обратно...Правилно. Идването на малкия Григор Вачков на бял свят е трябвало да бъде посрещнато подобаващо. Нищо, че тогава все още никой не подозира, че целият български народ се сдобива с любимец. 

През пролетта на 1951 г. един рошав, нискочел и със странно скосени очи момък застава пред входа на Държавното театрално училище в София. Тогава ковачницата на артисти се намира в сградата срещу паметника на Патриарх Евтимий, в която сега е Художествената гимназия. Никой в село Трънчовица не подозира, че Григор Вачков ще стане актьор. Всички в бедното семейство са католици - бащата е Бонифаций, братята са Рафаел и Джовани, сестрата - Беатриче. Момчето тръгва към Плевен, за да учи във винаро-лозарския техникум за агроном. Учителите обаче веднага разкриват таланта му. "И баща ми напълнил огромен дървен куфар с хляб и се отправил към театралната академия в София. В нея се удивили от таланта му, но се ужасили от диалекта му. Приели го за една година, при условие че се отърве от него", разказва дъщеря му Мартина днес. За неистовите усилия на Гришата да бъде перфектен може да се разбере от неговите дневници.


На вратата стоят двама студенти от по-горен курс, за да упътват новите кандидати за слава. "Ти къде, бе?", питат те младежа, облечен с вехта полушубка и с дървен куфар в ръката. "Тук, за тетралното училище", обяснява той. "Аа, не! Ти не си за тук, ти за по-надолу по същия тротоар - "Толбухин" 15..."

Младежът стига до посочения адрес срещу сегашното Министерство на младежта и спорта и вижда, че там се намира входът за Зоологическата градина. Връща се и заявява на двамата зевзеци: "Аз съм за тук! И ще стана артист! А вие, ако искате, идете на "Толбухин" 15". Според много хора от артистичната гилдия единият шегобиец е бъдещият известен актьор от Военния театър Любомир Димитров, а другият така и си остава в миманса на професията някъде в провинцията.

Така започва артистичният път на Григор Вачков от с. Трънчовица,Плевенско, завършил лозаро-винарското училище в Плевен с директор Руси Русев, бащата на художника Светлин Русев. Според тогавашните правила преди официалното кандидатстване в ДВТУ имало задължителен едномесечен подготвителен курс. През 1951 г. го води младият преподавател Гриша Островски. В началото на курса той вдига един след друг кандидатите и пита: "Ти защо кандидатстваш? Какво искаш да играеш?" "Стана Гришата - си спомня Татяна Лолова, - който въпреки ума и начетеността си, с тази голяма коса и с възниското чело имаше твърде екзотичен вид, погледна страшно и каза: 

- Аз искам да играя нечовешки роли! 

Всички полудяхме, толкова неочаквани бяха думите му. А през цепките на дръпнатите му очи излизаха пламъци..."

На приемния изпит задължително се рецитира стихотворение. Вачков започва да декламира "Родина" от Младен Исаев. Едва завършил първата строфа и ректорът на ВИТИЗ Д.Б. Митов скача от мястото си: "Стоой! Григорчо, пушка да ти насочат, никога не рецитирай повече! Не е за тебе тая работа..."

Младежът спечелва комисията с любимите си хуморески на Чудомир, а Митов лично се заема с обучението му. Носи му книги от личната си библиотека, привиква го в кабинета си и нарежда: "Като ги върнеш след седмица, искам да ми ги разкажеш..."Приетите студенти започват обучението си при проф. Филип Филипов, но още през втората година ги поема проф. Стефан Сърчаджиев. В този випуск са бъдещите големи актьори Татяна Лолова, Никола Анастасов, Гинка Станчева, Досьо Досев, Хиндо Касимов и др.

 

Един ден няколко души от група излизат от някогашното кино "Славейков" на едноименния площад. И близо до мястото, където скулпторът Георги Чапкънов сложи да седят Петко и Пенчо Славейкови, развълнуван от филма,

Григор Вачков се провиква: "Дойде нашият ред! Вече ще сме ние! Няма да мине киното без нас!". И позна. Сбъдна се и голямата му мечта - наистина изигра "нечовешки роли".

На 31 декември 1958 г. 26-годишният Григор Вачков се жени за 17-годишната Силвия Петкова. Докато чакот реда си в райсъвета, отиват в ЦУМ, все още голямата атракция на София, където току-що са пуснали някакви красиви шалове. Опашката за тях - километрична. Гришата прави фуния с ръце и извиква с йерихонския си глас подобно Боримечката над Клисура: "Ееей, хорааа! След малко ще се женяяя! Дайте път да купим един шал на невестатааа!" Тогава Вачков все още е абсолютно неизвестен, но хората от опашката весело ръкопляскат и пускат красивата булка до щанда. Гришата е на снимки във филма "Дом на две улици", когато се ражда дъщерята Мартина 

ВИДЕО: Мечкадарски мотиви от "На всеки километър"

Той е навътре в морето и след като напразно го викат по радиоуредбата на плажа, композиторът Светозар Донев доплува до него, за да му каже. От щастие и вълнение Вачков едва не се дави. Семейният албум пази снимка, на която той току-що е излязъл от морето, мокър, с весело вдигнати ръце и щастлив, щастлив...

Писателят Йордан Радичков създава „Лазарица“ за своя приятел Григор Вачков. Героят трябва да произнася дългите
си монолози, качен на едно дърво. Като капак решението е да го играе на голямата сцена в Сатирата, обикновено препълнена с народ в други представления. Младен Киселов е поканен да се справи с предизвикателството. В моноисторията присъства само още един мълчалив герой - кучето на Лазар, пред което селянинът изповядва орисията си. По време на репетициите Гришата е вече много болен, лесно се уморява. „Лазарица“ той играе само сезон и половина... до смъртта си. След това мнозина виждат пръст на съдбата в тази последна театрална роля. Въпреки че Радичков е оставил персонажа му да остане на дървото, докато издъхне, актьорът променя финала - слиза на сцената земя.

Та дори често тръгва из залата,за да се поклони пред някой от публиката- колега актьор или пък друга известна особа, както се случило и с поета Дамян Дамянов. Критиката не пести суперлативи. А самият Вачков говори със сдържана гордост за своята „лазариада“. По това време, втората половина на 70-те, той влиза от роля в роля. Сред тях е и Хайтовият Банко от „Мъжки времена“ на режсьора Едуард Захариев - най-любовният му персонаж. Неговият крадец на моми (в превъзходен дует с Мариана Димитрова) е почти безсловесен, но от мимиката, от очите извира мъжки свят, който бие по емоции всякакви думи. Има и силна любов, и чест, и достойнство в този първичен човек, който трябва да предаде любимата си в ръцете на един мухлю. „Мъжки времена“ е забелязан от фестивалните журита в Антверпен и Техеран. А на „Златна роза“ във Варна Вачков получава мъжката актьорска награда.

ВИДЕО: "Мъжки времена"

Внезапната смърт на актьора изпреварва и финала на друг филм - „Мера според мера“. За втори път в киното ни главен герой не успява да довърши ролята си - когато Апостол Карамитев е покосен от рак на 50, Вили Цанков заснема последните негови сцени от „Сватбите на Йоан Асен“ с Коста Цонев. Георги Дюлгеров пък предпочита да остави незавършен образа на Постол войвода в „Мера според мера“, когато Григор Вачков умира на 47. Вместо от бъбреци, които го мъчат цял живот, актьорът си отива от инсулт. Между 12 март, когато е закаран спешно в Правителствена болница, и 18 март Гришата остава в кома въпреки надеждите и на близки, и на почитатели чудото да се случи и той да се върне. За поклонението в Сатирата опашката от опечалени се извива чак до другия край на площад „Славейков“. На недоживения от Вачков 60-и юбилей през 1992 г. Радичков припомня финала от тяхната „Лазарица“: „Животът изтече под дървото... - отеква монологът на Гришата. 

BIG5.BG


Какво четем:

🔴 Ветрената Мелница /Елин Пелин/

🔴 15 удивителни скални творения в България

🔴 "Лале ли си, зюмбюл ли си"

Източник: big5



Коментари



горе